Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
3
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
Намерени са
2366
резултата от
554
текста в
3
страници с която и да е от думите за : '
сън сънят сънен съня
'.
На страница
3
:
366
резултата в
94
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Сънят
е един пророк и всичко става съвсем правилно със същата скорост, с която той протича.
Така че наистина денят, в който сме будни, се използва за това, ние бавно да внасяме аза и астралното тяло от краищата на пръстите във физическото и в етерното тяло, но те вече действат в него още от началото, от събуждането, така че вътрешно имаме чувството, че изцяло сме изпълнени с тях. Пред ясновидския поглед обаче се показва, как и през деня става един истински кръговрат; допълващият кръговрат се извършва през нощта. Един такъв кръговрат обаче е налице и - това не зависи особено от времето, - когато следобед поспите малко, тогава става същото. Трябва да си представите, че азът и астралното тяло наистина излизат навън и това се съобразява с вашата потребност за сън. Сънят сам знае, кога спящият ще се събуди.
Сънят е един пророк и всичко става съвсем правилно със същата скорост, с която той протича.
Вие нищо не знаете за това, но сънят знае. Астралното тяло го знае при всички обстоятелства, дори и тогава го знае, когато поради някаква причина вие спите по-малко отколкото искате; дори и тогава, когато преди да заспите, си казвате, че искате да спите само половин час, а спите три часа вместо половин час. Астралното тяло знае съвсем точно, колко дълго ще спите. Той е един прецизен пророк, защото вътрешните духовни отношения са различни от външните, които се изживяват от човека.
към текста >>
Вие нищо не знаете за това, но
сънят
знае.
Пред ясновидския поглед обаче се показва, как и през деня става един истински кръговрат; допълващият кръговрат се извършва през нощта. Един такъв кръговрат обаче е налице и - това не зависи особено от времето, - когато следобед поспите малко, тогава става същото. Трябва да си представите, че азът и астралното тяло наистина излизат навън и това се съобразява с вашата потребност за сън. Сънят сам знае, кога спящият ще се събуди. Сънят е един пророк и всичко става съвсем правилно със същата скорост, с която той протича.
Вие нищо не знаете за това, но сънят знае.
Астралното тяло го знае при всички обстоятелства, дори и тогава го знае, когато поради някаква причина вие спите по-малко отколкото искате; дори и тогава, когато преди да заспите, си казвате, че искате да спите само половин час, а спите три часа вместо половин час. Астралното тяло знае съвсем точно, колко дълго ще спите. Той е един прецизен пророк, защото вътрешните духовни отношения са различни от външните, които се изживяват от човека.
към текста >>
Два така различни потока на вътрешния живот са налице също и в
съня
.
Те са тук. Но там вътре винаги се примесват спомени от вече преминали земни животи. Опитайте се поне веднъж да проверите какво при всички жизнени ситуации се примесва там от настоящите спомени и какво от това, което изплува отвътре. Чрез тази проверка човек може да си създаде правилна представа, как се смесва това, когато много внимателно погледне, как в различните моменти животът наистина е голяма смесица от спомени и моментни впечатления. Това обаче са два съвсем различни елемента на вътрешния живот - мислите, които се издигат отвътре и мислите, които се пораждат от сетивата.
Два така различни потока на вътрешния живот са налице също и в съня.
По време на спането продължава това, което става главно при заспиването и срещу него непрекъснато тече вторият поток, така че напълно ни се изплъзва, каквото изживяваме сутрин при събуждането, понеже тече в посока към главата (виж рис. 4 на стр. 238).
към текста >>
Цялото кармическо минало минава покрай човека при всеки
сън
.
Но има и едно друго течение. И това другото, то представлява нещо гигантско. Както разясних, то се изживява при събуждане. Само че то има нещо тежко, което се внася в деня и постепенно бавно се преодолява, като човек се освобождава от него. Когато с инициационното наблюдение то напълно се прозре, се вижда, че в това второ течение се крие цялата човешка карма.
Цялото кармическо минало минава покрай човека при всеки сън.
Докато в това, което човекът може да изживее при заспиването той предчувства предимно своята бъдеща карма, която се изгражда за бъдещето, когато той се събужда, в чувството, което описах, му остава едно леко, съвсем леко усещане за кармата, която той носи. Моментът на събуждането е такъв, за който трябва да се каже, че той означава едно леко загатване на всичко това, което човекът носи в себе си от своите изминали земни животи. Това обаче се улавя чрез всичко, през което преминават астралното тяло и азът, когато те влизат и се разпространяват от върха на пръстите на ръцете и краката навътре в човека. Така е обаче, че една тежка карма, една карма, която трудно се понася, има свойството да излъчва в главата всичко онова, което е отложено като нездравословни вещества, докато една добра карма всъщност складира горе добрите вещества. И там духовното и природното се докосват.
към текста >>
Така че
сънят
наистина е прозорецът, през който човекът може да погледне в своята карма.
А кармата се образува във взаимодействията между спящото и будното състояние. Точно както бъдещата карма се образува от това, което до края на живота ни ще вършим всеки ден, както цялата тази изработвана до края на живота ни карма през нощта означава същото, както образуваните в момента мисли означават за деня, така онова гигантското, - което тече насреща ни, което ние срещаме, когато, така да се каже, от вечерта до сутринта спим, - представлява световните спомени на нашата карма от миналото. Както в будно състояние ние имаме нашите лични спомени, така, когато съзнанието се разпростре над тях, ние имаме нашите кармични спомени от заспиването до събуждането. Тогава насреща ни идват спомените за различните земни животи, които сме прекарали. Скоро след заспиването, насреща на този, който може да разбере това чрез инициационното познание, чрез инициационното съзерцание, може да дойде предишният земен живот, следван от по-предишния и така нататък, назад до онези земни животи, които стават неопределени, понеже самият човек е живял някога в Космоса с едно неопределено, съноподобно, растително съзнание.
Така че сънят наистина е прозорецът, през който човекът може да погледне в своята карма.
Той се вживява в своята карма и действа в нея по-нататък чрез своите дела и мисли, които образуват съдържанието на живота му в будното състояние. Точно по време на спането той изгражда своята карма. Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън. Второто участие вече разгледахме. То става през първите десетилетия след смъртта.
към текста >>
Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на
сън
.
Тогава насреща ни идват спомените за различните земни животи, които сме прекарали. Скоро след заспиването, насреща на този, който може да разбере това чрез инициационното познание, чрез инициационното съзерцание, може да дойде предишният земен живот, следван от по-предишния и така нататък, назад до онези земни животи, които стават неопределени, понеже самият човек е живял някога в Космоса с едно неопределено, съноподобно, растително съзнание. Така че сънят наистина е прозорецът, през който човекът може да погледне в своята карма. Той се вживява в своята карма и действа в нея по-нататък чрез своите дела и мисли, които образуват съдържанието на живота му в будното състояние. Точно по време на спането той изгражда своята карма.
Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън.
Второто участие вече разгледахме. То става през първите десетилетия след смъртта. Ние отново ще извлечем сериозни възгледи за живота, когатопо този начин разгледаме в душата си значението на съня, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в съня, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен живот намира възможност да навлезе в нашия дневен живот. От нощта кармата постепенно навлиза в дневния живот на човека и от нощта ние черпим нещо съвсем определено, което взимаме с нас за през деня. Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие.
към текста >>
Ние отново ще извлечем сериозни възгледи за живота, когатопо този начин разгледаме в душата си значението на
съня
, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в
съня
, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен живот намира възможност да навлезе в нашия дневен живот.
Той се вживява в своята карма и действа в нея по-нататък чрез своите дела и мисли, които образуват съдържанието на живота му в будното състояние. Точно по време на спането той изгражда своята карма. Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън. Второто участие вече разгледахме. То става през първите десетилетия след смъртта.
Ние отново ще извлечем сериозни възгледи за живота, когатопо този начин разгледаме в душата си значението на съня, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в съня, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен живот намира възможност да навлезе в нашия дневен живот.
От нощта кармата постепенно навлиза в дневния живот на човека и от нощта ние черпим нещо съвсем определено, което взимаме с нас за през деня. Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие. Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в живота им. Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие. През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва.
към текста >>
Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от
съня
, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания.
Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие. Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в живота им. Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие. През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва. Само че не го забелязваме.
Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания.
Затова селянинът казва, че когато човек се събужда, никога не бива веднага да поглежда към прозореца, а по-добре да извърне поглед настрана, за да запази още малко тъмнината и да може да наблюдава, какво се появява там от съня. Селянинът не иска да погледне веднага прозореца и не обичаше да бъде стряскан при събуждането. Той обича да се събужда естествено от звъна на църковната камбана, която всеки ден го събужда по едно и също време, така че още през цялото време на спането може да се подготви за това. Тогава му се струва, че църковната камбана бавно зазвучава в живота му и на сутринта той има своите предчувствия за съдбата, за съдбовните събития, а не за свободните волеви импулси. Това му е приятно и той ще мрази да го събужда будилникът, защото съвсем сигурно, също като точността на смъртта той измъква човека от всичко духовно, много по-сигурно, отколкото прозорецът, който човек съзира при събуждането.
към текста >>
Затова селянинът казва, че когато човек се събужда, никога не бива веднага да поглежда към прозореца, а по-добре да извърне поглед настрана, за да запази още малко тъмнината и да може да наблюдава, какво се появява там от
съня
.
Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в живота им. Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие. През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва. Само че не го забелязваме. Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания.
Затова селянинът казва, че когато човек се събужда, никога не бива веднага да поглежда към прозореца, а по-добре да извърне поглед настрана, за да запази още малко тъмнината и да може да наблюдава, какво се появява там от съня.
Селянинът не иска да погледне веднага прозореца и не обичаше да бъде стряскан при събуждането. Той обича да се събужда естествено от звъна на църковната камбана, която всеки ден го събужда по едно и също време, така че още през цялото време на спането може да се подготви за това. Тогава му се струва, че църковната камбана бавно зазвучава в живота му и на сутринта той има своите предчувствия за съдбата, за съдбовните събития, а не за свободните волеви импулси. Това му е приятно и той ще мрази да го събужда будилникът, защото съвсем сигурно, също като точността на смъртта той измъква човека от всичко духовно, много по-сигурно, отколкото прозорецът, който човек съзира при събуждането. Но в жизнените отношения нашето съвременно културно развитие изцяло е свързано с материализма и ще бъде и по-нататък свързано с тях.
към текста >>
Ние внасяме в
съня
това усещане, което предизвиква в нас чувства.
А сега ще разберете, защо аз можех да кажа, че лесно сънуваме хора, които сме срещнали в живота и веднага в душата ни се е появила симпатия или антипатия, независимо от отделните външни впечатления. Какво правим ние там? Това са такива хора, с които сме били вече заедно в предишни земни животи. Да кажем, на 14. Юни1924 година следобед се е случило да срещнем един човек, който ни е бил антипатичен.
Ние внасяме в съня това усещане, което предизвиква в нас чувства.
Но там вътре е кармата, там стои, какъв е бил той в предпоследния и в последния предишен земен живот; там го срещаме в образа му от предишния земен живот. Ние срещаме всичко това, което сме преживели с този човек, който срещаме и който през деня само ни напомня за нещо. Ние го срещаме духовно напълно реално. Нищо чудно, че го сънуваме; с обикновеното съзнание не можем да направим нищо друго. Ако срещнем обаче един човек за първи път в живота, колкото и да са хубави или грозни очите му или носът му, колкото и силно да ни е заинтересувал, ние не го срещаме когато заспим, защото в предишен земен живот не сме били заедно с него.
към текста >>
Когато човек си представи, как от дълбочината на
съня
навън се проявява действието на кармата, как тя отново работи вътре в
съня
при заспиването, как нормалното изграждане на кармата подтиква човека към дейност, как отново внася делата му в кармата и при това човекът изживява обикновената карма на живота; или когато се прозре как животът трябва да се прекъсне, как човекът трябва по-рано да умре, оттам кармата раздува астралното тяло, което силно трябва да бъде засегнато от неговите предишни действия и това води до човешките болести, той вижда тогава навсякъде да се показва как действа кармата.
Когато човек си представи, как от дълбочината на съня навън се проявява действието на кармата, как тя отново работи вътре в съня при заспиването, как нормалното изграждане на кармата подтиква човека към дейност, как отново внася делата му в кармата и при това човекът изживява обикновената карма на живота; или когато се прозре как животът трябва да се прекъсне, как човекът трябва по-рано да умре, оттам кармата раздува астралното тяло, което силно трябва да бъде засегнато от неговите предишни действия и това води до човешките болести, той вижда тогава навсякъде да се показва как действа кармата.
Или да приемем, че човек преживее катастрофа и от това се разболее. Тогава при известни обстоятелства една такава катастрофа, - която може да е кармически заложена, но не трябва да е непременно такава, - действа в по-нататъшното протичане на кармата през следващите земни животи. Болестта може да бъде и начало на кармата. От своя страна там ще се види, че такива болести, които са начало на карма, правят заспиването неприятно, именно те го затрудняват. Но когато болестите са начало на карма, тогава те имат нещо утешително.
към текста >>
- За нормалния живот е необходим нормален
сън
.
За физическото изживяване понякога е много болезнено да не може да се заспи. Едно правилно разглеждане на духовното може да донесе утеха на някого. И когато моментното физическо не се поставя над духовния живот на човека, всъщност може да се каже: - Слава Богу, че често съм имал трудности със заспиването, защото това само ми доказва, че в бъдещи земни животи ще изживея много издигащи радостни неща; от моя сегашен земен живот много неща искат да навлязат в следващия ми земен живот. - Безсънието понякога може да бъде добра утеха и ако безсънието не би било кармически нещо добро от духовния свят, тогава безсънието щеше много повече да вреди на човека. Защото някои хора могат да разкажат цели истории за своето безсъние, така че външно-медицински може да се произнесе заключението: - Защо човекът още живее?
- За нормалния живот е необходим нормален сън.
Но някои хора разказват колко дълго не могат да заспят. Човек е изненадан, че те още живеят, защото би трябвало да са мъртви, а те не са. Но тук действа тази свежа духовност, която задържана от аза действа в живота изравняващо. И когато малко се разгледа живота, се вижда, че едно малко безсъние при тежки жизнени борби може да се понесе, но да се лежи, когато човек е спокоен, без да може да заспи, напълно буден, да прекара нощта така спокойно буден, това въпреки всичко е прелестно, защото то се поставя във волята и така човекът все повече и повече се вживява във вечността. Но то трябва да навлезе във волята.
към текста >>
2.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И само когато вие обобщите това, което казах за прераждането на исторически личности, за наблюдението върху отделната карма, за взаимното проникване на
съня
и будното състояние в развитието на кармата и го оставите да въздейства върху вашето сърце и вашата душевност, тогава от тези разглеждания ще може да произлезе едно обширно разбиране за действията на кармата в отделните човешки личности.
Там в чакалнята висеше една картина, известната картина, която също и другият, който беше с мен често беше виждал. Там беше нарисувано, как Песталоци се държи с децата. Този приятел от езотеричното дорнахско ръководство се развълнува от картината и каза: - Когато човек разгледа образа, който е взет от същността на Песталоци, то ситуацията всъщност съвсем не би могла да се разиграе по друг начин, освен по начина, по който всичко това е изобразено чрез антропософията. - Виждате ли, точно това са нещата, които трябва често да стават, които наистина трябва да могат да внесат в непосредственото изживяване това, което идва от антропософското разбиране. Затова разискванията за кармата, които сега ми беше позволено да направя пред вас за мое най-голямо удовлетворение, не могат да имат претенциите да бъдат разбрани само интелектуално, а всичко, което разгледахме през тези осем дни апелира не само към вашия интелект, а към вашето сърце, към цялата ваша душевност.
И само когато вие обобщите това, което казах за прераждането на исторически личности, за наблюдението върху отделната карма, за взаимното проникване на съня и будното състояние в развитието на кармата и го оставите да въздейства върху вашето сърце и вашата душевност, тогава от тези разглеждания ще може да произлезе едно обширно разбиране за действията на кармата в отделните човешки личности.
към текста >>
3.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз често пъти съм охарактеризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок
сън
без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание.
Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата. Защото днес е така, че в съзнанието, което човекът има като будно съзнание, той не знае нищо за своята Карма. Светът, в който той живее от събуждането до заспиването, не му позволява да знае за своята Карма нещо непосредствено елементарно. Обаче човечеството не е живяло винаги в това състояние на съзнанието, което днес е така наречено нормално, а в минали времена, също и в следатлантското развитие, човечеството е живяло и във всекидневния живот в други състояния на съзнанието.
Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз често пъти съм охарактеризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание.
към текста >>
3. СПЯЩО СЪЗНАНИЕ /СЪЗНАНИЕ НА ДЪЛБОК
СЪН
/.
3. СПЯЩО СЪЗНАНИЕ /СЪЗНАНИЕ НА ДЪЛБОК СЪН/.
към текста >>
Обаче навлизането в това състояние на съзнанието, онова пробуждане в това състояние на съзнанието защо то това може да се сравни с едно събуждане, каквото е също и дневното събуждане онова събуждане в това състояние на съзнанието на постепенно угасващото астрално виждане, това беше различно от излизането на днешния човек от състоянието на
сън
, при което първо пред душата стоят хаотичните сънища, преди човекът да навлезе в деня.
Казвам угасващо постепенно, т.е. постепенно изгубващо силата на своето светене, защото преди атлантската катастрофа това виждане в една астрална светлина е било много по-силно отколкото по-късно.
Обаче навлизането в това състояние на съзнанието, онова пробуждане в това състояние на съзнанието защо то това може да се сравни с едно събуждане, каквото е също и дневното събуждане онова събуждане в това състояние на съзнанието на постепенно угасващото астрално виждане, това беше различно от излизането на днешния човек от състоянието на сън, при което първо пред душата стоят хаотичните сънища, преди човекът да навлезе в деня.
към текста >>
А сега, обични приятели, представете си, че някой човек е бил в един такъв духовен свят в последната част на своя
сън
и сутрин изплува в съзнанието му това, което е преживял там; било му е съвършено ясно, че е бил в този духовен свят едва при събуждането.
А сега, обични приятели, представете си, че някой човек е бил в един такъв духовен свят в последната част на своя сън и сутрин изплува в съзнанието му това, което е преживял там; било му е съвършено ясно, че е бил в този духовен свят едва при събуждането.
Защо това беше така? Защо едва при събуждането, когато духовете изчезваха, той виждаше този духовен-свръхсетивен свят, в който е живял между смъртта и едно ново раждане? То беше така, защото през време когато съществуваше това състояние, следователно през време когато човекът се намираше в последната част на съня в това състояние на виждане на духовния свят той живееше още в едно трето състояние на съзнанието. Той живееше в едно състояние на съзнанието, което отново поставяше пред душата един съвършено друг свят. А именно, когато през време на своето земно съществуване се намираше в сън и виждаше духовния свят, той виждаше в миналото в развитието на своята Карма.
към текста >>
То беше така, защото през време когато съществуваше това състояние, следователно през време когато човекът се намираше в последната част на
съня
в това състояние на виждане на духовния свят той живееше още в едно трето състояние на съзнанието.
А сега, обични приятели, представете си, че някой човек е бил в един такъв духовен свят в последната част на своя сън и сутрин изплува в съзнанието му това, което е преживял там; било му е съвършено ясно, че е бил в този духовен свят едва при събуждането. Защо това беше така? Защо едва при събуждането, когато духовете изчезваха, той виждаше този духовен-свръхсетивен свят, в който е живял между смъртта и едно ново раждане?
То беше така, защото през време когато съществуваше това състояние, следователно през време когато човекът се намираше в последната част на съня в това състояние на виждане на духовния свят той живееше още в едно трето състояние на съзнанието.
Той живееше в едно състояние на съзнанието, което отново поставяше пред душата един съвършено друг свят. А именно, когато през време на своето земно съществуване се намираше в сън и виждаше духовния свят, той виждаше в миналото в развитието на своята Карма.
към текста >>
А именно, когато през време на своето земно съществуване се намираше в
сън
и виждаше духовния свят, той виждаше в миналото в развитието на своята Карма.
А сега, обични приятели, представете си, че някой човек е бил в един такъв духовен свят в последната част на своя сън и сутрин изплува в съзнанието му това, което е преживял там; било му е съвършено ясно, че е бил в този духовен свят едва при събуждането. Защо това беше така? Защо едва при събуждането, когато духовете изчезваха, той виждаше този духовен-свръхсетивен свят, в който е живял между смъртта и едно ново раждане? То беше така, защото през време когато съществуваше това състояние, следователно през време когато човекът се намираше в последната част на съня в това състояние на виждане на духовния свят той живееше още в едно трето състояние на съзнанието. Той живееше в едно състояние на съзнанието, което отново поставяше пред душата един съвършено друг свят.
А именно, когато през време на своето земно съществуване се намираше в сън и виждаше духовния свят, той виждаше в миналото в развитието на своята Карма.
към текста >>
След това развитието е протекло по следния начин по-нататък: първо този
сън
, това спящо състояние на съзнанието, което обаче тогава не е било никакъв
сън
, защото когато човекът е спял, той виждал своята карма следователно това виждане по отношение на кармата престанало да съществува.
След това развитието е протекло по следния начин по-нататък: първо този сън, това спящо състояние на съзнанието, което обаче тогава не е било никакъв сън, защото когато човекът е спял, той виждал своята карма следователно това виждане по отношение на кармата престанало да съществува.
То се затъмнява. И от фактическата Карма останала само изживяванията на посветените, които се подвизавали в мистериите. Това, което по-рано при хората беше виждано като една опитност за Кармата, става след това ученост. Следователно това, което беше една стара опитност, обични приятели, в по-късни времена се превръща в ученост. Защото то се затъмнява, затъпява се сред древното съзнание и на човечеството остана само виждането в духовния свят.
към текста >>
По този път трябва да тръгнем ние днес, да се подготвим за това, че също както за древните хора при тяхното събуждане от
сън
духовните същества, с които те са били заедно през нощта, се вмъкваха в дърветата, в скалите, така сега за по-новото човечество да излиза от дърветата, от изворите онова, което е скрито като духовни същества в дърветата и в изворите.
По този път трябва да тръгнем ние днес, да се подготвим за това, че също както за древните хора при тяхното събуждане от сън духовните същества, с които те са били заедно през нощта, се вмъкваха в дърветата, в скалите, така сега за по-новото човечество да излиза от дърветата, от изворите онова, което е скрито като духовни същества в дърветата и в изворите.
И това може да бъде. Това може да бъде благодарение на факта, че човек просто се освободи от гледището на приетия предразсъдък, в който той се е вживял, в който днес и децата са въведени още при възпитанието, което им се дава в детските градини, като човек се освободи от пристрастието, че със здравия човешки ум не може да се взре в духовния свят. Когато идва посветеният и разказва нещата, които се намират в духовния свят, когато разказва за процесите, които стават в духовния свят и ако днес също човекът не може още да вижда тези духовни неща и духовни процеси с обикновеното съзнание: когато си послужи със своя безпристрастен човешки ум, тогава този човешки ум може да бъде озарен чрез съобщението за духовния свят. И този е днес при всички обстоятелства първата правилна стъпка за всеки човек.
към текста >>
4.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Ние знаем, че през време на
сън
се отделяме с Аза и с астралното тяло от физическото и от етерното тяло.
Когато като хора разглеждаме света около нас, тогава ние намираме като заобикалящ човека свят първо всичко онова, което е на Земята: съществата на различните царства на Земята, на минералното, растителното, животинското царство, намираме човешкото царство, към което ние самите принадлежим, и намираме всичко онова, което принадлежи към тези царства, което е образувано от тях: планини, реки, облаци. Когато след това насочим поглед по-надалече на вън в света, във вселената, ние виждаме тази вселена осеяна със звезди, с неподвижни звезди, планети и чрез антропософското разглеждане става добре ясно, че, както и Земята, тези звезди имат своите обитатели. Обаче когато човек насочва първо своя поглед както върху земния заобикалящ свят така също и в далечините на вселената, той намира в този пространствен заобикалящ го свят същества, които имат нещо общо само с една част от неговото себе. От антропософските разглеждания знаем, че ние хората сме съставени от едно физическо тяло, от едно етерно тяло, от едно астрално тяло и от един Аз.
Ние знаем, че през време на сън се отделяме с Аза и с астралното тяло от физическото и от етерното тяло.
Обаче всичко, което виждаме с нашите очи, което можем да възприемаме с нашите сетива в света, се намира в отношение само с нашето физическо и с нашето етерно тяло. Отначалото не стои за нас в никакво отношение с нашето астрално тяло и с нашия Аз. Само две звезди правят изключение от това: Слънцето и Луната. Слънцето и Луната са населени с духовно -душевни същества също така, както Земята е населена с хора.
към текста >>
5.
Предговор към българското издание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Например в мантрите «О, лъчезарни образи» и «Моят Аз съзнателно напуска» се съдържа всичко, свързано с будността и
съня
, със заспиването и събуждането; в първата част на мантрата «В Духа бе заложен зародишът на моето тяло» може да се изживее самото Сътворение, а във втората част - Себесътворението, което човекът осъществява сега и в бъдещето.
Мантрите не са измислени, те са извлечени от духовния свят и днешното съзнание не може напълно да изчерпи тяхното съдържание, а винаги може да намира още нещо в тях. За разкриване на съдържанието е, Рудолф Щайнер дава указания към мантрата «По-сияйно от Слънцето». По подобен начин читателят може да навлиза все по-дълбоко в съдържанието на останалите мантри.
Например в мантрите «О, лъчезарни образи» и «Моят Аз съзнателно напуска» се съдържа всичко, свързано с будността и съня, със заспиването и събуждането; в първата част на мантрата «В Духа бе заложен зародишът на моето тяло» може да се изживее самото Сътворение, а във втората част - Себесътворението, което човекът осъществява сега и в бъдещето.
Във всяка мантра са вложени неизчерпаеми духовни богатства. Но те не трябва да се търсят и да се откриват, а това са вече стъпки нагоре към духовния свят.
към текста >>
6.
Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Отвежда по време на
сън
:
Отвежда по време на сън:
към текста >>
7.
Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Затова Християнският свят празнува в това време пробуждането на природата от зимния
сън
, от смъртта, както и възкресението на Спасителя.
Това е, което лежи в смисъла на Великден. Това е възкръсването на човека от приковаването му към преходното и материалното във вечните области на първообразите. Природата служи като символ за това. Както около Великден от Земята навсякъде избуява нов живот, след като зърното, семето се е пожертвало и е изгнило в Земята, за да даде възможност да възникне нов живот, така също трябва да умре всичко низше в човека. Той трябва да пожертва нисшата природа, за да може да се издигне до вечните първообрази на нещата.
Затова Християнският свят празнува в това време пробуждането на природата от зимния сън, от смъртта, както и възкресението на Спасителя.
към текста >>
8.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
По време на
сън
положението е друго.
По време на сън положението е друго.
Спането започва с това - и продължава по същия начин, - че етерното тяло започва да се движи и в главата. Така че по време на спане ние като цял човек, както главата така и останалият човек, имаме едно вътрешно подвижно етерно тяло. И когато сънуваме, да кажем при събуждане, тогава става така, че ние възприемаме тъкмо в самото събуждане последните движения на етерното тяло. Те ни се представят като сънища. При събуждането ние успяваме да възприемем последните движения на етерното тяло; при бързото събуждане това не може да се осъществи.
към текста >>
9.
Съдържание
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
В периода на Камалока след смъртта човек изживява в обратен ред опитностите, изпитани по време на
сън
.
Изследване на живота между смъртта и новото раждане. Трансформацията на неизползвани физически сили в духовни сили след смъртта.
В периода на Камалока след смъртта човек изживява в обратен ред опитностите, изпитани по време на сън.
Границите, поставени от науката и религията за да спират навлизането в духовните светове.
към текста >>
10.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия
сън
, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота.
Сега трябва да размислим над тази фаза от еволюцията на човечеството като на съпътствана от едно друго явление. Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение. Повечето човешки същества, всъщност всички, знаеха за духовния свят чрез непосредствено виждане. Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях.
Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота.
В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите. Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват. Само си представете какво би се случило в днешно време, ако някой се захване да доказва, че растенията съществуват! Точно такова отношение щеше да бъде възприето в прадревните времена, ако някой сметнеше за необходимо да доказва, че душата също живее и след смъртта.
към текста >>
В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на
сън
или сънуване, с мъртвите.
Сега трябва да размислим над тази фаза от еволюцията на човечеството като на съпътствана от едно друго явление. Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение. Повечето човешки същества, всъщност всички, знаеха за духовния свят чрез непосредствено виждане. Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях. Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота.
В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите.
Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват. Само си представете какво би се случило в днешно време, ако някой се захване да доказва, че растенията съществуват! Точно такова отношение щеше да бъде възприето в прадревните времена, ако някой сметнеше за необходимо да доказва, че душата също живее и след смъртта.
към текста >>
11.
3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
По време на
сън
, в своя Аз и астрално тяло той е бил извън своите нерви; той се вмъква отново в нервите и фактически е вътре в тях през своя буден живот; в акта на събуждане той се чувства вливащ се, така да се каже, от вън в своите нерви.
Как човешкият душевен живот тече в тази нервна система? Това е въпрос от първостепенно значение. Ние не можем да формираме вярно схващане тук, ако обърнем внимание само на будното дневно съзнание; но ако човек помисли за момента, в който заедно със своите Аз и астрално тяло се измъква от тялото и следователно също и от нервната система, и особено за мига в който се вмъква в тялото при събуждането, той ще има специфично изживяване.
По време на сън, в своя Аз и астрално тяло той е бил извън своите нерви; той се вмъква отново в нервите и фактически е вътре в тях през своя буден живот; в акта на събуждане той се чувства вливащ се, така да се каже, от вън в своите нерви.
към текста >>
12.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Има определено действие на церемониална магия, чрез което стена от психически въздействия може да бъде изградена около индивидуалност, станала опасна, което има ефекта на парализиране на висшите способности, и причиняване на наричаното "отзвук на опита", и резултатът е вид духовен
сън
, характерен с фантастични видения.
Има определено действие на церемониална магия, чрез което стена от психически въздействия може да бъде изградена около индивидуалност, станала опасна, което има ефекта на парализиране на висшите способности, и причиняване на наричаното "отзвук на опита", и резултатът е вид духовен сън, характерен с фантастични видения.
Това е действие, до което рядко се прибягва дори от Братята отляво, и в случая на мадам Блаватска бе осъдено от почти всички европейски окултисти. Само върху американските братства лежи отговорността за случилото се тогава..."
към текста >>
13.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Заради нашата сила на свободна преценка ние трябва, така да се каже, да бъдем обвити в
сън
през ранните години на нашия живот, за да може определени ръководни сили да намерят своя път в нашия интелект и в нашите морални импулси, за да не кристализираме преждевременно силите, които са ни дарени за целите на нашия живот, и които са "вдъхнати" не казвам "включени" в нашето същество.
Ако в размисъла за целия ход на човешкия живот от раждането до смъртта имаме силно предвид детството, може би има възможност да обърнем недостатъчно внимание на тази метаморфоза на вътрешния живот на душата. Но това е важно да се разбере, защото периодът, през който нашата сила за преценка не е още напълно събудена, е същият този период, в който могат да бъдат получени водещи импулси за по-късния живот.
Заради нашата сила на свободна преценка ние трябва, така да се каже, да бъдем обвити в сън през ранните години на нашия живот, за да може определени ръководни сили да намерят своя път в нашия интелект и в нашите морални импулси, за да не кристализираме преждевременно силите, които са ни дарени за целите на нашия живот, и които са "вдъхнати" не казвам "включени" в нашето същество.
Така имаме нещо за целия си живот; ние се ръководим през живота от интелектуалните и моралните импулси, вдъхнати в нашата душа.
към текста >>
14.
7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Оказва се, че починалите преди години или десетилетия, или съвсем наскоро, са най-лесно откривани, когато в
съня
се пробуди съзнание за духовния свят.
Не е лесно да се изследват тези неща. Някой може да се заинтересува, питайки например: Кой е най-добрият начин да намерим мъртвите?
Оказва се, че починалите преди години или десетилетия, или съвсем наскоро, са най-лесно откривани, когато в съня се пробуди съзнание за духовния свят.
към текста >>
Пробуждане може да се получи в самия
сън
, и тогава човек знае, че не спи по обичайния начин, а е духовния свят.
Често съм ви казвал, че пробуждането може да бъде два вида.
Пробуждане може да се получи в самия сън, и тогава човек знае, че не спи по обичайния начин, а е духовния свят.
Указания по тази тема могат да се намерят в книгата "Път към себепознание. Осем медитации". Или може да се състои пробуждане в самия буден живот. Но изследване за живота на мъртвите се провежда най-лесно, когато пробуждането стане по време на сън, защото тогава собствената дейност е най-тясно свързана с онази на мъртвите.
към текста >>
Но изследване за живота на мъртвите се провежда най-лесно, когато пробуждането стане по време на
сън
, защото тогава собствената дейност е най-тясно свързана с онази на мъртвите.
Често съм ви казвал, че пробуждането може да бъде два вида. Пробуждане може да се получи в самия сън, и тогава човек знае, че не спи по обичайния начин, а е духовния свят. Указания по тази тема могат да се намерят в книгата "Път към себепознание. Осем медитации". Или може да се състои пробуждане в самия буден живот.
Но изследване за живота на мъртвите се провежда най-лесно, когато пробуждането стане по време на сън, защото тогава собствената дейност е най-тясно свързана с онази на мъртвите.
към текста >>
Събуждане, дневен живот,
сън
; събуждане, дневен живот,
сън
и т.н.
Тогава се прави забележително откритие. Тук, във физическия живот между събуждането и заспиването, човек помни винаги периодите на своя дневен живот. В какво всъщност се състои неговият живот?
Събуждане, дневен живот, сън; събуждане, дневен живот, сън и т.н.
През дневния му живот неговите спомени са винаги за случилото се през по-ранен дневен живот. Нашият всекидневен буден живот е пълен с такива спомени. Но е различно, когато животът на нашия Аз е прекъснат от периодите на сън. Особеното нещо обаче е, че през съня ние помним само предишните сънищни състояния само че не сме съзнателни за това. В повечето случаи няма такъв спомен.
към текста >>
Но е различно, когато животът на нашия Аз е прекъснат от периодите на
сън
.
Тук, във физическия живот между събуждането и заспиването, човек помни винаги периодите на своя дневен живот. В какво всъщност се състои неговият живот? Събуждане, дневен живот, сън; събуждане, дневен живот, сън и т.н. През дневния му живот неговите спомени са винаги за случилото се през по-ранен дневен живот. Нашият всекидневен буден живот е пълен с такива спомени.
Но е различно, когато животът на нашия Аз е прекъснат от периодите на сън.
Особеното нещо обаче е, че през съня ние помним само предишните сънищни състояния само че не сме съзнателни за това. В повечето случаи няма такъв спомен. Но в съня през целия живот продължава подсъзнателен процес на памет.
към текста >>
Особеното нещо обаче е, че през
съня
ние помним само предишните сънищни състояния само че не сме съзнателни за това.
В какво всъщност се състои неговият живот? Събуждане, дневен живот, сън; събуждане, дневен живот, сън и т.н. През дневния му живот неговите спомени са винаги за случилото се през по-ранен дневен живот. Нашият всекидневен буден живот е пълен с такива спомени. Но е различно, когато животът на нашия Аз е прекъснат от периодите на сън.
Особеното нещо обаче е, че през съня ние помним само предишните сънищни състояния само че не сме съзнателни за това.
В повечето случаи няма такъв спомен. Но в съня през целия живот продължава подсъзнателен процес на памет.
към текста >>
Но в
съня
през целия живот продължава подсъзнателен процес на памет.
През дневния му живот неговите спомени са винаги за случилото се през по-ранен дневен живот. Нашият всекидневен буден живот е пълен с такива спомени. Но е различно, когато животът на нашия Аз е прекъснат от периодите на сън. Особеното нещо обаче е, че през съня ние помним само предишните сънищни състояния само че не сме съзнателни за това. В повечето случаи няма такъв спомен.
Но в съня през целия живот продължава подсъзнателен процес на памет.
към текста >>
Ако разгледаме живота, който обхваща
съня
и будността, нощния живот и дневния живот, можем да кажем: нощният живот е прекъсван от дневния, точно както и дневният живот е прекъсван от нощния.
Ако разгледаме живота, който обхваща съня и будността, нощния живот и дневния живот, можем да кажем: нощният живот е прекъсван от дневния, точно както и дневният живот е прекъсван от нощния.
Въпреки това течението на живота продължава. Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими. По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на сън. В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния живот. Сънуването не прекъсва тази дейност.
към текста >>
Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на
сън
, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими.
Ако разгледаме живота, който обхваща съня и будността, нощния живот и дневния живот, можем да кажем: нощният живот е прекъсван от дневния, точно както и дневният живот е прекъсван от нощния. Въпреки това течението на живота продължава.
Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими.
По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на сън. В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния живот. Сънуването не прекъсва тази дейност. Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си. След смъртта спомените, които имаме от завършилия буден живот, скоро свършват.
към текста >>
По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на
сън
.
Ако разгледаме живота, който обхваща съня и будността, нощния живот и дневния живот, можем да кажем: нощният живот е прекъсван от дневния, точно както и дневният живот е прекъсван от нощния. Въпреки това течението на живота продължава. Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими.
По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на сън.
В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния живот. Сънуването не прекъсва тази дейност. Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си. След смъртта спомените, които имаме от завършилия буден живот, скоро свършват. След това в периода на Камалока човек изживява всички опитности от нощите си в обратен ред.
към текста >>
В своята душа обаче той е много по-активен в
съня
, отколкото през будния живот.
Ако разгледаме живота, който обхваща съня и будността, нощния живот и дневния живот, можем да кажем: нощният живот е прекъсван от дневния, точно както и дневният живот е прекъсван от нощния. Въпреки това течението на живота продължава. Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими. По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на сън.
В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния живот.
Сънуването не прекъсва тази дейност. Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си. След смъртта спомените, които имаме от завършилия буден живот, скоро свършват. След това в периода на Камалока човек изживява всички опитности от нощите си в обратен ред.
към текста >>
Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в
съня
ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си.
Въпреки това течението на живота продължава. Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими. По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на сън. В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния живот. Сънуването не прекъсва тази дейност.
Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си.
След смъртта спомените, които имаме от завършилия буден живот, скоро свършват. След това в периода на Камалока човек изживява всички опитности от нощите си в обратен ред.
към текста >>
Ако размислите за това, че човек, който не умира в детството, прекарва около една трета от своя живот заспал, ще разберете защо времето в Камалока възлиза на приблизително една трета от времето на Земния живот; периодът на Камалока трае толкова време, колкото е прекараното в
сън
около една трета от целия живот на Земята.
Често съм казвал, че времето прекарано в Камалока е приблизително една трета от времето, прекарано в живот на Земята.
Ако размислите за това, че човек, който не умира в детството, прекарва около една трета от своя живот заспал, ще разберете защо времето в Камалока възлиза на приблизително една трета от времето на Земния живот; периодът на Камалока трае толкова време, колкото е прекараното в сън около една трета от целия живот на Земята.
към текста >>
15.
3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И Слънцето слиза все надолу, а вечерната заря се обезцветява и двете жени заспиват в един дълбок
сън
.
И Слънцето слиза все надолу, а вечерната заря се обезцветява и двете жени заспиват в един дълбок сън.
Едната потъва в един сън, който би могъл да се превърне за нея направо в смърт, а именно тази, която преди това беше почувствувала така силно студа в нейното собствено тяло; и в сън потъва другата, от който се вижда, че последствието на чувството, което беше изразено с думите: "Ах, колко е красиво! " продължава да звучи и стопля нейните крайници, като продължава да ги подържа още свежи в съня. И тази последна женска фигура чу от младежа, който се беше родил от блясъка на вечерната заря, тя чу от него думите: "Ти си изкуството! " И тя заспа. И тази жена занесе със себе си в съня всички резултати на впечатленията, които беше имала чрез описания ландшафт.
към текста >>
Едната потъва в един
сън
, който би могъл да се превърне за нея направо в смърт, а именно тази, която преди това беше почувствувала така силно студа в нейното собствено тяло; и в
сън
потъва другата, от който се вижда, че последствието на чувството, което беше изразено с думите: "Ах, колко е красиво!
И Слънцето слиза все надолу, а вечерната заря се обезцветява и двете жени заспиват в един дълбок сън.
Едната потъва в един сън, който би могъл да се превърне за нея направо в смърт, а именно тази, която преди това беше почувствувала така силно студа в нейното собствено тяло; и в сън потъва другата, от който се вижда, че последствието на чувството, което беше изразено с думите: "Ах, колко е красиво!
" продължава да звучи и стопля нейните крайници, като продължава да ги подържа още свежи в съня. И тази последна женска фигура чу от младежа, който се беше родил от блясъка на вечерната заря, тя чу от него думите: "Ти си изкуството! " И тя заспа. И тази жена занесе със себе си в съня всички резултати на впечатленията, които беше имала чрез описания ландшафт.
към текста >>
" продължава да звучи и стопля нейните крайници, като продължава да ги подържа още свежи в
съня
.
И Слънцето слиза все надолу, а вечерната заря се обезцветява и двете жени заспиват в един дълбок сън. Едната потъва в един сън, който би могъл да се превърне за нея направо в смърт, а именно тази, която преди това беше почувствувала така силно студа в нейното собствено тяло; и в сън потъва другата, от който се вижда, че последствието на чувството, което беше изразено с думите: "Ах, колко е красиво!
" продължава да звучи и стопля нейните крайници, като продължава да ги подържа още свежи в съня.
И тази последна женска фигура чу от младежа, който се беше родил от блясъка на вечерната заря, тя чу от него думите: "Ти си изкуството! " И тя заспа. И тази жена занесе със себе си в съня всички резултати на впечатленията, които беше имала чрез описания ландшафт.
към текста >>
И тази жена занесе със себе си в
съня
всички резултати на впечатленията, които беше имала чрез описания ландшафт.
И Слънцето слиза все надолу, а вечерната заря се обезцветява и двете жени заспиват в един дълбок сън. Едната потъва в един сън, който би могъл да се превърне за нея направо в смърт, а именно тази, която преди това беше почувствувала така силно студа в нейното собствено тяло; и в сън потъва другата, от който се вижда, че последствието на чувството, което беше изразено с думите: "Ах, колко е красиво! " продължава да звучи и стопля нейните крайници, като продължава да ги подържа още свежи в съня. И тази последна женска фигура чу от младежа, който се беше родил от блясъка на вечерната заря, тя чу от него думите: "Ти си изкуството! " И тя заспа.
И тази жена занесе със себе си в съня всички резултати на впечатленията, които беше имала чрез описания ландшафт.
към текста >>
И в
съня
и се примеси един вид съновидение, което отново не беше никакво съновидение, което в известно отношение беше действителност, една действителност от особен род, родствена само по форма със съновидението, а всъщност беше откровение на една действителност, която тази душа на жената не е могла лесно да предчувствува по-рано.
И в съня и се примеси един вид съновидение, което отново не беше никакво съновидение, което в известно отношение беше действителност, една действителност от особен род, родствена само по форма със съновидението, а всъщност беше откровение на една действителност, която тази душа на жената не е могла лесно да предчувствува по-рано.
Защото това, което тя изживява, не беше съновидение, а само изглеждаше като съновидение. Това, което тя изживя, не беше нещо, което може да се нарече една астрална имагинация. И ако искаме да изразим, какво изживя тя, не можем да го облечем в думи по друг начин, освен да го предадем в образи, в които говори имагинативното познание. Защото душата на тази жена знаеше в този момент, че върху онова, което и бе назовано от младежа като "Ти си изкуство! " може да се говори само интимно, вътрешно, когато обличаме в думи изживяванията на имагинативното познание.
към текста >>
Тя разбра сега, че трябва да стане една спасителка на това, което тук е една полузамръзнала наука, разбра, че трябва да го стопли и проникне с това, което е тя самата първо с това, което тя е като изкуство, и че трябва да предаде това, което донася със себе си при нощния
сън
, на полузамръзналата наука.
На изток над пейзажа изгря утринната зора. Слънцето светеше. Утринната зора се оцвети все по-червено и по-червено. И сега, тъй като беше будна, душата на онази жена, която имаше нощното изживяване, можа да гледа и да слуша това, което човешките чеда говорят по лицето на Земята, когато са изживели предчувствуващо нещо от това, което може да бъде изживяно в имагинативния свят. И от хора на човешките чеда тя чу това, което най-добрите правеха да звучи като техни предчувствия върху онова, за което те не знаят нищо чрез Имагинацията, което обаче правят да се разлива от най-дълбоките основи на тяхната душа като насочваща сърцевина за цялото човечество; тя чу гласа на един поет, който някога беше предчувствувал величието на това, което човешката душа изживява от имагинативния свят.
Тя разбра сега, че трябва да стане една спасителка на това, което тук е една полузамръзнала наука, разбра, че трябва да го стопли и проникне с това, което е тя самата първо с това, което тя е като изкуство, и че трябва да предаде това, което донася със себе си при нощния сън, на полузамръзналата наука.
И тя забеляза, как това, което е полузамръзнало, може отново да оживее с крила на вятъра, когато предаденото може да бъде прието от науката като познание.
към текста >>
16.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на
сън
или сънуване.
Аз не говоря за някаква метафизическа спекулация, не говоря за някаква философия, а за това, което бих могъл да нарека свръхсетивна опитност. Не вярвам, че ще трае още дълго време, докато хората разберат, че всяка чисто философска спекулация, всеки логически или научен стремеж е неподходящ за проникването в духовната област. Аз вярвам, че ние се намираме в епохата, която ще признае като нещо самопонятно, че в човешката душа се намират дремещи сили и че тези дремещи сили могат да бъдат извлечени от душата по един систематично регулиран начин. Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека".
Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване.
Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването. Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност. Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят.
към текста >>
17.
9. Дорнах, 12 септември 1920 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Този свят, който пренасяме тук от
съня
, той е този, който ни разпалва, когато рисуваме, така щото ние нанасяме на платното или на стената пространствено заобикалящия ни духовен свят въобще.
Съществува още един духовен свят, който се намира зад нашия сетивен свят. Грубо-материалистичният физик или биолог говори за атоми и молекули зад сетивния свят. Това не са никакви атоми и молекули. Зад сетивния свят се намират духовни същества. Това е един духовен свят, светът, в който живеем между заспиването и събуждането.
Този свят, който пренасяме тук от съня, той е този, който ни разпалва, когато рисуваме, така щото ние нанасяме на платното или на стената пространствено заобикалящия ни духовен свят въобще.
Ето защо художникът трябва да държи много на това, при рисуването да рисува от цвета, а не от линията, защото линията лъже в живописта. Линията е винаги нещо, от спомена за живота преди раждането. Когато трябва да рисуваме в едно съзнание разширено над духовния свят, ние трябва да рисуваме онова, което иде от цвета. И ние знаем, че цветът бива изживян в астралния свят. Когато влизаме в света, в който живеем между заспиването и събуждането, ние изживяваме това цветно естество.
към текста >>
И само поради това, че върху човека упражнява натиск онова, което той носи в себе си от живота преди раждането, че върху него упражнява натиск в будното състояние това, което той носи в себе си през време на
съня
от свръхсетивния свят, че върху него упражнява натиск това, което още сега се намира в него и което иска да го оформи след смъртта, той създава архитектура, скулптура, живопис, музика и поетическо изкуство в света на сетивното изживяване.
И когато разглеждаме онова, което човекът поставя като изкуства в живота, еснафски, като нещо свързано само с това, което става между раждането и смъртта, ние отнемаме всякакъв смисъл на художественото творчество. Защото художественото творчество е изцяло едно внасяне на духовно-свръхсетивни светове във физическия сетивен свят.
И само поради това, че върху човека упражнява натиск онова, което той носи в себе си от живота преди раждането, че върху него упражнява натиск в будното състояние това, което той носи в себе си през време на съня от свръхсетивния свят, че върху него упражнява натиск това, което още сега се намира в него и което иска да го оформи след смъртта, той създава архитектура, скулптура, живопис, музика и поетическо изкуство в света на сетивното изживяване.
Фактът, че хората обикновено не говорят за свръхсетивни светове, иде от там, че те не познават също сетивния свят, че разбират също сетивния свят, преди всичко не разбират това, което някога е познавала духовната култура на човечеството, което обаче е било изгубено и се е превърнало в нещо външно: изкуството.
към текста >>
18.
Съдържание
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Престоят на човешката душа в Девакана и изживяването на музиката на сферите по време на
съня
без съновидения.
Възгледите на Гьоте и Шопенхауер за значението на изкуствата. Трите състояния на съзнание при човека.
Престоят на човешката душа в Девакана и изживяването на музиката на сферите по време на съня без съновидения.
Земната музика като несъзнателен спомен за това преживяване. Съзнателно осъществяване на тези връзки чрез окултното развитие.
към текста >>
19.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Това състояние е изпълненият със съновидения
сън
, този символик, който показва на обикновения човек в символи често просто ежедневни преживявания.
Съществуват три състояния на съзнанието, но само едно от тях е напълно познато на обикновения човек. Докато по време на другите две той не знае нищо за себе си, преживява ги без да успее да ги доведе до спомен, до съзнателно въздействие от тях в познатото му състояние на съзнанието. Това състояние на съзнанието обозначаваме като обикновено, будно дневно съзнание. Второто състояние на съзнанието е познато частично на обикновения човек.
Това състояние е изпълненият със съновидения сън, този символик, който показва на обикновения човек в символи често просто ежедневни преживявания.
Третото състояние на съзнанието е сънят без съновидения, който означава за обикновения човек състояние на пълна празнота.
към текста >>
Третото състояние на съзнанието е
сънят
без съновидения, който означава за обикновения човек състояние на пълна празнота.
Съществуват три състояния на съзнанието, но само едно от тях е напълно познато на обикновения човек. Докато по време на другите две той не знае нищо за себе си, преживява ги без да успее да ги доведе до спомен, до съзнателно въздействие от тях в познатото му състояние на съзнанието. Това състояние на съзнанието обозначаваме като обикновено, будно дневно съзнание. Второто състояние на съзнанието е познато частично на обикновения човек. Това състояние е изпълненият със съновидения сън, този символик, който показва на обикновения човек в символи често просто ежедневни преживявания.
Третото състояние на съзнанието е сънят без съновидения, който означава за обикновения човек състояние на пълна празнота.
към текста >>
Напротив, един нов свят се отваря пред човека в
съня
със съновидения, един преливащ от цветове свят.
Посвещението обаче дава едно преобразуване на тези три състояния на съзнанието. Най-напред се променя неговият сънищен живот. Той вече не е хаотичен, не е повече отражение на ежедневните преживявания в често объркани символи.
Напротив, един нов свят се отваря пред човека в съня със съновидения, един преливащ от цветове свят.
Той е населен от сияещи светлинни същества. Това е астралният свят. Това не е новосъздаден свят, той е нов само за човека, който досега е бил потопен в пониженото състояние на съзнание на ежедневния живот. Този свят е винаги тук, той обкръжава непрекъснато човека. Този свят е реален, също толкова реален, колкото заобикалящият ни свят, който ни се разкрива като действителност.
към текста >>
Чрез посвещението човек започва да се пробужда от обикновения
сън
със съновидения.
Този свят е реален, също толкова реален, колкото заобикалящият ни свят, който ни се разкрива като действителност. Ако човек е посветен, приел е инициацията, той се запознава с този чуден свят. Учи се да съществува съзнателно в него, с едно също толкова ясно съзнание, колкото е неговото дневно съзнание. Той също се запознава със своето астрално тяло и се учи да живее съзнателно в него. Каквото преживява в този нов свят, който се отваря пред него, е живот и действие в един свят на цветове и светлина в същественото.
Чрез посвещението човек започва да се пробужда от обикновения сън със съновидения.
Той се чувства сякаш издигнат над едно вълнуващо се море от преливаща светлина и цветове. А тази искряща светлина, тези преливащи цветове са живи същества. Това преживяване в съзнателния сън със съновидения се пренася също така върху целия живот в дневното будно съзнание.
към текста >>
Това преживяване в съзнателния
сън
със съновидения се пренася също така върху целия живот в дневното будно съзнание.
Той също се запознава със своето астрално тяло и се учи да живее съзнателно в него. Каквото преживява в този нов свят, който се отваря пред него, е живот и действие в един свят на цветове и светлина в същественото. Чрез посвещението човек започва да се пробужда от обикновения сън със съновидения. Той се чувства сякаш издигнат над едно вълнуващо се море от преливаща светлина и цветове. А тази искряща светлина, тези преливащи цветове са живи същества.
Това преживяване в съзнателния сън със съновидения се пренася също така върху целия живот в дневното будно съзнание.
към текста >>
Човек достига третото ниво на съзнание[2], когато съумее да преобрази
съня
без съновидения в едно съзнателно състояние.
Човек достига третото ниво на съзнание[2], когато съумее да преобрази съня без съновидения в едно съзнателно състояние.
Светът, в който се учи да навлиза, му се разкрива първоначално отчасти, после все повече и повече. Той започва да живее в него все по-дълго, става все по-съзнателен там и изживява много значителни неща.
към текста >>
И тази най-дълбока тишина става все по-голяма и по-голяма, когато той започне да се приближава до третото ниво на съзнание, до състоянието, което се изживява в
съня
без съновидения.
Сега човек може да достигне до положение да възприема втория астрален свят, когато навлезе в така наречената велика тишина. Той трябва да бъде тих, напълно тих. Великата тишина предшества пробуждането в астралния свят.
И тази най-дълбока тишина става все по-голяма и по-голяма, когато той започне да се приближава до третото ниво на съзнание, до състоянието, което се изживява в съня без съновидения.
Цветовете на астралния свят стават все по-прозрачни, светлината става все по-чиста, сякаш по-одухотворена. Тогава човек има усещането, че сякаш сам живее в тези цветове, в тази светлина, сякаш нищо не е извън него, а той самият е цвят и светлина. Той се чувства астрален в този астрален свят, трептящ във велик, дълбок покой. Тогава тази дълбока тишина започва малко по малко да се изпълва със звуци, леко, постепенно да зазвучава духовно. Светът на светлината и цветовете се прониква от звучащи тонове.
към текста >>
Сутрин, когато човек се пробуди от
сън
, той не носи само телесно освежаване чрез
съня
, а носи със себе си от онези светове също и изкуството.
Сега трябва да си представим, че не само посветеният живее в тези светове. Разликата е само в това, че посветеният изживява тези видоизменени състояния в съзнание. В него е изменено в съзнанието само това, което обикновеният човек изживява отново и отново несъзнателно. Обикновеният човек изживява тези състояния действително и постоянно, само че не знае нищо за това, защото не е съзнателен за себе си и за преживяното. Но въпреки това той донася нещо от тези въздействия, които изживяването предизвиква у него.
Сутрин, когато човек се пробуди от сън, той не носи само телесно освежаване чрез съня, а носи със себе си от онези светове също и изкуството.
Защото изкуството не е нищо друго освен несъзнателно спомняне на преживяното в астралния свят. Например художникът излиза далеч над действителните физически цветове, когато полага своите цветни тонове и цветни хармонии върху платното. Къде е видял тези тонове, тези искрящи цветове, къде ги е изживял? Това са отзвуците на астралните преживявания през нощта. Само това преливащо море от светлина и цветове на красота, на астрална искряща дълбина му дава възможността онези цветове, в които е пребивавал, да ги използва отново, когато се опитва да възпроизведе в тежките земни цветове на нашия физически свят приблизително идеала, който живее в него, който той е преживял.
към текста >>
За завръщащия се човек от
съня
с вътрешните трептения съществува една възможност да настрои по-силно тоновете и да може да възприеме победата на душата на усещането над тялото на усещането, така че душата да е в състояние да се почувства по-силна от тялото.
За музикалното е от особено значение съвместната работа на душата на усещането и тялото на усещането (Empfindungsleib). Трябва да се знае, че цялото съзнание произхожда от един вид преодоляване на външния свят. Това, което се открива на човека като желание и радост в съзнанието, означава победа на духовното над тялото на усещането.
За завръщащия се човек от съня с вътрешните трептения съществува една възможност да настрои по-силно тоновете и да може да възприеме победата на душата на усещането над тялото на усещането, така че душата да е в състояние да се почувства по-силна от тялото.
Човек може да възприема винаги при въздействието на минорна тоналност как трептенията на тялото на усещането са по-силни, докато при мажорна тоналност душата на усещането вибрира по-силно и надвива тялото на усещането. Когато прозвучи малка терца, се чувства душевна болка, надделяването на тялото на усещането. Но когато прозвучи голяма терца, се оповестява победата на душата.
към текста >>
Когато човек в смяната между
сън
и събуждане непрекъснато прави преход от физическото към астралното и от астралното към света на девакана, можем да видим в това подобие на неговата инкарнация.
Когато човек в смяната между сън и събуждане непрекъснато прави преход от физическото към астралното и от астралното към света на девакана, можем да видим в това подобие на неговата инкарнация.
Когато човек напуска при смъртта физическото си тяло, той се издига през астралния свят към девакана. Там той открива собствената си родина; там той открива своя покой. Подир празничното време на почивка там следва отново слизане във физическия свят. Така той прави непрекъснат преход от един свят към друг.
към текста >>
20.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Напредващият внимателен ученик забелязва в
съня
си, че се пробужда в един напълно чуден сънищен свят.
И така, да попитаме: Какво става с човека, който се издига към по-висшите светове? Той навлиза в астралния свят. Когато започне да вижда астралния свят и застане пред едно растение, той го наблюдава без да се занимава с него в подробности. Ако той е наясно, че неговите физически органи повече не участват, тогава ще види как се образува един пламък, който обгръща растението. Така човек може да вижда в астралния свят как от нещата се откроява едно качество.
Напредващият внимателен ученик забелязва в съня си, че се пробужда в един напълно чуден сънищен свят.
Цветовете преливат един в друг и от това море на цветове се издига човекът.
към текста >>
Има едно междинно състояние между будност и
сън
.
Под ръководството на учителя той вижда да се образуват форми, които не произлизат от този свят. По-късно той възприема това цветно творение в действителността едновременно с другите неща. За такива хора част от нощта е станала напълно друга.
Има едно междинно състояние между будност и сън.
Един сън, от който се разкриват по-висши истини. Това е астралният свят.
към текста >>
Един
сън
, от който се разкриват по-висши истини.
Под ръководството на учителя той вижда да се образуват форми, които не произлизат от този свят. По-късно той възприема това цветно творение в действителността едновременно с другите неща. За такива хора част от нощта е станала напълно друга. Има едно междинно състояние между будност и сън.
Един сън, от който се разкриват по-висши истини.
Това е астралният свят.
към текста >>
За духовната наука е настъпило времето да даде помощ на човека да достигне вече не като в
сън
до съзнателното творчество.
За духовната наука е настъпило времето да даде помощ на човека да достигне вече не като в сън до съзнателното творчество.
Бих искал да изясня защо музиката въздейства толкова непосредствено. В девакана сме си у дома, там живее нещо вечно и когато на човека тук се дава нещо от прародината, не е чудно, че той се затрогва. И затова влиянието на музиката е толкова голямо дори върху най-обикновения човек, който не предчувства нищо от това, което му се говори чрез музикалните тонове: Аз съм ти, а ти си от моята същност.
към текста >>
21.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Защо в детската възраст „вътрешната страна" на
съня
и бодърствуването остава неовладяна.
Новите задачи на възпитанието, валидни за Петата следатлантска епоха. Идеята за безсмъртието и несъзнателния стремеж на религиите да пробудят изтънчен човешки егоизъм спрямо свръхсетивния свят. Възпитани ето като продължение на това, което свръхсетивните Същества са постигнали с човешката душа преди нейната инкарнация. Хармонизирайки дишането, ние вмъкваме духовно-душевни сили във физическия организъм на детето.
Защо в детската възраст „вътрешната страна" на съня и бодърствуването остава неовладяна.
Със своето раждане детето получава възможността да извърши това, което не е могло да извърши в духовния свят. За необходимостта от самовъзпитание на учителя.
към текста >>
22.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Това, което детето не съумява да върши както трябва в началото на своето съществува ние (вероятно ще Ви направи впечатление, че всичко,което изтъкваме от духовна гледна точка, изглежда в противоречие с установения външен ред на нещата), е че то не може да осъществява смяната между
сън
и будност според естествения за човешкото същество начин.
Обаче има и нещо друго, което детето не съумява да върши както трябва и ние следва да го знаем съвсем точно, за да постигнем съзвучие между двете съставни части а именно между физическото тяло на детето и неговия духовно-душевен свят.
Това, което детето не съумява да върши както трябва в началото на своето съществува ние (вероятно ще Ви направи впечатление, че всичко,което изтъкваме от духовна гледна точка, изглежда в противоречие с установения външен ред на нещата), е че то не може да осъществява смяната между сън и будност според естествения за човешкото същество начин.
Външно погледнато, ситуацията е следната: Детето сякаш спи съвсем добре; то спи много повече отколкото възрастния и прекарва по-голямата част от живота си в сън. Обаче това, което представлява вътрешната страна на съня и бодърствуването, остава неовладяно от детето.*7
към текста >>
Външно погледнато, ситуацията е следната: Детето сякаш спи съвсем добре; то спи много повече отколкото възрастния и прекарва по-голямата част от живота си в
сън
.
Обаче има и нещо друго, което детето не съумява да върши както трябва и ние следва да го знаем съвсем точно, за да постигнем съзвучие между двете съставни части а именно между физическото тяло на детето и неговия духовно-душевен свят. Това, което детето не съумява да върши както трябва в началото на своето съществува ние (вероятно ще Ви направи впечатление, че всичко,което изтъкваме от духовна гледна точка, изглежда в противоречие с установения външен ред на нещата), е че то не може да осъществява смяната между сън и будност според естествения за човешкото същество начин.
Външно погледнато, ситуацията е следната: Детето сякаш спи съвсем добре; то спи много повече отколкото възрастния и прекарва по-голямата част от живота си в сън.
Обаче това, което представлява вътрешната страна на съня и бодърствуването, остава неовладяно от детето.*7
към текста >>
Обаче това, което представлява вътрешната страна на
съня
и бодърствуването, остава неовладяно от детето.*7
Обаче има и нещо друго, което детето не съумява да върши както трябва и ние следва да го знаем съвсем точно, за да постигнем съзвучие между двете съставни части а именно между физическото тяло на детето и неговия духовно-душевен свят. Това, което детето не съумява да върши както трябва в началото на своето съществува ние (вероятно ще Ви направи впечатление, че всичко,което изтъкваме от духовна гледна точка, изглежда в противоречие с установения външен ред на нещата), е че то не може да осъществява смяната между сън и будност според естествения за човешкото същество начин. Външно погледнато, ситуацията е следната: Детето сякаш спи съвсем добре; то спи много повече отколкото възрастния и прекарва по-голямата част от живота си в сън.
Обаче това, което представлява вътрешната страна на съня и бодърствуването, остава неовладяно от детето.*7
към текста >>
Но вършейки всичко това в очертанията на физическия свят и преминавайки от
сън
в будност, и обратно то съвсем не може да пренесе в духовния свят и да преработи там своите сетивни изживявания, т.е.
Детето има всевъзможни изживявания на физическия план. То си служи със своите крайници, яде, пие, диша и т.н.
Но вършейки всичко това в очертанията на физическия свят и преминавайки от сън в будност, и обратно то съвсем не може да пренесе в духовния свят и да преработи там своите сетивни изживявания, т.е.
това, което очите виждат, ръцете докосват и краката ритат, така че да върне резултата от тази работа обратно във физическия свят. Неговият сън е друг, то далеч не спи както възрастните. Докато възрастните спят, те преработват предимно това, което са изпитали в периода между сутрешното пробуждане и вечерното засипване. Детето обаче не може да вмъкне в своя сън това, което изпитва между пробуждането и засипването; в съня си то все още живее в общия духовен порядък на Космоса и не може да пренася там своите сетивни изживявания от физическия свят. Едва правилното възпитание ще му помогне, за да пренася своите опитности от физическия свят в онази сфера, в която пулсират духовно-душевните сили през периода от заспиването до пробуждането.
към текста >>
Неговият
сън
е друг, то далеч не спи както възрастните.
Детето има всевъзможни изживявания на физическия план. То си служи със своите крайници, яде, пие, диша и т.н. Но вършейки всичко това в очертанията на физическия свят и преминавайки от сън в будност, и обратно то съвсем не може да пренесе в духовния свят и да преработи там своите сетивни изживявания, т.е. това, което очите виждат, ръцете докосват и краката ритат, така че да върне резултата от тази работа обратно във физическия свят.
Неговият сън е друг, то далеч не спи както възрастните.
Докато възрастните спят, те преработват предимно това, което са изпитали в периода между сутрешното пробуждане и вечерното засипване. Детето обаче не може да вмъкне в своя сън това, което изпитва между пробуждането и засипването; в съня си то все още живее в общия духовен порядък на Космоса и не може да пренася там своите сетивни изживявания от физическия свят. Едва правилното възпитание ще му помогне, за да пренася своите опитности от физическия свят в онази сфера, в която пулсират духовно-душевните сили през периода от заспиването до пробуждането.
към текста >>
Детето обаче не може да вмъкне в своя
сън
това, което изпитва между пробуждането и засипването; в
съня
си то все още живее в общия духовен порядък на Космоса и не може да пренася там своите сетивни изживявания от физическия свят.
То си служи със своите крайници, яде, пие, диша и т.н. Но вършейки всичко това в очертанията на физическия свят и преминавайки от сън в будност, и обратно то съвсем не може да пренесе в духовния свят и да преработи там своите сетивни изживявания, т.е. това, което очите виждат, ръцете докосват и краката ритат, така че да върне резултата от тази работа обратно във физическия свят. Неговият сън е друг, то далеч не спи както възрастните. Докато възрастните спят, те преработват предимно това, което са изпитали в периода между сутрешното пробуждане и вечерното засипване.
Детето обаче не може да вмъкне в своя сън това, което изпитва между пробуждането и засипването; в съня си то все още живее в общия духовен порядък на Космоса и не може да пренася там своите сетивни изживявания от физическия свят.
Едва правилното възпитание ще му помогне, за да пренася своите опитности от физическия свят в онази сфера, в която пулсират духовно-душевните сили през периода от заспиването до пробуждането.
към текста >>
Ето как цялата преподавателска и възпитателска дейност следва да бъде съобразена с една по-висша област, така че да се изградят необходимите навици за правилно дишане, както и за правилен ритъм при смяната между будност и
сън
.
Ето как цялата преподавателска и възпитателска дейност следва да бъде съобразена с една по-висша област, така че да се изградят необходимите навици за правилно дишане, както и за правилен ритъм при смяната между будност и сън.
Естествено, при възпитанието и преподаването ние ще прилагаме такива методи, които нямат нищо общо с една „дресура" на дишането, с една „дресура" на заспиването и пробуждането. Всичко това ще остане на заден план. А същественото, което предлагаме, се свежда до съвсем конкретни мерки. Обаче ние трябва да сме в пълно съзнание относно всичко, което вършим. Когато преподаваме на детето един или друг учебен предмет, трябва да сме напълно наясно, че в известно отношение спомагаме предимно за проникването на духовно-душевните сили във физическото тяло, но в друг случай улесняваме проникването на физическото тяло в духовно-душевните пространства на детето.
към текста >>
Защото, какво става в мига, когато Вие се отдавате на тази мисъл, с други думи, когато Вие започнете да разбирате огромното космическо значение на дихателния процес за правилното възпитание, както и космическото значение на ритъма между будност и
сън
?
Един учител, който непрекъснато мисли за израстващите деца, влияе на учениците по съвсем друг начин, отколкото друг, в чиито ум тази мисъл не се задържа дълго, или пък изобщо не се е появявала.
Защото, какво става в мига, когато Вие се отдавате на тази мисъл, с други думи, когато Вие започнете да разбирате огромното космическо значение на дихателния процес за правилното възпитание, както и космическото значение на ритъма между будност и сън?
В този миг всички лични желания и чувства отстъпват на заден план; в този миг биват заглушени всички „инстанции", лежащи в основата на личните предпочитания изобщо, отстранява се всичко онова, което е характерно за физическия човек. И след като сте превъзмогнали личните предпочитания, и влизате в класната стая, чрез Вашата вътрешна сила се поражда една дълбока, интимна връзка между учениците и Вас.
към текста >>
В духовния свят човекът не можеше да осъществява ритмичната смяна между будност и
сън
, както пра ви това тук, в условията на физическия свят.
Всичките ни преподавателски усилия биха останали несъвършени, ако не сме изпълнени с ясното съзнание: Със своето раждане, човекът получава и възможността да извърши онова, което не е могъл да извърши в духовния свят. Ние сме длъжни да възпитаваме и обучаваме по такъв начин, че да постигнем истинска хармония между дишането и духовния свят.
В духовния свят човекът не можеше да осъществява ритмичната смяна между будност и сън, както пра ви това тук, в условията на физическия свят.
Чрез възпитанието и обучението ние трябва да постигнем такава ритмична регулация, която ще позволи правилното включване на физическия организъм в душевно-духовната област. И всичко това, разбира се, е не някаква абстракция, която следва автоматично да приложим в хода на обучението, а нещо, което трябва да оживее в нас като една основна мисъл за човешката природа.
към текста >>
23.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако обаче човекът се обърне към природата най-вече със своите волеви импулси, той ще поддържа у себе си друго равнище на съзнанието, понеже, строго погледнато, в своята воля човекът е потънал в дълбок
сън
, в зародишните сили на нещо, което ще се прояви едва в бъдещето.
Ако човекът не би могъл да пренесе в земния живот плодовете от живота си преди раждането, ако не би могъл да спаси силата и устрема на всичко онова, което сега се проявява като представен и мисловен живот, той никога не би успял да стигне до свободата. Да, човекът е свързан с умиращата, с мъртвата природа и в мига, когато призовава към свобода тази част от себе си, която е сродна с мъртвата природа, той всъщност призовава към свобода нещо, което е мъртво. С други думи, това което свързва човека с умиращата природа, го води в същото време и към свободата.
Ако обаче човекът се обърне към природата най-вече със своите волеви импулси, той ще поддържа у себе си друго равнище на съзнанието, понеже, строго погледнато, в своята воля човекът е потънал в дълбок сън, в зародишните сили на нещо, което ще се прояви едва в бъдещето.
В този случай човекът би се превърнал в едно наивно, природно същество, но не и в една свободна личност.
към текста >>
24.
6. Шеста лекция, 27.08.1919
GA_293 Общото човекознание
, и го придружаваме с будния и мислещ човек; доколкото сме волеви човеци, ние се намираме в дълбок
сън
дори и в периода между пробуждане и заспиване.
Всички Вие познавате безсъзнателното състояние, в което изпада човек при заспиване. Всичко, което изживяваме от момента на заспиване до момента на пробуждане е извън областта на нашето съзнание. Така изглеждат и нещата с волята: Там, където проявяваме воля, се намесват и силите на несъзнаваното. Или с други думи: Доколкото сме волеви същества, ние спим, макар и да сме будни. Вътре в себе си ние винаги носим един спящ човек: Волевият човек!
, и го придружаваме с будния и мислещ човек; доколкото сме волеви човеци, ние се намираме в дълбок сън дори и в периода между пробуждане и заспиване.
Вътре в нас, нещо непрекъснато спи: дълбоката и съкровена същност на волята. Човекът изобщо не може да бъде разбран, ако не знаем, че проявявайки своята воля, той потъва в дълбок сън.
към текста >>
Човекът изобщо не може да бъде разбран, ако не знаем, че проявявайки своята воля, той потъва в дълбок
сън
.
Така изглеждат и нещата с волята: Там, където проявяваме воля, се намесват и силите на несъзнаваното. Или с други думи: Доколкото сме волеви същества, ние спим, макар и да сме будни. Вътре в себе си ние винаги носим един спящ човек: Волевият човек! , и го придружаваме с будния и мислещ човек; доколкото сме волеви човеци, ние се намираме в дълбок сън дори и в периода между пробуждане и заспиване. Вътре в нас, нещо непрекъснато спи: дълбоката и съкровена същност на волята.
Човекът изобщо не може да бъде разбран, ако не знаем, че проявявайки своята воля, той потъва в дълбок сън.
към текста >>
Те са разположени, така да се каже, на границата между будността и
съня
.
Както вече споменах, чувствата се намират по средата. И сега идва ред на въпроса: До каква степен съзнанието се намесва в живота на чувствата?
Те са разположени, така да се каже, на границата между будността и съня.
Вие познавате Вашите лични чувства толкова, колкото и сънищата, само че за сънищата „си спомняте", а чувствата изживявате непосредствено. Обаче душевната нагласа, с която се обръщате към Вашите чувства не се различава от душевната нагласа, която имате спрямо Вашите сънища. Денем Вие сте не само буден човек, доколкото мислите, не само спящ човек, доколкото проявявате воля, но и сънуващ човек, доколкото изпитвате едни или други чувства.
към текста >>
Следователно, налага се да различаваме три различни състояния на съзнанието в периода между пробуждането и засипването: будност в истинския смисъл на думата (доколкото мислим), сънуване (доколкото изпитваме чувства) и дълбок
сън
(доколкото проявяваме воля).
Следователно, налага се да различаваме три различни състояния на съзнанието в периода между пробуждането и засипването: будност в истинския смисъл на думата (доколкото мислим), сънуване (доколкото изпитваме чувства) и дълбок сън (доколкото проявяваме воля).
Обикновеният дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, или с други думи, спането от духовна гледна точка не представлява нищо друго, освен безграничната и пълна душевна от даденост на човека към проявите на неговата собствена воля. Разликата се свежда до това, че в единия случай ние спим с цялата си душевна същност, а в другия случай ние спим само с нашата воля. При сънуването, както то протича в обикновения живот, ние сме потопени с цялата си душа в това, което наричаме „сън", докато в будното състояние, ние оставаме при нашите чувства.
към текста >>
Обикновеният дълбок
сън
, лишен от всякакви съновидения, или с други думи, спането от духовна гледна точка не представлява нищо друго, освен безграничната и пълна душевна от даденост на човека към проявите на неговата собствена воля.
Следователно, налага се да различаваме три различни състояния на съзнанието в периода между пробуждането и засипването: будност в истинския смисъл на думата (доколкото мислим), сънуване (доколкото изпитваме чувства) и дълбок сън (доколкото проявяваме воля).
Обикновеният дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, или с други думи, спането от духовна гледна точка не представлява нищо друго, освен безграничната и пълна душевна от даденост на човека към проявите на неговата собствена воля.
Разликата се свежда до това, че в единия случай ние спим с цялата си душевна същност, а в другия случай ние спим само с нашата воля. При сънуването, както то протича в обикновения живот, ние сме потопени с цялата си душа в това, което наричаме „сън", докато в будното състояние, ние оставаме при нашите чувства.
към текста >>
При сънуването, както то протича в обикновения живот, ние сме потопени с цялата си душа в това, което наричаме „
сън
", докато в будното състояние, ние оставаме при нашите чувства.
Следователно, налага се да различаваме три различни състояния на съзнанието в периода между пробуждането и засипването: будност в истинския смисъл на думата (доколкото мислим), сънуване (доколкото изпитваме чувства) и дълбок сън (доколкото проявяваме воля). Обикновеният дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, или с други думи, спането от духовна гледна точка не представлява нищо друго, освен безграничната и пълна душевна от даденост на човека към проявите на неговата собствена воля. Разликата се свежда до това, че в единия случай ние спим с цялата си душевна същност, а в другия случай ние спим само с нашата воля.
При сънуването, както то протича в обикновения живот, ние сме потопени с цялата си душа в това, което наричаме „сън", докато в будното състояние, ние оставаме при нашите чувства.
към текста >>
Много вероятно е, че тези силни чувства ще пробудят у тях ясно и точно мислене, защото всеки дълбок
сън
, с оглед на самия жизнен ритъм, носи в себе си тенденцията, след известно време да премине в будност.
От педагогическа гледна точка обаче, нещата изглеждат по друг начин и това не бива да Ви очудва, понеже децата съвсем не са еднакви по отношение будността на тяхното съзнание. Защото Вие лесно ще установите, че деца, при които преобладават чувствата, се намират в едно мечтателно и съноподобно състояние; при тях мисленето още не е пробудено и те са извънредно склонни към мечтателство. Ето защо, на такива деца Вие можете да влияете с помощта на силни чувства.
Много вероятно е, че тези силни чувства ще пробудят у тях ясно и точно мислене, защото всеки дълбок сън, с оглед на самия жизнен ритъм, носи в себе си тенденцията, след известно време да премине в будност.
Ако се обърнем към едно такова дете, което е застинало в своите мечти и настроения, с помощта на силни чувства, след известно време те от само себе си ще се пробудят под формата на мисли.
към текста >>
Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки
сън
носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок
сън
.
Ако обаче вървите по този път, Вие никога няма да се докоснете до истинската същност на детето. Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия. Обаче засега волята спи. И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност. Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така.
Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън.
При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр. да го подканим, докато говори, да извършва и определени движения. Вземете това дете, изведете го извън класната стая за другите деца този метод може да е смущаващ, но за конкретното дете той е просто градивен и го накарайте, докато изговаря дадено изречение, да съпровожда всяка отделна дума с определено движение. Ето: Този (крачка) човек (крачка) е (крачка) добър!
към текста >>
Изобщо, до едно истинско познание за естеството на нашите възпитателни задачи, ние се приближаваме едва чрез възгледа, според който при будния човек са налице различни степени на съзнание: Будност, сънуване и дълбок
сън
, лишен от сънища.
По този начин Вие свързвате волевия елемент с интелектуалните способности и постепенно стигате до там, че при тези деца волята израства до сферата на мисленето.
Изобщо, до едно истинско познание за естеството на нашите възпитателни задачи, ние се приближаваме едва чрез възгледа, според който при будния човек са налице различни степени на съзнание: Будност, сънуване и дълбок сън, лишен от сънища.
към текста >>
Тя трябва да бъде изтръгната от спящата воля, защото в мига, когато я приведете в движение, когато смутите нейното относително спокойствие, тя веднага би изпаднала в
сън
.
Представете си за миг, че ходите и наред с това наблюдавате света. Но представете си още, че не долната част на тялото Ви разполага с крака, а главата и че тя е, която би трябвало да си служи с тях. В този случай Вашите съзерцания и Вашата воля биха се слели в едно цяло, а резултатът би бил следния: Вие бихте могли да ходите само спящи. Доколкото главата Ви е поставена на раменете, тя се крепи и носи от цялото тяло; тя е в покой дори и когато се движите с останалите части на Вашето тяло. И главата трябва да е в покой; в противен случай тя не би могла да бъде орган на мисленето.
Тя трябва да бъде изтръгната от спящата воля, защото в мига, когато я приведете в движение, когато смутите нейното относително спокойствие, тя веднага би изпаднала в сън.
Тя предоставя волевата активност на тялото, а самата тя, главата, обитава тялото и живее в него, сякаш се намира, ако мога така да кажа, в един движещ се файтон, като се оставя да бъде разхождана от него. Единствено благодарение на това, че главата се оставя да бъде носена от тялото и проявява своята активност в условията на външно спокойствие и неподвижност, човекът е буден и може да предприема своите волеви действия. Вярна представа за образа на човешкото тяло се постига само с помощта на подобни духовно-научни съзерцания.
към текста >>
25.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Вие виждате, че понятията „
сън
" и „спане" имат съвсем различно значение от това, което им приписваме в обикновения живот.
Психолозите просто не забелязват, че причината, поради която не можем да си обясним човешките усещания е къщата, която сутрин след пробуждане, ни пречи ясно да си припомним съдържанието на нашите сънища.
Вие виждате, че понятията „сън" и „спане" имат съвсем различно значение от това, което им приписваме в обикновения живот.
Обикновено свързваме „спането" с представата, че през нощта, когато лежим в леглото, ние „спим". Ние съвсем не предполагаме, че това спане е нещо, което има много по-голям обхват и че ние непрекъснато спим там, в повърхността на нашето тяло, където допълнително се намесват и сънищата. А тези „сънища" не са нищо друго, освен сетивните усещания, преди да бъдат обхванати от нашия разум, от нашето мислене.
към текста >>
Ето защо всичко, което има нещо общо с нашите чувства и воля, фактически е потопено в дълбок
сън
.
Следователно, Вие сте будни не само във Вашето мислене, а по начало сте будни най-вече във вътрешността на Вашето тяло. В неговата периферия Вие непрекъснато спите. И по-нататък: Това, което става в обкръжението на тялото, или по-добре казано, в неговата периферия, се извършва също и в главата, а в още по-голяма степен го откриваме в мускулите, в кръвта. Да, там вътре човекът непрекъснато спи и сънува. В периферията си той също спи и сънува, но в още по-голяма степен той прави това там, „вътре".
Ето защо всичко, което има нещо общо с нашите чувства и воля, фактически е потопено в дълбок сън.
А къде впрочем сме будни? Будни сме ето тук, в междинната зона (рис.10)
към текста >>
Ако нервите биха вършили само в продължение на пет минути това, което проповядват психолози и физиолози, тогава в тези пет минути ние нямаше да знаем абсолютно нищо за света и за себе си: ние щяхме да потънем в дълбок
сън
.
Психолозите и физиолозите твърдят: нервната система представлява връзката между сетивата и мисленето. Защо? Само защото тя непрекъснато бяга от живота, само защото не създава никакви пречки пред мисленето и сетивните усещания и, следователно, не поражда никакви отношения спрямо тях и оставя човека така да се каже празен, що се отнася до връзките му с духовно-душевния свят. От гледна точка на духовно-душевния свят, там където са нервите, има празни пространства. Ето защо свръхсетивният свят може да прояви себе си най-вече там, където са налице празни пространства. И всички ние трябва да сме благодарни на нервната система, че тя просто нехае за духовно-душевния свят и че изобщо не се занимава с всичко онова, което и приписват психолозите и физиолозите.
Ако нервите биха вършили само в продължение на пет минути това, което проповядват психолози и физиолози, тогава в тези пет минути ние нямаше да знаем абсолютно нищо за света и за себе си: ние щяхме да потънем в дълбок сън.
Защото в този случай нервите само биха улеснили неговото настъпване.
към текста >>
26.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
И все пак: Ако внимателно наблюдаваме последиците от смутения
сън
, лесно ще стигнем до онези разстройства в човешкия душевен живот, които възникват, когато забравянето не се намира в хармония със спомнянето.
Вие вероятно ще възразите: Да, обаче спането и бодърствуването са всъщност още по-загадъчни от спомнянето и забравянето, така че с тяхна помощ едва ли ще си обясним нещата.
И все пак: Ако внимателно наблюдаваме последиците от смутения сън, лесно ще стигнем до онези разстройства в човешкия душевен живот, които възникват, когато забравянето не се намира в хармония със спомнянето.
От ежедневната практика добре знаем, че се нуждаем от достатъчно продължителен сън, защото в противен случай Азовото съзнание става все по-слабо и по-слабо, така че в определен момент то става достъпно за всички външни въздействия, които напират към човешкия Аз. Дори най-незначителните смущения в съня, каквото е на пример безсънието, ще потвърдят следното.
към текста >>
От ежедневната практика добре знаем, че се нуждаем от достатъчно продължителен
сън
, защото в противен случай Азовото съзнание става все по-слабо и по-слабо, така че в определен момент то става достъпно за всички външни въздействия, които напират към човешкия Аз.
Вие вероятно ще възразите: Да, обаче спането и бодърствуването са всъщност още по-загадъчни от спомнянето и забравянето, така че с тяхна помощ едва ли ще си обясним нещата. И все пак: Ако внимателно наблюдаваме последиците от смутения сън, лесно ще стигнем до онези разстройства в човешкия душевен живот, които възникват, когато забравянето не се намира в хармония със спомнянето.
От ежедневната практика добре знаем, че се нуждаем от достатъчно продължителен сън, защото в противен случай Азовото съзнание става все по-слабо и по-слабо, така че в определен момент то става достъпно за всички външни въздействия, които напират към човешкия Аз.
Дори най-незначителните смущения в съня, каквото е на пример безсънието, ще потвърдят следното.
към текста >>
Дори най-незначителните смущения в
съня
, каквото е на пример безсънието, ще потвърдят следното.
Вие вероятно ще възразите: Да, обаче спането и бодърствуването са всъщност още по-загадъчни от спомнянето и забравянето, така че с тяхна помощ едва ли ще си обясним нещата. И все пак: Ако внимателно наблюдаваме последиците от смутения сън, лесно ще стигнем до онези разстройства в човешкия душевен живот, които възникват, когато забравянето не се намира в хармония със спомнянето. От ежедневната практика добре знаем, че се нуждаем от достатъчно продължителен сън, защото в противен случай Азовото съзнание става все по-слабо и по-слабо, така че в определен момент то става достъпно за всички външни въздействия, които напират към човешкия Аз.
Дори най-незначителните смущения в съня, каквото е на пример безсънието, ще потвърдят следното.
към текста >>
Спомнянето и забравянето могат да бъдат поставени в сферата на волевата активност, ако знаем, че
сънят
и бодърствува нето имат пряко отношение към тях.
Спомнянето и забравянето могат да бъдат поставени в сферата на волевата активност, ако знаем, че сънят и бодърствува нето имат пряко отношение към тях.
Сега идва ред да поставим въпроса: Как възникват спомените?
към текста >>
Защото, ако апелирате към детската воля, е все едно да напомняте на един човек, че в
съня
си той трябва да е честен и почтен, за да внесе тези качества в живота, когато се пробуди на следващата сутрин.
Те възникват поради това, че волята в която ние дълбоко спим улавя определена представа от областта на безсъзнание то и я отнася „горе" в областта на съзнанието. Точно както човешкият Аз и човешкото астрално тяло са извън, физическото и етерно тяло през периода между заспиването и пробуждането, за да натрупат сили в духовния свят, чрез които ще освежат етерно-физическия организъм, така и от силата на спящата воля идва това, което се поражда в процеса на спомнянето. Обаче волята е именно спяща и при детето Вие не сте в състояние да я ангажирате в един или друг вид дейност.
Защото, ако апелирате към детската воля, е все едно да напомняте на един човек, че в съня си той трябва да е честен и почтен, за да внесе тези качества в живота, когато се пробуди на следващата сутрин.
Следователно, ние не можем да разчитаме, че в определен момент спящата воля ще се пробуди, за да регулира живота на спомените. Какво може да се направи в този случай? Естествено, човек не може да бъде принуждаван в тези неща, обаче възпитавайки детето, възпитавайки цялостния човек, ние сме в състояние да ускорим изграждането на такива душевни, телесни и духовни навици, които да мобилизират волята във всеки конкретен случай. Нека да разгледаме нещата по-отблизо.
към текста >>
Изобщо, заставайки пред другия човек, ние непрекъснато сменяме двете противоположни състояния на „будност" и „
сън
".
Обаче нещата не спират до тук. Докато у Вас израства симпатията, Вие просто заспивате по отношение на другия човек; а по време на антипатията, Вие се пробуждате за неговите основни качества и способности.
Изобщо, заставайки пред другия човек, ние непрекъснато сменяме двете противоположни състояния на „будност" и „сън".
А това е възможно благодарение на сетивния орган за Азът на другия човек. Следователно, „Азовото сетиво" е организирано по такъв начин, че възприема другия Аз не в своята будна, а в своята спяща воля, като същевременно впечатленията, уловени от спящото съзнание веднага биват препращани към нервната система под формата на това, което наричаме „познание". Накратко, основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху волята, обаче не върху будната, а върху спящата воля. Да, ние непрекъснато подсилваме „Азовото сетиво" с откъслечни мигове от спящата воля. А това, което лежи между тях, е вече „познание"; то веднага бива препращано в областта, където господствува нервната система.
към текста >>
Все още ние сме лишени от съзнателен достъп до изживяванията, които имаме по време на
сън
.
Накратко, основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху волята, обаче не върху будната, а върху спящата воля. Да, ние непрекъснато подсилваме „Азовото сетиво" с откъслечни мигове от спящата воля. А това, което лежи между тях, е вече „познание"; то веднага бива препращано в областта, където господствува нервната система. Ето защо аз наистина мога да определя възприемането на Азът у другия човек като един познавателен процес, но с уговорката, че този познавателен процес е само една метаморфоза на спящата воля. И така, сетивният процес, имащ за цел да обхване „Азът" на другия човек, е по същество волев процес, само че ние не го осъзнаваме като такъв.
Все още ние сме лишени от съзнателен достъп до изживяванията, които имаме по време на сън.
към текста >>
В повечето ръководства по психология тези сетива изобщо не се споменават, защото по отношение на много неща, официалната наука, също както и човека, е потънала в дълбок и приятен
сън
.
Тя лежи още и в основата на виталното сетиво, както и в основата на осезанието: понеже, общо взето, когато докосвате нещо, Вашата воля влиза в стълкновения с околния свят. Накратко: тези четири, сетива са в тесен смисъл на думата волеви сетива. При осезанието, когато човек движи ръката си, този вид сетивна дейност е вън от съмнение. Не така ясни са нещата при виталното, двигателното и равновесното сетиво. Но те също са волеви сетива, а човек ги „проспива" понеже както вече казахме в своята воля човекът спи!
В повечето ръководства по психология тези сетива изобщо не се споменават, защото по отношение на много неща, официалната наука, също както и човека, е потънала в дълбок и приятен сън.
към текста >>
Не забравяйте, че можем да опознаем човека, само ако вникнем в духовната му същност, изхождайки от трите състояния на съзнанието: Будност, сънуване и
сън
.
Не забравяйте, че можем да опознаем човека, само ако вникнем в духовната му същност, изхождайки от трите състояния на съзнанието: Будност, сънуване и сън.
Няма никаква нужда да повтаряме: Дух! Дух! Дух! Повечето хора непрекъснато говорят за Духа, без изобщо да разпознават неговите проявления.
към текста >>
27.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Нека да не забравяме: Искаме ли да вникнем в духовната същност на човека, трябва да изхождаме от различните състояния на съзнанието; целият ни живот минава в будност, сънуване и
сън
, така че всичките ни жизнени прояви протичат в едно от тези три състояния.
За да стигнем до това познание, ние се опитахме да обхванем човешкото същество и от душевна, и от духовна гледна точка.
Нека да не забравяме: Искаме ли да вникнем в духовната същност на човека, трябва да изхождаме от различните състояния на съзнанието; целият ни живот минава в будност, сънуване и сън, така че всичките ни жизнени прояви протичат в едно от тези три състояния.
Сега отново ще се опитаме да извървим пътя от Духа, през душата, слизайки към тялото, за да имаме пред себе си целия човек, с крайната цел да извлечем от тези лекции някои важни принципи за възпитанието.
към текста >>
28.
13. Тринадесета лекция, 04.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Прекалим ли с физическите усилия, налага се да прекарваме в
сън
големи периоди от време.
Какви са последиците от това? Тези, че у него се поражда едно твърде голямо родство с Духа. Докато работим физически, Духът, който е вън, ни обгръща отвсякъде, и оказва огромно влияние върху нас. Прекомерните физически усилия ни правят прекомерно духовни. А най-важната последица от това е, че трябва да се предоставим на Духа за продължително време, с една дума ние трябва да спим.
Прекалим ли с физическите усилия, налага се да прекарваме в сън големи периоди от време.
А на свой ред продължителният сън отново насърчава физическите усилия, идващи не от главата, а от гръдно-стомашната система. Тези усилия пробуждат жизнените сили; ние се сгорещяваме. Кръвта бушува в нас, докато спейки, ние не създаваме условия за да осъществи тя своите задачи в човешкото тяло. Ето защо, потъвайки в сън след изтощителна физическа работа, ние изпитваме един вид удоволствие.
към текста >>
А на свой ред продължителният
сън
отново насърчава физическите усилия, идващи не от главата, а от гръдно-стомашната система.
Тези, че у него се поражда едно твърде голямо родство с Духа. Докато работим физически, Духът, който е вън, ни обгръща отвсякъде, и оказва огромно влияние върху нас. Прекомерните физически усилия ни правят прекомерно духовни. А най-важната последица от това е, че трябва да се предоставим на Духа за продължително време, с една дума ние трябва да спим. Прекалим ли с физическите усилия, налага се да прекарваме в сън големи периоди от време.
А на свой ред продължителният сън отново насърчава физическите усилия, идващи не от главата, а от гръдно-стомашната система.
Тези усилия пробуждат жизнените сили; ние се сгорещяваме. Кръвта бушува в нас, докато спейки, ние не създаваме условия за да осъществи тя своите задачи в човешкото тяло. Ето защо, потъвайки в сън след изтощителна физическа работа, ние изпитваме един вид удоволствие.
към текста >>
Ето защо, потъвайки в
сън
след изтощителна физическа работа, ние изпитваме един вид удоволствие.
А най-важната последица от това е, че трябва да се предоставим на Духа за продължително време, с една дума ние трябва да спим. Прекалим ли с физическите усилия, налага се да прекарваме в сън големи периоди от време. А на свой ред продължителният сън отново насърчава физическите усилия, идващи не от главата, а от гръдно-стомашната система. Тези усилия пробуждат жизнените сили; ние се сгорещяваме. Кръвта бушува в нас, докато спейки, ние не създаваме условия за да осъществи тя своите задачи в човешкото тяло.
Ето защо, потъвайки в сън след изтощителна физическа работа, ние изпитваме един вид удоволствие.
към текста >>
Протягайки ръце за какъвто и да е полезен труд, ние се свързваме с Духа, и тогава Духът е лишен от необходимостта да работи по несъзнателен начин в
съня
, понеже ние вече сме установили съзнателната връзка с него.
Така че безделникът също прави нещо; външно погледнато, той се движи не по-малко от прилежния човек, само че неговите движения са безцелни. Прилежният човек насочва своите действия към външния свят и по този начин се свързва с него. Ето разликата. Безсмислените занимания, на които се отдава ленивият човек, водят в много по-голяма степен към сънливост, отколкото целеустремената дейност. Защото чрез целеустремената дейност ние не само просто плуваме в духовния свят, а направо вмъкваме Духа вътре в себе си.
Протягайки ръце за какъвто и да е полезен труд, ние се свързваме с Духа, и тогава Духът е лишен от необходимостта да работи по несъзнателен начин в съня, понеже ние вече сме установили съзнателната връзка с него.
Следователно, важното е не човек да бъде деен, защото такъв е и ленивеца; важното е до каква степен действената активност е смислена и целесъобразна.
към текста >>
Колкото повече превръщаме механичните упражнения в смислени, какъвто е случая с евритмията, където всяко движение изразява определен звук, толкова по-голяма хармония постигаме между
сън
и будност, толкова по-здраво укрепва детската воля и по-нормално протича неговия живот.
Обаче ние сме в състояние да превърнем тези механични движения в смислени и целесъобразни движения, така че не само да плуваме в духовния свят, а да следваме неговите основни направления. Ние постигаме това с помощта на евритмията*52. Колкото повече натоварваме детето с чисто телесни упражнения, толкова по-сънливо и по-склонно към затлъстяване става то.
Колкото повече превръщаме механичните упражнения в смислени, какъвто е случая с евритмията, където всяко движение изразява определен звук, толкова по-голяма хармония постигаме между сън и будност, толкова по-здраво укрепва детската воля и по-нормално протича неговия живот.
Обстоятелството, че постепенно превърнахме гимнастиката в нещо механично, е един от вторичните признаци на нашата материалистическа епоха. А фактът, че деформирахме гимнастиката а и много други физически упражнения до вид спортна дейност, при която наред с безсмислените движения се извършват и съвсем противоестествени движения, подсказва не само материалистическо мислене, но и една чисто животинска тенденция. Интензивната спортна дейност е практически дарвинизъм. Теоретическият дарвинизъм означава да твърдим, че човекът произлиза от животното. Практическият дарвинизъм се свежда до интензивно спортуване и означава да провъзгласим етични норми, които връщат човека обратно към животното.
към текста >>
И ако сме прекарали целия ден в научни занимания, вечерта ще носим в себе си твърде много разпадаща се органична материя, която сериозно смущава нашия спокоен
сън
.
Как стои въпросът с духовната работа? За нея т.е. за мисленето, четенето и т.н. е характерно това, че тя непрекъснато бива съпровождана от един вътрешен разпад на органичната материя, от непрекъснато умъртвяване на органичната материя. Ето защо, когато сме прекомерно ангажирани с духовно-душевни усилия, у нас се натрупва разпадаща се органична материя.
И ако сме прекарали целия ден в научни занимания, вечерта ще носим в себе си твърде много разпадаща се органична материя, която сериозно смущава нашия спокоен сън.
Прекомерните духовно-душевни усилия смущават съня, също както прекомерната физическа работа ни кара да заспиваме бързо и лесно. Кога то обаче полагаме духовно-душевни усилия, за да се справим с един труден текст. т.е. когато трябва да четем съсредоточено нещо, което не е типично за днешните хора ние също заспиваме. Същото става, когато сме принудени да слушаме непознатата и банална реч на един оратор, или празните приказки на случайни хора, разменящи си добре известни отговори и фрази, а когато слушаме изказвания, които ни задължават да мислим крайно внимателно. Добре позната картина представляват онези, които посещават лекции или концерти, но без да са свикнали да мислят и да вникват в това, което им се предлага: Те заспиват още при първата дума, при първия звук.
към текста >>
Прекомерните духовно-душевни усилия смущават
съня
, също както прекомерната физическа работа ни кара да заспиваме бързо и лесно.
За нея т.е. за мисленето, четенето и т.н. е характерно това, че тя непрекъснато бива съпровождана от един вътрешен разпад на органичната материя, от непрекъснато умъртвяване на органичната материя. Ето защо, когато сме прекомерно ангажирани с духовно-душевни усилия, у нас се натрупва разпадаща се органична материя. И ако сме прекарали целия ден в научни занимания, вечерта ще носим в себе си твърде много разпадаща се органична материя, която сериозно смущава нашия спокоен сън.
Прекомерните духовно-душевни усилия смущават съня, също както прекомерната физическа работа ни кара да заспиваме бързо и лесно.
Кога то обаче полагаме духовно-душевни усилия, за да се справим с един труден текст. т.е. когато трябва да четем съсредоточено нещо, което не е типично за днешните хора ние също заспиваме. Същото става, когато сме принудени да слушаме непознатата и банална реч на един оратор, или празните приказки на случайни хора, разменящи си добре известни отговори и фрази, а когато слушаме изказвания, които ни задължават да мислим крайно внимателно. Добре позната картина представляват онези, които посещават лекции или концерти, но без да са свикнали да мислят и да вникват в това, което им се предлага: Те заспиват още при първата дума, при първия звук.
към текста >>
А колкото по-жадно и съсредоточено вниквате в даден текст, толкова повече укрепвате кръвоносната система и самата жизнеустойчивост на материята, с което не позволявате на духовните усилия да нарушат Вашия
сън
.
Както има разлика между смислената физическа дейност и безцелната двигателна активност, така има разлика между механично протичащата мисловна дейност и емоционално наситените мисловни занимания. Ако нашата духовно-душевна работа пробужда все по-голям интерес у нас, тогава тя стимулира дишането и забавя разрушителните процеси в нервната тъкан. Колкото по-повърхностно четете една книга, толкова повече ускорявате вътрешния разпад на материята.
А колкото по-жадно и съсредоточено вниквате в даден текст, толкова повече укрепвате кръвоносната система и самата жизнеустойчивост на материята, с което не позволявате на духовните усилия да нарушат Вашия сън.
Когато човек е принуден да чете за изпити, той прави това против своите интереси. Защото ако би следвал своите интереси поне при съвременните условия на живот той би пропаднал пред всяка изпитна комисия. Прекомерното четене за изпити има тези последици, че нарушава съня и внася истинско безредие в нормалния човешки живот. Децата не правят изключение. Напротив: за тях е най-добре изпитите в края на учебната година да бъдат изобщо премахнати!
към текста >>
Прекомерното четене за изпити има тези последици, че нарушава
съня
и внася истинско безредие в нормалния човешки живот.
Ако нашата духовно-душевна работа пробужда все по-голям интерес у нас, тогава тя стимулира дишането и забавя разрушителните процеси в нервната тъкан. Колкото по-повърхностно четете една книга, толкова повече ускорявате вътрешния разпад на материята. А колкото по-жадно и съсредоточено вниквате в даден текст, толкова повече укрепвате кръвоносната система и самата жизнеустойчивост на материята, с което не позволявате на духовните усилия да нарушат Вашия сън. Когато човек е принуден да чете за изпити, той прави това против своите интереси. Защото ако би следвал своите интереси поне при съвременните условия на живот той би пропаднал пред всяка изпитна комисия.
Прекомерното четене за изпити има тези последици, че нарушава съня и внася истинско безредие в нормалния човешки живот.
Децата не правят изключение. Напротив: за тях е най-добре изпитите в края на учебната година да бъдат изобщо премахнати! Напълно естествено е, краят и началото на учебната година да протичат по един и същ начин. Ако ние, като учители, добре разбираме своите задължения, рано или късно ще се запитаме: Но защо трябва да изпитвам детето? Нали то цяла година е било пред очите ми и аз прекрасно зная неговите силни и слаби страни!
към текста >>
29.
Бележки
GA_293 Общото човекознание
№13), главата „
Сънят
и смърт та".
*7 За подробности виж Рудолф Щайнер „Въведение в Тайната Наука" (Събр.Съч.
№13), главата „Сънят и смърт та".
към текста >>
30.
2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Идеалното, което можем да направим е да помолим майката на детето да го буди винаги час по-рано от обикновеното по принцип тези деца спят повече от необходимото и в този час, който му се отнема от
съня
, то трябва да се занимава с всевъзможни неща.
Идеалното, което можем да направим е да помолим майката на детето да го буди винаги час по-рано от обикновеното по принцип тези деца спят повече от необходимото и в този час, който му се отнема от съня, то трябва да се занимава с всевъзможни неща.
От часа, в който е събудено, до часа, в който е свикнало да бъде будено, то трябва да се занимава; това е идеално лечение. По този начин ще се премахне голяма част от неговата флегматичност.
към текста >>
31.
3. ТРЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 23.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Опитът показва, че когато се прави нещо такова, преобразяването се получава, ако подготовката е последвана от
сън
.
Р.Щ.: Искам да Ви препоръчам две точки: Разработете и тримата още варианти за флегматичните деца, това е от голямо значение за стила. Но Ви моля, опитайте да разработите този вариант още днес, да преспите с него и утре да го завършите.
Опитът показва, че когато се прави нещо такова, преобразяването се получава, ако подготовката е последвана от сън.
Донесете ни в понеделник преобразуван вариант за флегматици, който сте подготвили преди окончателното оформяне. Това е възможно, защото по средата е неделята.
към текста >>
Това ще занесете и в
съня
си, защото това са цветовете, с които можете да се появите пред господ.
Сега може да се каже на децата: "Синьо-жълтото е най-добре да се гледа вечер, когато стане тъмно, преди заспиване.
Това ще занесете и в съня си, защото това са цветовете, с които можете да се появите пред господ.
Зелено-червено погледнете сутрин при събуждане, за да можете да живеете след събуждането. Те ще ви радват през целия ден! "
към текста >>
32.
10. ДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 1.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
При човека чувства, страданията, афектите продължават и в
съня
, но там те ще изглеждат като растенията.
Когато наближава лятото, още когато наближава пролетта, над земята се разстила дрямка. Тя става все по-силна и силна; това е само пространствено разпространение. Когато растението се развива най-силно, спи най-много. А през есента дрямката отминава, тогава растенията вече ги няма, а дрямката не се шири над земята.
При човека чувства, страданията, афектите продължават и в съня, но там те ще изглеждат като растенията.
към текста >>
Р.Щ.: Но растителният свят на лятото не е
сънят
на земята спи през лятото.
Р.Щ.: Но растителният свят на лятото не е сънят на земята спи през лятото.
Сън можете да наречете само това, което представлява растителния свят през пролетта и есента. Само в началото през март, когато е още зелена или по времето, когато под шумата можете да сравнявате теменужката със сън, а не когато цъфти. Опитайте от тук да направите прехода към истинското възприемане, на растенията.
към текста >>
Сън
можете да наречете само това, което представлява растителния свят през пролетта и есента.
Р.Щ.: Но растителният свят на лятото не е сънят на земята спи през лятото.
Сън можете да наречете само това, което представлява растителния свят през пролетта и есента.
Само в началото през март, когато е още зелена или по времето, когато под шумата можете да сравнявате теменужката със сън, а не когато цъфти. Опитайте от тук да направите прехода към истинското възприемане, на растенията.
към текста >>
Само в началото през март, когато е още зелена или по времето, когато под шумата можете да сравнявате теменужката със
сън
, а не когато цъфти.
Р.Щ.: Но растителният свят на лятото не е сънят на земята спи през лятото. Сън можете да наречете само това, което представлява растителния свят през пролетта и есента.
Само в началото през март, когато е още зелена или по времето, когато под шумата можете да сравнявате теменужката със сън, а не когато цъфти.
Опитайте от тук да направите прехода към истинското възприемане, на растенията.
към текста >>
Земята има потребност да остави желанието да потече в
съня
.
Така и в земята може да живее едно желание.
Земята има потребност да остави желанието да потече в съня.
Това тя прави през лятото и желанието се изкачва като растение. Чак отгоре то става видимо като водна лилия. Долу под земята то живее като желание, горе става.
към текста >>
Един тих
сън
сравнете с обикновените растения, едно пробуждане по време на
съня
с гъбите там, където има много гъби, има едно място, където земята се събужда през лятото от един дълбок, здрав
сън
с дърветата.
Един тих сън сравнете с обикновените растения, едно пробуждане по време на съня с гъбите там, където има много гъби, има едно място, където земята се събужда през лятото от един дълбок, здрав сън с дърветата.
От тук ще видите, че земята не спи като човек, а на различни места спи повече, повече е будна, повече спи, повече е будна. Както и човек, на когото очите или другите сетива същевременно спят, бодърстват и сънуват.
към текста >>
33.
11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Тя носи
съня
на другата страна.
Какво става със спането и бодърстването на земята? Сега земята при нас, спи, но от другата противоположна страна тя се събужда.
Тя носи съня на другата страна.
Тук, разбира се, взима участие и растителният свят, и това обуславя разликата между растенията. Така съществува възможността чрез пространственото разпределение на сън и бодърствуване на земята, т.е. на лятото и на зимата, да се получи разделяне на растенията. Нашата растителност не е същата като в другото полукълбо. Ние тук ще разгледаме, само спящата и бодърствуващата душа, както я познаваме при нас.
към текста >>
Така съществува възможността чрез пространственото разпределение на
сън
и бодърствуване на земята, т.е.
Какво става със спането и бодърстването на земята? Сега земята при нас, спи, но от другата противоположна страна тя се събужда. Тя носи съня на другата страна. Тук, разбира се, взима участие и растителният свят, и това обуславя разликата между растенията.
Така съществува възможността чрез пространственото разпределение на сън и бодърствуване на земята, т.е.
на лятото и на зимата, да се получи разделяне на растенията. Нашата растителност не е същата като в другото полукълбо. Ние тук ще разгледаме, само спящата и бодърствуващата душа, както я познаваме при нас. При растенията всичко е в листата, всичко при тях е преобразено листо.
към текста >>
34.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919
GA_296 Възпитанието
Нека си пожелаем,
сънят
, в който човечеството вече се е потопило да премине в събуждане.
Такива прояви трябва да се посочват. Те са тук, за да покажат в известен смисъл резервите, другата страна на сериозността на нашето време. Със сигурност не е необходимо да се познават ужасните извращения на така наречената напреднала култура, за да усетим наистина сериозността, на която трябва да се отдадем по отношение на съвремието. Самото познание на развитието на човечеството трябва да ни доведе до тази сериозност.
Нека си пожелаем, сънят, в който човечеството вече се е потопило да премине в събуждане.
Това достойно пробуждане може да бъде единствено обгръщането на сериозността на задачата, която предстои на съвременните хора, и препратката към опасностите на оставения сам на себе си, поемащ по пътя на ариманичността интелект. Това трябва да е импулсът, който ще ни проникне с тази сериозност.
към текста >>
35.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Трябва да си припомним от какъв продължителен
сън
се нуждае детето в своя първи жизнен период.
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето. Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния.
Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период.
Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период? За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението. Просто съществуват граници на човешкото познание.
към текста >>
Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа
сън
в своя първи жизнен период?
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето. Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния. Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период.
Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период?
За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението. Просто съществуват граници на човешкото познание.
към текста >>
36.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Трябва да си припомним от какъв продължителен
сън
се нуждае детето в своя първи жизнен период.
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето. Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния.
Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период.
Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период? За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението. Просто съществуват граници на човешкото познание.
към текста >>
Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа
сън
в своя първи жизнен период?
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето. Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния. Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период.
Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период?
За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението. Просто съществуват граници на човешкото познание.
към текста >>
37.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тези отпадъчни продукти трябва да бъдат отстранени от организма чрез
съня
, чрез това, което е спокойствието.
За съжаление аз мога да ви опиша само резултатите; би трябвало да изнеса много лекции, ако трябваше да Ви опиша всичко, изхождайки от физиологията, сега обаче аз мога да Ви изнеса само резултатите. Тази антипатия се дължи на обстоятелството, че когато човек разсъждава над нещо трудно, тогава във вътрешността си неговият мозък се превръща в едно доста странно образование. Навсякъде мозъкът се пропива с отлагания и по-точно с фосфорни съединения, разпръснати навсякъде. Това е, което се отложило по време на разсъждаването. Тъкмо когато човек разсъждава, изхождайки от самия себе си, когато сам формира идеите, тогава мозъкът – простете ми за грубите думи – но тогава мозъкът се напълва с боклуци, изпълва се с отпадъчни продукти и по-точно със съединенията на фосфорната киселина, които полепват из мозъка.
Тези отпадъчни продукти трябва да бъдат отстранени от организма чрез съня, чрез това, което е спокойствието.
към текста >>
38.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Бодърствуване и
сън
. Тиф.
Болестни причини. Теория на бацилите. Тенденция в растенията за превръщане в животни. Минерализиране на растенията. Белият дроб като Земя.
Бодърствуване и сън. Тиф.
Катарални заболявания. Заболявания на долната част на тялото. Походка и израстване. Предразположение към грип. Дифтерия. Менингит.
към текста >>
39.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Защото нощните изпотявания не са нищо друго освен една дейност на организма, осъществяваща се по време на
сън
, която дейност всъщност би трябвало да протича в състояние на будност, под пълното влияние на духовно-физическата дейност.
От друга страна, ако предразположението към туберкулоза бъде забелязано навреме, е добре, ако например организмът бъде подкрепен чрез това, по масивен начин да бъде възбуден кашличния рефлекс, и особено в следващите лекции ще видим, как може да бъде направено това да бъдат предизвикани последиците, дори чрез определена диета това е възможно, както ще видим да бъдат предизвикани даже явленията на умора. Дори да настъпи на пример отслабване на тегло и това е само отбранително средство. Защото процесът, който се извършва, ако човек не отслабне на тегло, е може би тъкмо онова нещо в долното, което не може да бъде овладяно от горното, така че в случая организмът се отбранява чрез това, че отслабва на тегло, за да може да отсъствува временно това, което не може да бъде овладяно. И така изключително важно е да бъдат изследвани в детайли подобни неща, а не, ако някой отслабва на тегло, безогледно да бъде подложен на усилващи диета, защото това отслабване може да има своя много добър смисъл именно в това, което временно намира израз в организма. При този, който все още не е заболял от туберкулоза, но при когото туберкулозата е вероятна, са особено показателни нощните изпотявания.
Защото нощните изпотявания не са нищо друго освен една дейност на организма, осъществяваща се по време на сън, която дейност всъщност би трябвало да протича в състояние на будност, под пълното влияние на духовно-физическата дейност.
Това, което всъщност би трябвало да протича през деня при пълна будност, то не се осъществява и намира свой израз през нощта. Това явление е последица и същевременно е отбранително средство. Докато организмът е отбременен от своята духовна дейност, той си създава една дейност, намираща израз в нощните изпотявания.
към текста >>
40.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Значителното тук е, че духовната наука ни показва, как с всяка една промяна на състава на въздуха, клоняща в посока да променя нормалното съотношение между кислород и азот в полза на едната или другата страна, как с тази промяна са свързани и нарушенията в
съня
на човека.
Значителното тук е, че духовната наука ни показва, как с всяка една промяна на състава на въздуха, клоняща в посока да променя нормалното съотношение между кислород и азот в полза на едната или другата страна, как с тази промяна са свързани и нарушенията в съня на човека.
Това ни позволява изобщо по-точно да изследваме отношението, криещо се зад този факт. Вие знаете, че в духовната наука сме принудени да кажем: човекът са състои от тези 4-ри части: от физическо тяло, от етерно тяло, астрално тяло и Аз. Вие знаете, че освен това сме принудени, изхождайки от фактите, да кажем, че в процеса на заспива не Азът и астралното тяло в известно отношение излизат навън, макар че това излизане трябва да се разбира повече в динамичен смисъл, а с пробуждането те отново се връщат обратно. Така че Вие трябва да кажете: по време на сън астралното тяло остава свързано с Аза, етерното тяло остава свързано с физическото тяло, и по този причина и в будно състояние, ние трябва да разглеждаме една по-хлабава връзка между астралното тяло и Аза от една страна и етерното тяло и физическото от друга страна, в сравнение с връзката между Аза и астралното тяло и между етерното и физическото тяло. Тази по-хлабава връзка между двете части, между горната част на човека Аза и астралното тяло това отношение във вътрешността на човека представлява вярно отражение на хлабавата връзка между кислорода и азота във външния въздух.
към текста >>
Така че Вие трябва да кажете: по време на
сън
астралното тяло остава свързано с Аза, етерното тяло остава свързано с физическото тяло, и по този причина и в будно състояние, ние трябва да разглеждаме една по-хлабава връзка между астралното тяло и Аза от една страна и етерното тяло и физическото от друга страна, в сравнение с връзката между Аза и астралното тяло и между етерното и физическото тяло.
Значителното тук е, че духовната наука ни показва, как с всяка една промяна на състава на въздуха, клоняща в посока да променя нормалното съотношение между кислород и азот в полза на едната или другата страна, как с тази промяна са свързани и нарушенията в съня на човека. Това ни позволява изобщо по-точно да изследваме отношението, криещо се зад този факт. Вие знаете, че в духовната наука сме принудени да кажем: човекът са състои от тези 4-ри части: от физическо тяло, от етерно тяло, астрално тяло и Аз. Вие знаете, че освен това сме принудени, изхождайки от фактите, да кажем, че в процеса на заспива не Азът и астралното тяло в известно отношение излизат навън, макар че това излизане трябва да се разбира повече в динамичен смисъл, а с пробуждането те отново се връщат обратно.
Така че Вие трябва да кажете: по време на сън астралното тяло остава свързано с Аза, етерното тяло остава свързано с физическото тяло, и по този причина и в будно състояние, ние трябва да разглеждаме една по-хлабава връзка между астралното тяло и Аза от една страна и етерното тяло и физическото от друга страна, в сравнение с връзката между Аза и астралното тяло и между етерното и физическото тяло.
Тази по-хлабава връзка между двете части, между горната част на човека Аза и астралното тяло това отношение във вътрешността на човека представлява вярно отражение на хлабавата връзка между кислорода и азота във външния въздух. Двете си съответствуват по един много странно-чуден начин. Съставът на външния въздух е така устроен, че представлява същевременно числово съотношение, отразяващо съотношение, отразяващо степента на свързаност между астралното и етерното тяло, респ. между свързаните с тях физическо тяло и Аз. Това, разбира се, ще насочи вниманието ни и към следното; как трябва да се отнасяме спрямо състава на въздуха, как трябва да внимаваме, дали сме в състояние да подаваме на хората въздух с правилно съотношение, и дали те имат нужда от него.
към текста >>
41.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И по-точно всяка нощ по време на
сън
той се стреми да разруши този скелет.
Втъкан от азовото устройство, човекът носи със себе си един скелет, един много фин скелет, който обаче е втъкан във физическото тяло чрез силите на етерното тяло. Но именно в хода на своя живот човекът постепенно губи силата да го втъкава съзнателно, и така полусъзнателно, сънободобно, този скелет продължава да съществува именно при едно изпълнено с фантазия творчество. Сега лесно ще можете да видите, че този скелет, който Азът вгражда в човешкия организъм, всъщност в известна степен представлява чуждо тяло. В известна степен този скелет представлява едно чуждо тяло. Освен това човешкият организъм постоянно е склонен да се съпротивлява срещу този скелет.
И по-точно всяка нощ по време на сън той се стреми да разруши този скелет.
И макар в обикновения живот да възприемаме много малко от този скелет, то все пак не бива да забравяме, че този скелет непрестанно притежава тенденция, в известна степен да се разпада в организма, да се разцепва, и че по тази причина се превръща постоянно в тайнствен източник на възпаление в организма. Много важно е да обхванем с поглед следното, че Азът действително изгражда в човешкия организъм един фантом, срещу който човешкия организъм се съпротивлява като срещу чуждо тяло, и че това чуждо тяло действително постоянно притежава в себе си тенденцията да се разцепва в рамките на физическото устройство.
към текста >>
Виждате ли, тези организми, носещи в себе си разрасналите се образования на душевния Аз, които от своя страна се проявяват особено силно в състояние на
сън
, това са хората, склонни към образуването на тумори.
Помислете си, какво странно явление имате пред себе си? В известен смисъл тук имаме следното явление: Азът е толкова слаб, че отломъци от него се отлагат в организма. Или се отлагат отломъци, тъй като Азът е слаб. Тези отломъци се отлагат по причина, че когато човек устроен по подобен начин и заспи, тогава той не е в състояние да вземе напълно всичко със себе си, което се е отдалечило от скелета. Това е, което остава в организма и което се разраства под формата на душевния Аз.
Виждате ли, тези организми, носещи в себе си разрасналите се образования на душевния Аз, които от своя страна се проявяват особено силно в състояние на сън, това са хората, склонни към образуването на тумори.
Това, което виждаме тук, представлява един безкрайно важен процес. Хора, склонни към образуване на тумори, не могат да спят добре по тази причина, че в техния организъм, когато спят, остават отломъци от Аза. И така, ние се изправяме пред тези азови отломъци, които са истинските причинители и на злокачествените образования, и които са свързани с целия симптомокомплекс, изложен от мен до сега. И нещата наистина стоят така, като че ли от едната страна имаме хипохондрията и запека, а от другата страна имаме случая, когато организмът вътрешно се разраства и се появяват най-злокачествените тумори, или когато организмът не е в състояние да превърне дадения човек в хипохондрик или да предизвика в него запек. По този въпрос ние ще трябва да поговорим още: засега трябва да разгледаме само принципа.
към текста >>
42.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Виждате ли, тези организми, носещи в себе си разрасналите се образования на душевния Аз, които от своя страна се проявяват особено силно в състояние на
сън
, това са хората, склонни към образуването на тумори.
Виждате ли, тези организми, носещи в себе си разрасналите се образования на душевния Аз, които от своя страна се проявяват особено силно в състояние на сън, това са хората, склонни към образуването на тумори.
Това, което виждаме тук, представлява един безкрайно важен процес. Хора, склонни към образуване на тумори, не могат да спят добре по тази причина, че в техния организъм, когато спят, остават отломъци от Аза. И така, ние се изправяме пред тези азови отломъци, които са истинските причинители и на злокачествените образования, и които са свързани с целия симптомокомплекс, изложен от мен до сега. И нещата наистина стоят така, като че ли от едната страна имаме хипохондрията и запека, а от другата страна имаме случая, когато организмът вътрешно се разраства и се появяват най-злокачествените тумори, или когато организмът не е в състояние да превърне дадения човек в хипохондрик или да предизвика в него запек. По този въпрос ние ще трябва да поговорим още: засега трябва да разгледаме само принципа.
към текста >>
43.
20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Дейностите, насочени към изтласкването на всичко онова, което протича в долния човек по посока на горния човек, всички тези дейности кулминират в акта на
съня
.
Дейностите, насочени към изтласкването на всичко онова, което протича в долния човек по посока на горния човек, всички тези дейности кулминират в акта на съня.
Човек трябва да бъде много предпазлив, когато желае да характеризира съня.
към текста >>
Човек трябва да бъде много предпазлив, когато желае да характеризира
съня
.
Дейностите, насочени към изтласкването на всичко онова, което протича в долния човек по посока на горния човек, всички тези дейности кулминират в акта на съня.
Човек трябва да бъде много предпазлив, когато желае да характеризира съня.
към текста >>
Защото е вярно, че
сънят
е едно от най-добрите лечебни средства, но само тогава, когато
сънят
не продължава нито по-дълго, нито по-кратко време, отколкото е необходимо за съответната индивидуалност на човека.
Защото е вярно, че сънят е едно от най-добрите лечебни средства, но само тогава, когато сънят не продължава нито по-дълго, нито по-кратко време, отколкото е необходимо за съответната индивидуалност на човека.
Един сън, който е твърде дълъг за съответната индивидуалност, може да бъде болестотворен. Чрез твърде продължителния сън се осъществява едно твърде силно процеждане през този бряг, който аз описах; твърде много от първата област на храносмилането преминава в лимфо и кръвотворната дейност. Човек изобщо е непрекъснато изложен на тази възможност. Долната част на организма спи непрекъснато, така че човекът е непрестанно изложен на възможността, кръвта му да заболее чрез долната част на организма. Тук човекът носи сам в себе си лечебното средство, което обаче е съобразено с нормалния човешки организъм.
към текста >>
Един
сън
, който е твърде дълъг за съответната индивидуалност, може да бъде болестотворен.
Защото е вярно, че сънят е едно от най-добрите лечебни средства, но само тогава, когато сънят не продължава нито по-дълго, нито по-кратко време, отколкото е необходимо за съответната индивидуалност на човека.
Един сън, който е твърде дълъг за съответната индивидуалност, може да бъде болестотворен.
Чрез твърде продължителния сън се осъществява едно твърде силно процеждане през този бряг, който аз описах; твърде много от първата област на храносмилането преминава в лимфо и кръвотворната дейност. Човек изобщо е непрекъснато изложен на тази възможност. Долната част на организма спи непрекъснато, така че човекът е непрестанно изложен на възможността, кръвта му да заболее чрез долната част на организма. Тук човекът носи сам в себе си лечебното средство, което обаче е съобразено с нормалния човешки организъм. Този нормален човешки организъм има в себе си стремежа, непрекъснато да разболява себе си чрез съня.
към текста >>
Чрез твърде продължителния
сън
се осъществява едно твърде силно процеждане през този бряг, който аз описах; твърде много от първата област на храносмилането преминава в лимфо и кръвотворната дейност.
Защото е вярно, че сънят е едно от най-добрите лечебни средства, но само тогава, когато сънят не продължава нито по-дълго, нито по-кратко време, отколкото е необходимо за съответната индивидуалност на човека. Един сън, който е твърде дълъг за съответната индивидуалност, може да бъде болестотворен.
Чрез твърде продължителния сън се осъществява едно твърде силно процеждане през този бряг, който аз описах; твърде много от първата област на храносмилането преминава в лимфо и кръвотворната дейност.
Човек изобщо е непрекъснато изложен на тази възможност. Долната част на организма спи непрекъснато, така че човекът е непрестанно изложен на възможността, кръвта му да заболее чрез долната част на организма. Тук човекът носи сам в себе си лечебното средство, което обаче е съобразено с нормалния човешки организъм. Този нормален човешки организъм има в себе си стремежа, непрекъснато да разболява себе си чрез съня. Само, че този стремеж бива изцяло уравновесен чрез желязното съдържание на кръвта.
към текста >>
Този нормален човешки организъм има в себе си стремежа, непрекъснато да разболява себе си чрез
съня
.
Един сън, който е твърде дълъг за съответната индивидуалност, може да бъде болестотворен. Чрез твърде продължителния сън се осъществява едно твърде силно процеждане през този бряг, който аз описах; твърде много от първата област на храносмилането преминава в лимфо и кръвотворната дейност. Човек изобщо е непрекъснато изложен на тази възможност. Долната част на организма спи непрекъснато, така че човекът е непрестанно изложен на възможността, кръвта му да заболее чрез долната част на организма. Тук човекът носи сам в себе си лечебното средство, което обаче е съобразено с нормалния човешки организъм.
Този нормален човешки организъм има в себе си стремежа, непрекъснато да разболява себе си чрез съня.
Само, че този стремеж бива изцяло уравновесен чрез желязното съдържание на кръвта. За сега желязото е най-важния за човека метал, действуващ в неговия организъм, който метал действува уравновесяващо в посока да нормализира всичко онова, което в смисъл на излишество преминава от единия процес в другия. Тъй като Вие си обяснявате някои заболявания чрез определен недостиг на кръвта, с помощта на това, което току що казах, така Вие от друга страна, ако прилагате желязото в достатъчно разреждане, така че да бъде действително сродно с постоянно протичащия процес на хомеопатизиране в горния човек, така Вие винаги ще помагате на организма да преодолява разрушителните процеси, насочващи се отдолу нагоре. Другите метални процеси, идващи в съображение при човека, са, както вече видяхме, заместени от човешките дейности.
към текста >>
44.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Защото отчасти, поне за главата и дихателната организация азът и астралното тяло напълно се отделят в
съня
от физическото и етерното тяло - не обаче във веществообмяната и циркулацията, там те остават в човека.
Защото отчасти, поне за главата и дихателната организация азът и астралното тяло напълно се отделят в съня от физическото и етерното тяло - не обаче във веществообмяната и циркулацията, там те остават в човека.
Не е точно, ако се каже: Азът и астралното тяло излизат навън. Правилно е да се каже - и често съм го посочвал още преди много години, - че в съня азът и астралното тяло излизат извън физическото и етерното тяло при главовата организация, но в обмяната на веществата и циркулацията те го проникват още повече. Наистина съществува едно изместване. Това е паралелното явление към факта, че на Земята се сменят ден и нощ. Тук също не е така, че по цялата Земя е ден или нощ, а денят и нощта се изместват според условията.
към текста >>
Правилно е да се каже - и често съм го посочвал още преди много години, - че в
съня
азът и астралното тяло излизат извън физическото и етерното тяло при главовата организация, но в обмяната на веществата и циркулацията те го проникват още повече.
Защото отчасти, поне за главата и дихателната организация азът и астралното тяло напълно се отделят в съня от физическото и етерното тяло - не обаче във веществообмяната и циркулацията, там те остават в човека. Не е точно, ако се каже: Азът и астралното тяло излизат навън.
Правилно е да се каже - и често съм го посочвал още преди много години, - че в съня азът и астралното тяло излизат извън физическото и етерното тяло при главовата организация, но в обмяната на веществата и циркулацията те го проникват още повече.
Наистина съществува едно изместване. Това е паралелното явление към факта, че на Земята се сменят ден и нощ. Тук също не е така, че по цялата Земя е ден или нощ, а денят и нощта се изместват според условията. Същото е и при истинското точно отражение на деня и нощта в човешкия сън и будност. При будуването в главовата организация и дихателния организъм физическото и етерното тяло са свързани с аза и астралното тяло, а в съня те са свързани много по-силно, отколкото при будност с физическото и етерното тяло във веществообмяната и циркулационния организъм.
към текста >>
Същото е и при истинското точно отражение на деня и нощта в човешкия
сън
и будност.
Не е точно, ако се каже: Азът и астралното тяло излизат навън. Правилно е да се каже - и често съм го посочвал още преди много години, - че в съня азът и астралното тяло излизат извън физическото и етерното тяло при главовата организация, но в обмяната на веществата и циркулацията те го проникват още повече. Наистина съществува едно изместване. Това е паралелното явление към факта, че на Земята се сменят ден и нощ. Тук също не е така, че по цялата Земя е ден или нощ, а денят и нощта се изместват според условията.
Същото е и при истинското точно отражение на деня и нощта в човешкия сън и будност.
При будуването в главовата организация и дихателния организъм физическото и етерното тяло са свързани с аза и астралното тяло, а в съня те са свързани много по-силно, отколкото при будност с физическото и етерното тяло във веществообмяната и циркулационния организъм. Това е изместване, един действителен ритмичен процес, който се извършва по време на сън и в будно състояние.
към текста >>
При будуването в главовата организация и дихателния организъм физическото и етерното тяло са свързани с аза и астралното тяло, а в
съня
те са свързани много по-силно, отколкото при будност с физическото и етерното тяло във веществообмяната и циркулационния организъм.
Правилно е да се каже - и често съм го посочвал още преди много години, - че в съня азът и астралното тяло излизат извън физическото и етерното тяло при главовата организация, но в обмяната на веществата и циркулацията те го проникват още повече. Наистина съществува едно изместване. Това е паралелното явление към факта, че на Земята се сменят ден и нощ. Тук също не е така, че по цялата Земя е ден или нощ, а денят и нощта се изместват според условията. Същото е и при истинското точно отражение на деня и нощта в човешкия сън и будност.
При будуването в главовата организация и дихателния организъм физическото и етерното тяло са свързани с аза и астралното тяло, а в съня те са свързани много по-силно, отколкото при будност с физическото и етерното тяло във веществообмяната и циркулационния организъм.
Това е изместване, един действителен ритмичен процес, който се извършва по време на сън и в будно състояние.
към текста >>
Това е изместване, един действителен ритмичен процес, който се извършва по време на
сън
и в будно състояние.
Наистина съществува едно изместване. Това е паралелното явление към факта, че на Земята се сменят ден и нощ. Тук също не е така, че по цялата Земя е ден или нощ, а денят и нощта се изместват според условията. Същото е и при истинското точно отражение на деня и нощта в човешкия сън и будност. При будуването в главовата организация и дихателния организъм физическото и етерното тяло са свързани с аза и астралното тяло, а в съня те са свързани много по-силно, отколкото при будност с физическото и етерното тяло във веществообмяната и циркулационния организъм.
Това е изместване, един действителен ритмичен процес, който се извършва по време на сън и в будно състояние.
към текста >>
Може обаче да се каже, че в
съня
, поне при горната организация на човека, астралното тяло и азът излизат навън.
Може обаче да се каже, че в съня, поне при горната организация на човека, астралното тяло и азът излизат навън.
Наблюдението може да покаже, че при някои хора може би астралното тяло и азът прекалено силно се свързват с главовата и дихателната организация. Те се захващат прекалено силно за тях, и то точно астралното тяло го прави, като изхожда от своите болестотворни сили. Тогава може да е необходимо да се въздейства на човека така, че астралното тяло отново да бъде изведено от главовата и дихателната организация, да бъде изтикано навън, така че по определен начин те да се разделят, за да настъпи нормалното съотношение. Това става при приемането на много малки количества фосфор или сяра (високи потенции - бел. пр.). Малки количества фосфор или сяра въздействат така, че изгонват прекалено силно вмъкналото се астрално тяло във физическото и етерното тяло, сярата - повече астралното тяло, фосфорът - повече аза, който обаче, понеже прониква и организира астралното тяло, всъщност действа заедно с него.
към текста >>
45.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Само ви моля да имате предвид, че човекът обикновено прекарва една трета от живота си, като с една голяма част от своето астрално тяло се намира извън етерното тяло, именно по време на
съня
.
Процесът на дишането, протичащ между външния и вътрешния свят, всъщност е един процес, който изобщо не може да се разбере, ако не се стигне до разбирането на астралността. Особеното взаимодействие между кислорода и въглерода, което се появява там, е непрекъснато взаимодействие на астралното и етерното.
Само ви моля да имате предвид, че човекът обикновено прекарва една трета от живота си, като с една голяма част от своето астрално тяло се намира извън етерното тяло, именно по време на съня.
И тук виждате особената намеса на астралното в човешкото здраве, защото от само себе си се разбира, че астралността действа в човека и по време на съня. Но тя действа тогава не от главата, а от останалия организъм. По време на съня астралността разгръща дейност, която трябва да остане там по правилния начин, дори когато излизащото от главата астрално тяло се намира по време на съня извън човека.
към текста >>
И тук виждате особената намеса на астралното в човешкото здраве, защото от само себе си се разбира, че астралността действа в човека и по време на
съня
.
Процесът на дишането, протичащ между външния и вътрешния свят, всъщност е един процес, който изобщо не може да се разбере, ако не се стигне до разбирането на астралността. Особеното взаимодействие между кислорода и въглерода, което се появява там, е непрекъснато взаимодействие на астралното и етерното. Само ви моля да имате предвид, че човекът обикновено прекарва една трета от живота си, като с една голяма част от своето астрално тяло се намира извън етерното тяло, именно по време на съня.
И тук виждате особената намеса на астралното в човешкото здраве, защото от само себе си се разбира, че астралността действа в човека и по време на съня.
Но тя действа тогава не от главата, а от останалия организъм. По време на съня астралността разгръща дейност, която трябва да остане там по правилния начин, дори когато излизащото от главата астрално тяло се намира по време на съня извън човека.
към текста >>
По време на
съня
астралността разгръща дейност, която трябва да остане там по правилния начин, дори когато излизащото от главата астрално тяло се намира по време на
съня
извън човека.
Процесът на дишането, протичащ между външния и вътрешния свят, всъщност е един процес, който изобщо не може да се разбере, ако не се стигне до разбирането на астралността. Особеното взаимодействие между кислорода и въглерода, което се появява там, е непрекъснато взаимодействие на астралното и етерното. Само ви моля да имате предвид, че човекът обикновено прекарва една трета от живота си, като с една голяма част от своето астрално тяло се намира извън етерното тяло, именно по време на съня. И тук виждате особената намеса на астралното в човешкото здраве, защото от само себе си се разбира, че астралността действа в човека и по време на съня. Но тя действа тогава не от главата, а от останалия организъм.
По време на съня астралността разгръща дейност, която трябва да остане там по правилния начин, дори когато излизащото от главата астрално тяло се намира по време на съня извън човека.
към текста >>
А това е ритъмът между будност и
сън
.
Виждате, че чрез опознаването на взаимодействието между етерното и астралното при здравето и болестта в човешките гърди се посочва и един друг ритъм в човека.
А това е ритъмът между будност и сън.
Същинският сън, както ще видим, е силно свързан с веществообмяната и има по-малко значение за гръдните органи, отколкото за нещо друго. А това друго е извънредно трудно за наблюдаване. Може би ще си спомните, доколкото вече сте били тук, какви интересни комплекси от симптоми се получиха при прилагането на лекарствата, с които последния път тук се направиха експерименти[4]. Доктор Шайдегер демонстрира това на дъската. Ще си спомните обаче, че тези симптоматични комплекси се състоят от много детайли и е необходимо известно умение, за да се обединят съответно отделните симптоми.
към текста >>
Същинският
сън
, както ще видим, е силно свързан с веществообмяната и има по-малко значение за гръдните органи, отколкото за нещо друго.
Виждате, че чрез опознаването на взаимодействието между етерното и астралното при здравето и болестта в човешките гърди се посочва и един друг ритъм в човека. А това е ритъмът между будност и сън.
Същинският сън, както ще видим, е силно свързан с веществообмяната и има по-малко значение за гръдните органи, отколкото за нещо друго.
А това друго е извънредно трудно за наблюдаване. Може би ще си спомните, доколкото вече сте били тук, какви интересни комплекси от симптоми се получиха при прилагането на лекарствата, с които последния път тук се направиха експерименти[4]. Доктор Шайдегер демонстрира това на дъската. Ще си спомните обаче, че тези симптоматични комплекси се състоят от много детайли и е необходимо известно умение, за да се обединят съответно отделните симптоми. Появява се например следната трудност: За да се прецени правилно болничното състояние, е необходимо да се обединят например симптомите, които се проявяват в горния човек.
към текста >>
Но те престават да бъдат астрални изживявания, когато се отнасят за изживяванията по време на
съня
, тогава престават да са обикновени астрални изживявания, но те не са по-малко свързани с астралното тяло, което също действа в
съня
от долу нагоре.
Това, което се изживява така съзнателно, като глада и жаждата, най-напред се изживява астрално. За това трябва да сме наясно. Защото ако нещо не се изживява астрално, за него обикновеният човек не знае съвсем нищо. Това, което се изживява само етерно, лежи толкова дълбоко в подсъзнанието, че той не знае нищо за него. За обикновения живот гладът и жаждата, ако можем така да кажем, са астрални изживявания.
Но те престават да бъдат астрални изживявания, когато се отнасят за изживяванията по време на съня, тогава престават да са обикновени астрални изживявания, но те не са по-малко свързани с астралното тяло, което също действа в съня от долу нагоре.
И това, което произлиза от тази страна, т.е. действащите в човека глад и жажда, ако са постоянни, те въздействат обратно върху ритмичната система, като я правят нередовна, разболяват я. Това не се отнася, разбира се, до глада и жаждата, които сме имали през някой ден и така сме отишли да спим. Ще е погрешно, ако нещата се тълкуват така, че имаме предвид, когато от време на време си легнем гладни или дори ако за по-дълго време го правим. Това не е лошото.
към текста >>
46.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
От човешкия организъм азът взима в
съня
почти само астралното тяло.
Сега трябва да премислите следното. Заложеното в човека по отношение на неговия аз почти не се има предвид. Азът, като свойствен на човешкия организъм, върши нещо съвсем особено. Всичко друго в човека, физическото в човека - то най-вече, ще се върнем още на това, - етерното и астралното, което навън стои във връзка с непосредствено външното обкръжение на човека само чрез кислорода, са части на човешката същност, които много силно са свързани с човешката вътрешност.
От човешкия организъм азът взима в съня почти само астралното тяло.
То има много силен афинитет към физическото и особено към етерното тяло. Но при аза не е така. И тук, в отношението на аза, именно в неговото отношение към външния свят, се вижда истински дълбоката разлика между човека и животното. С храната ние поемаме вещества, които във външния свят са си просто вещества. Вътре в човека те трябва да се променят.
към текста >>
47.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Тя се поддържа в продължение на целия живот, от момента на зачатието, през ембрионалното развитие, чак до смъртта, запазвайки се също в състоянието на
сън
.
Виждате ли, ако днешната психиатрия няма никакво познание за нещата, с които се занимава, това се дължи на обстоятелството, че тя няма дори далечна представа за съществуването на Азовата организация, за съществуването на астралното тяло, а дори и етерното тяло е нещо, което днес тя отрича по всеки повод. Аз не искам да посочвам имена, но когато известни хора като Дриш говорят за някои понятия, изхождайки от теорията, те не забелязват етерното тяло, защото се страхуват от него. Но все пак днешната наука напредва именно в тази посока: от физическата материя към опознаването на органично-етерните сили. И все пак, същественото, което не можем да отречем, дори и да нямаме представа за астралното тяло и Азовата организация, е следното: Да вземем най-напред връзката между физическото тяло и етерното тяло.
Тя се поддържа в продължение на целия живот, от момента на зачатието, през ембрионалното развитие, чак до смъртта, запазвайки се също в състоянието на сън.
Напротив, докато спим, връзката между физическото тяло от една страна, и астралното тяло и Азовата организация от друга страна, се прекъсва.
към текста >>
Обаче сега си представете и нещо друго: Даден човек спи и по време на
съня
в белия дроб се случва нещо, което дезорганизира белия дроб, така че когато се пробуди, той сякаш потъва в белия дроб, и не може да излезе във външния свят.
Фактически, при абнормните състояния нещата стоят така, че даден орган – не непременно целият организъм – може да е в такова състояние, че човекът да няма никаква възможност непосредствено да се включи към външния свят чрез този орган. Един орган, бих казал, може да застане като пречка, така че човекът да не намери пътя към външния свят. И какво се случва тогава? Вземете който и да е орган, например белия дроб (Рис. 9). При някои абнормни състояния белият дроб е така поставен в човешкия организъм, че човекът, пробуждайки се, не може да се включи във външния свят.
Обаче сега си представете и нещо друго: Даден човек спи и по време на съня в белия дроб се случва нещо, което дезорганизира белия дроб, така че когато се пробуди, той сякаш потъва в белия дроб, и не може да излезе във външния свят.
Тогава неговият Аз и астралното тяло са един вид пресовани в областта на белия дроб и не могат да се измъкнат от там. Защото положението трябва да е такова, че човекът със своето астрално тяло да се потапя, но после отново и без ограничения да излиза навън. Белият дроб трябва да му предостави възможността за този преход. Обаче в случая те не му предоставят тази възможност, те здраво задържат астралното тяло и Аза, и възпрепятствуват пробуждането на човека. Бедата е там, че всеки път той се пробужда при такива обстоятелства, понеже това, което се случва в белия дроб представлява една инфилтрация, предизвикана от особения химизъм на някаква фино раздробена субстанция.
към текста >>
Ако се получи това пресиране, това натрупване, тогава
сънят
, здравото безсъзнание преминава в болестно безсъзнание, или с други думи, човекът се пробужда, обаче не идва до съзнанието.
Белият дроб започва да функционира неправилно, в резултат на което човекът се пробужда. Но как се пробужда? Той се пробужда, обаче не идва в съзнание. За да дойде в съзнание, необходимо е да излезе от тялото и да се отправи към външния свят. Ако е само пресиран в тялото, той се пробужда; ако е проникнат от астралното тяло и Аза, той идва в съзнание.
Ако се получи това пресиране, това натрупване, тогава сънят, здравото безсъзнание преминава в болестно безсъзнание, или с други думи, човекът се пробужда, обаче не идва до съзнанието.
към текста >>
48.
Съдържание
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
По време на
сън
- активност на космическата астралност.
Разлика между извънчовешки и вътречовешки процес. Вдишването като процес, изграждащ човешкото същество - активност на астралното тяло. Издишването - активност на етерното тяло.
По време на сън - активност на космическата астралност.
Нервно-сетивният процес като едно фино дишане, протичащо в топлинния елемент, чието издишване преминава в акта на обикновеното вдишване. Чрез топлинния елемент биват вдишани светлина, химизъм, виталност. По посока на другия полюс - модифицирано активирано издишване, отдаващо сили на веществообмяната.
към текста >>
Възникване на болестотворни причини по време на
сън
- търсене на лечебни средства.
Възникване на болестотворни причини по време на сън - търсене на лечебни средства.
Пример за болестно състояние - сомнамбулизъм. Хра- мов сън и опознаване на лечебния процес. Вместо това - за лекари - одухотворено наблюдение и боравене с живота. Съответните отношения за пастори. Значение на тези познания за оценката на материализма и спиритизма; културпатология и културтерапия.
към текста >>
Хра- мов
сън
и опознаване на лечебния процес.
Възникване на болестотворни причини по време на сън - търсене на лечебни средства. Пример за болестно състояние - сомнамбулизъм.
Хра- мов сън и опознаване на лечебния процес.
Вместо това - за лекари - одухотворено наблюдение и боравене с живота. Съответните отношения за пастори. Значение на тези познания за оценката на материализма и спиритизма; културпатология и културтерапия. Болест и болестотворна причина и повтарящи се земни съществувания.
към текста >>
Космическата година и нейното отношение спрямо дихателните ритми на деня, на един човешки живот, на ритъма
сън
-бодърствуване.
Преодоляване пасивността на мисленето чрез опознаване положението на човека в Космоса. Човешкият Аз между дишането на един ден и една платоническа космическа година.
Космическата година и нейното отношение спрямо дихателните ритми на деня, на един човешки живот, на ритъма сън-бодърствуване.
Зимните и летните сили в Макрокосмоса като създатели на сетивно-нервния, респективно на веществообмения организъм. Възприемане на света според мяра, число и тегло, ирационалният елемент и пътя на неговото опознаване - от немия към софия.
към текста >>
49.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
В обикновения живот имаме три състояния на съзнание, на бодърствуване, на сънуване, и на
сън
.
Тук трябва да въведем едно важно понятие.
В обикновения живот имаме три състояния на съзнание, на бодърствуване, на сънуване, и на сън.
В мига, в който ние подхождаме с един действителен лечебен метод, ние нахлуваме в съзнанието. Ние нахлуваме в по-слаба или в по-силна степен, в зависимост от самия лечебен метод. Но в тъй наречения нормален ход на живота тази намеса никога не се осъществява по един тъй непосредствен начин. Ако човек просто се храни, ако просто се подчинява на обикновеното приемане на храна, тогава, ако наистина става дума за едно обикновено приемане на храна, бодърствуването, сънуването и сънят протичат по един нормален начин, при което можем да се намесим в организма най-много с диета, но тук вече границата подлежи на изместване, за да предизвикаме един по-здрав сън, отколкото е бил налице. Но тук вече започва лечебният елемент.
към текста >>
Ако човек просто се храни, ако просто се подчинява на обикновеното приемане на храна, тогава, ако наистина става дума за едно обикновено приемане на храна, бодърствуването, сънуването и
сънят
протичат по един нормален начин, при което можем да се намесим в организма най-много с диета, но тук вече границата подлежи на изместване, за да предизвикаме един по-здрав
сън
, отколкото е бил налице.
Тук трябва да въведем едно важно понятие. В обикновения живот имаме три състояния на съзнание, на бодърствуване, на сънуване, и на сън. В мига, в който ние подхождаме с един действителен лечебен метод, ние нахлуваме в съзнанието. Ние нахлуваме в по-слаба или в по-силна степен, в зависимост от самия лечебен метод. Но в тъй наречения нормален ход на живота тази намеса никога не се осъществява по един тъй непосредствен начин.
Ако човек просто се храни, ако просто се подчинява на обикновеното приемане на храна, тогава, ако наистина става дума за едно обикновено приемане на храна, бодърствуването, сънуването и сънят протичат по един нормален начин, при което можем да се намесим в организма най-много с диета, но тук вече границата подлежи на изместване, за да предизвикаме един по-здрав сън, отколкото е бил налице.
Но тук вече започва лечебният елемент.
към текста >>
50.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
По време на
сън
от едната страна застават физическото тяло и етерното тяло, а срещу тях от другата страна, Азовото устройство и астралното тяло.
Ако сериозно застанем на гледната точка, която трябва да възприемем в Антропософията, тогава човекът ни се представя със своето физическо, етерно и астрално тяло и със своето Азово устройство. По време на бодърствуването тези четири части на човешкото устройство са в тясна връзка.
По време на сън от едната страна застават физическото тяло и етерното тяло, а срещу тях от другата страна, Азовото устройство и астралното тяло.
Ако застанем сериозно на тази гледна точка, тогава ще можем да кажем, че тук могат да възникнат многообразни отклонения във връзката на Азовото устройство, на астралното тяло с етерното тяло и с физическото тяло и т.н. Виждате ли, може например да настъпи следното, да кажем, схематично разбира се, тук аз бих нарисувал физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, Азовото устройство /Виж рис. №1. 1: ето така в будно състояние може винаги да цари тъй нареченото нормално съотношение между тези четири части на човешкото устройство.
към текста >>
Когато такъв човек заспи, виждаме че нещата са така поставени и по време на
съня
.
Когато такъв човек заспи, виждаме че нещата са така поставени и по време на съня.
Азовото устройство не е разположено по правилен начин в астралното тяло. Последицата от това е, че възникват изключително силни изживявания в подробностите на външния свят. В тази част на света, в която се намира, такъв човек има изживявания със своя Аз и със астралното тяло тогава, когато е вън от физическото и от етерното си тяло. Той изживява фините подробности на растенията, подробностите на овощната градина около дома си. Но това, което се вижда денем, но подробностите във вкуса на ябълката и други подобни.
към текста >>
51.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Но отново благодарение на обстоятелството, че поради една особена кармична плътност, както вече подчертах, Азът и астралното тяло са силни, поради това в
съня
бива внесена една способност за възприемане на духовния свят.
Когато наблюдаваме тези състояния, в първия стадий ние виждаме пред себе си отпадането на Азовото устройство от цялостното човешко устройство. След това Азовото устройство притегля силно към себе си астралното тяло и в известен смисъл, в будно състояние, го отдалечава от етерното и от физическото устройство. Какво се получава от това? Лесно можете да разберете, скъпи мои приятели, че чрез това човек изпада в един вид съноподобно състояние. Когато разглеждаме духовнонаучно човешкия хабитус, възникнал благодарение на това, че Азът притегля към себе си астралното тяло и не му позволява да навлезе напълно във физическото и в етерното тяло, виждаме, че при това възниква един вид съноподобно състояние.
Но отново благодарение на обстоятелството, че поради една особена кармична плътност, както вече подчертах, Азът и астралното тяло са силни, поради това в съня бива внесена една способност за възприемане на духовния свят.
Сънят се превръща в едно състояние, от което действително съществува възможността човек да погледне в духовния свят. Това е състоянието, в което съответната личност има усещането за присъствие на същества от духовния свят.
към текста >>
Сънят
се превръща в едно състояние, от което действително съществува възможността човек да погледне в духовния свят.
След това Азовото устройство притегля силно към себе си астралното тяло и в известен смисъл, в будно състояние, го отдалечава от етерното и от физическото устройство. Какво се получава от това? Лесно можете да разберете, скъпи мои приятели, че чрез това човек изпада в един вид съноподобно състояние. Когато разглеждаме духовнонаучно човешкия хабитус, възникнал благодарение на това, че Азът притегля към себе си астралното тяло и не му позволява да навлезе напълно във физическото и в етерното тяло, виждаме, че при това възниква един вид съноподобно състояние. Но отново благодарение на обстоятелството, че поради една особена кармична плътност, както вече подчертах, Азът и астралното тяло са силни, поради това в съня бива внесена една способност за възприемане на духовния свят.
Сънят се превръща в едно състояние, от което действително съществува възможността човек да погледне в духовния свят.
Това е състоянието, в което съответната личност има усещането за присъствие на същества от духовния свят.
към текста >>
Настъпва подтискане на съзнанието до състоянието на
сън
.
Сега да потърсим противоположното състояние, полярно противоположното състояние. Това полярно противоположно състояние настъпва тогава, когато астралното тяло притегля твърде силно навътре Азовото устройство, което в случая е слабо. Тогава в будно състояние не настъпва просветление, както при ясновидците от типа на Св. Терезия, но обратно, в будно състояние настъпва едно подтискане, едно помрачаване на съзнанието.
Настъпва подтискане на съзнанието до състоянието на сън.
към текста >>
От едната страна ние имаме внасянето на будния
сън
в ясното съзнание.
Но може да настъпи и следното, етерното тяло от своя страна да привлече твърде силно към себе си съединението между астралното тяло и Аза и в будно състояние астралното тяло и Азът да се вмъкнат страшно силно във физическото тяло и в етерното тяло. Тогава възникват състояния, които, вътрешно погледнати, ни се представят така, че астралното тяло е нахлуло твърде дълбоко в органите и не може да се свърже с тях. Това е състояние, което е също патологичен обратен образ на едно ясновидско състояние, подобно на това при Св. Терезия, както първото състояние, което описах, е един патологичен обратен образ на състоянието в което е налице чувството за присъствие на духовни същества.
От едната страна ние имаме внасянето на будния сън в ясното съзнание.
При такива личности, каквито описах, ние виждаме противоположното: пренасянето на сънищата в будния живот, с тези странични явления, за които говорих. И тъй като всъщност това е едно будно състояние, възникват не сънища, но възниква един активен съноподобен живот, изразяващ се в това говорене, за което разказахме, и в онова интимно, свръхмерно обръщане на волевите импулси по посока навътре. Това е патологичният обратен образ на съня; тук вътре е налице активност, вместо пасивност, която живее в съня.
към текста >>
Това е патологичният обратен образ на
съня
; тук вътре е налице активност, вместо пасивност, която живее в
съня
.
Това е състояние, което е също патологичен обратен образ на едно ясновидско състояние, подобно на това при Св. Терезия, както първото състояние, което описах, е един патологичен обратен образ на състоянието в което е налице чувството за присъствие на духовни същества. От едната страна ние имаме внасянето на будния сън в ясното съзнание. При такива личности, каквито описах, ние виждаме противоположното: пренасянето на сънищата в будния живот, с тези странични явления, за които говорих. И тъй като всъщност това е едно будно състояние, възникват не сънища, но възниква един активен съноподобен живот, изразяващ се в това говорене, за което разказахме, и в онова интимно, свръхмерно обръщане на волевите импулси по посока навътре.
Това е патологичният обратен образ на съня; тук вътре е налице активност, вместо пасивност, която живее в съня.
към текста >>
в скритите и сили, но не може вече да изразява себе си човешки, а изразява себе си само в това, което в човека протича според природата, което в човека представлява продължение на вътрешните природни процеси, на биологичните процеси: хранене, преработване на хранителните вещества, и придвижване в посока, определена от импулсите на хранителните вещества в тяхното вътрешно преработване, напълно будния
сън
, отдаден на функциите на телесния образ; които процеси обаче не могат да бъдат преодолени от слабото физическо тяло, но остават идентични на процесите във външния свят, които, тъй като действуват в човека, дават човекоподобни импулси, изваден вън от света, човекът е сякаш твърде силно поставен във физическия свят.
Те са отвлечени от света; поради слабото физическо тяло те не се противопоставят със съответната интензивност на вътрешния свят, те са като част от външния свят, но в рамките на физическото Това е ясният обратен образ на стадия, който ние описахме като трети при светеца. Светецът преминава през болката, която в него се превръща в блаженство, и достига до изживяването на духовния свят в неговата чиста духовност. Това той нарича "покой в Бога" или "покой в духа". Този, който се развива по описания начин, той почива в скритите окултни сили на физическия свят, които сили обаче той не осъзнава; той не достига до покоя в Бога, до покоя в Духа, той достига до покой в окултните сили на света, на които тъкмо, като човек, самостоятелно би трябвало да се противопостави. Той развива обратния образ на третото състояние на светеца, патологичния обратен образ, и това е състоянието на слабоумие /идиотия/, в което състояние човешкото е погасено, при което човекът почива във външната природа, т.е.
в скритите и сили, но не може вече да изразява себе си човешки, а изразява себе си само в това, което в човека протича според природата, което в човека представлява продължение на вътрешните природни процеси, на биологичните процеси: хранене, преработване на хранителните вещества, и придвижване в посока, определена от импулсите на хранителните вещества в тяхното вътрешно преработване, напълно будния сън, отдаден на функциите на телесния образ; които процеси обаче не могат да бъдат преодолени от слабото физическо тяло, но остават идентични на процесите във външния свят, които, тъй като действуват в човека, дават човекоподобни импулси, изваден вън от света, човекът е сякаш твърде силно поставен във физическия свят.
към текста >>
52.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Въпросът: да, но как стоят нещата по време на
сън
?
Ала тук възниква един важен въпрос, който на всички Вас трябва да Ви е на езика.
Въпросът: да, но как стоят нещата по време на сън?
Защото по време на сън етерното тяло е вътре, и за издишването ние не се тревожим. Но как можем да вдишваме в съня, след като астралното тяло е навън? Да, виждате ли, неща та стоят така, че в действителност по време на сън излиза само микрокосмическата част на астралното тяло, и толкова по-активен по време на сън става астралният елемент на Макрокосмоса. По време на сън нахлува цялата астралност на Макрокосмоса, и тогава дихателната дейност, която тъкмо по тази причина е не що различно от будната дихателна дейност, тогава дихателната дейност бива регулирана от дейността на Макрокосмоса.
към текста >>
Защото по време на
сън
етерното тяло е вътре, и за издишването ние не се тревожим.
Ала тук възниква един важен въпрос, който на всички Вас трябва да Ви е на езика. Въпросът: да, но как стоят нещата по време на сън?
Защото по време на сън етерното тяло е вътре, и за издишването ние не се тревожим.
Но как можем да вдишваме в съня, след като астралното тяло е навън? Да, виждате ли, неща та стоят така, че в действителност по време на сън излиза само микрокосмическата част на астралното тяло, и толкова по-активен по време на сън става астралният елемент на Макрокосмоса. По време на сън нахлува цялата астралност на Макрокосмоса, и тогава дихателната дейност, която тъкмо по тази причина е не що различно от будната дихателна дейност, тогава дихателната дейност бива регулирана от дейността на Макрокосмоса.
към текста >>
Но как можем да вдишваме в
съня
, след като астралното тяло е навън?
Ала тук възниква един важен въпрос, който на всички Вас трябва да Ви е на езика. Въпросът: да, но как стоят нещата по време на сън? Защото по време на сън етерното тяло е вътре, и за издишването ние не се тревожим.
Но как можем да вдишваме в съня, след като астралното тяло е навън?
Да, виждате ли, неща та стоят така, че в действителност по време на сън излиза само микрокосмическата част на астралното тяло, и толкова по-активен по време на сън става астралният елемент на Макрокосмоса. По време на сън нахлува цялата астралност на Макрокосмоса, и тогава дихателната дейност, която тъкмо по тази причина е не що различно от будната дихателна дейност, тогава дихателната дейност бива регулирана от дейността на Макрокосмоса.
към текста >>
Да, виждате ли, неща та стоят така, че в действителност по време на
сън
излиза само микрокосмическата част на астралното тяло, и толкова по-активен по време на
сън
става астралният елемент на Макрокосмоса.
Ала тук възниква един важен въпрос, който на всички Вас трябва да Ви е на езика. Въпросът: да, но как стоят нещата по време на сън? Защото по време на сън етерното тяло е вътре, и за издишването ние не се тревожим. Но как можем да вдишваме в съня, след като астралното тяло е навън?
Да, виждате ли, неща та стоят така, че в действителност по време на сън излиза само микрокосмическата част на астралното тяло, и толкова по-активен по време на сън става астралният елемент на Макрокосмоса.
По време на сън нахлува цялата астралност на Макрокосмоса, и тогава дихателната дейност, която тъкмо по тази причина е не що различно от будната дихателна дейност, тогава дихателната дейност бива регулирана от дейността на Макрокосмоса.
към текста >>
По време на
сън
нахлува цялата астралност на Макрокосмоса, и тогава дихателната дейност, която тъкмо по тази причина е не що различно от будната дихателна дейност, тогава дихателната дейност бива регулирана от дейността на Макрокосмоса.
Ала тук възниква един важен въпрос, който на всички Вас трябва да Ви е на езика. Въпросът: да, но как стоят нещата по време на сън? Защото по време на сън етерното тяло е вътре, и за издишването ние не се тревожим. Но как можем да вдишваме в съня, след като астралното тяло е навън? Да, виждате ли, неща та стоят така, че в действителност по време на сън излиза само микрокосмическата част на астралното тяло, и толкова по-активен по време на сън става астралният елемент на Макрокосмоса.
По време на сън нахлува цялата астралност на Макрокосмоса, и тогава дихателната дейност, която тъкмо по тази причина е не що различно от будната дихателна дейност, тогава дихателната дейност бива регулирана от дейността на Макрокосмоса.
към текста >>
И така, тук Вие виждате да възниква една значителна разлика между вдишването в будно състояние и по време на
сън
.
И така, тук Вие виждате да възниква една значителна разлика между вдишването в будно състояние и по време на сън.
Вдишването по време на сън в човека бива регулиран отвън. Вдишването в будно състояние той регулира сам от вътре със своето астрално тяло, докато астралността на Космоса нахлува в него по време на сън. Тук Вие вече имате една значителна опорна точка, за да достигнете до възгледа за патологичното. Космосът има тази странност, че по отношение на земните обстоятелства, доколкото можем да се издигнем на известно разстояние над Земята, там Космосът е здрав. В близост до Земята има всякакви, изразяващи себе си чрез климатичния елемент или чрез нещо друго, процеси, които могат да отклонят от нормалната астралност на Космоса.
към текста >>
Вдишването по време на
сън
в човека бива регулиран отвън.
И така, тук Вие виждате да възниква една значителна разлика между вдишването в будно състояние и по време на сън.
Вдишването по време на сън в човека бива регулиран отвън.
Вдишването в будно състояние той регулира сам от вътре със своето астрално тяло, докато астралността на Космоса нахлува в него по време на сън. Тук Вие вече имате една значителна опорна точка, за да достигнете до възгледа за патологичното. Космосът има тази странност, че по отношение на земните обстоятелства, доколкото можем да се издигнем на известно разстояние над Земята, там Космосът е здрав. В близост до Земята има всякакви, изразяващи себе си чрез климатичния елемент или чрез нещо друго, процеси, които могат да отклонят от нормалната астралност на Космоса. Така също и чрез други процеси, които ние ще опознаем, може да бъде отклонена от нормата вътрешната астралност в човека.
към текста >>
Вдишването в будно състояние той регулира сам от вътре със своето астрално тяло, докато астралността на Космоса нахлува в него по време на
сън
.
И така, тук Вие виждате да възниква една значителна разлика между вдишването в будно състояние и по време на сън. Вдишването по време на сън в човека бива регулиран отвън.
Вдишването в будно състояние той регулира сам от вътре със своето астрално тяло, докато астралността на Космоса нахлува в него по време на сън.
Тук Вие вече имате една значителна опорна точка, за да достигнете до възгледа за патологичното. Космосът има тази странност, че по отношение на земните обстоятелства, доколкото можем да се издигнем на известно разстояние над Земята, там Космосът е здрав. В близост до Земята има всякакви, изразяващи себе си чрез климатичния елемент или чрез нещо друго, процеси, които могат да отклонят от нормалната астралност на Космоса. Така също и чрез други процеси, които ние ще опознаем, може да бъде отклонена от нормата вътрешната астралност в човека. Тук ние виждаме извора на патологичното за една определена област, но ние виждаме извора на патологичното да отива чак до духовно-душевния елемент, и това е същественото.
към текста >>
53.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Като хора ние непрекъснато се движим между двете състояния на бодърствуване и на
сън
.
Като хора ние непрекъснато се движим между двете състояния на бодърствуване и на сън.
Това, което общо може да се каже върху тези неща, като съдържание на един светоглед, това Вие всички знаете.
към текста >>
Днес ще разгледаме много внимателно какво всъщност се осъществява в човека по време на
сън
.
Днес ще разгледаме много внимателно какво всъщност се осъществява в човека по време на сън.
От едната страна имаме физическото и етерното тяло сами за себе си. И от другата страна имаме астралното тяло и Азът само за себе си. Ако обърнем поглед засега към физическото и към етерното тяло, то ние знаем, че там вътре, благодарение на това, което са, това физическо и това етерно тяло, там вътре се осъществяват определени процеси, процеси, които от момента на заспиването до пробуждането независимо от влиянието на астралното тяло и на Аза. В такова едно устройство като човешкото ние имаме работа с процеси, които всъщност, така както трябва да протичат, те изобщо не са пригодени към човешкото устройство. Във физическото тяло имаме работа с физически процеси.
към текста >>
Ние трябва да внимаваме с това противоречие, което имен но е налице в човека по време на
сън
.
Във физическото тяло имаме работа с физически процеси. Физическите процеси протичат навън в минералното царство. Към него те са приспособени. Спрямо цялостния човешки образ като физическо тяло те не са приспособени. И все пак, от заспиването до пробуждането физическото тяло на човека е така да се каже отдадено на физическите процеси, тъй както минералното царство е отдадено на физическите процеси.
Ние трябва да внимаваме с това противоречие, което имен но е налице в човека по време на сън.
Човекът трябва да представлява един свят от физически действуващи сили и субстанции, но всъщност не може да бъде. Това именно е причината поради която всъщност по време на сън във физическото тяло на човека се разиграват процеси, които, ако не бъдат отново уравновесени, представляват болестотворни процеси.
към текста >>
Това именно е причината поради която всъщност по време на
сън
във физическото тяло на човека се разиграват процеси, които, ако не бъдат отново уравновесени, представляват болестотворни процеси.
Към него те са приспособени. Спрямо цялостния човешки образ като физическо тяло те не са приспособени. И все пак, от заспиването до пробуждането физическото тяло на човека е така да се каже отдадено на физическите процеси, тъй както минералното царство е отдадено на физическите процеси. Ние трябва да внимаваме с това противоречие, което имен но е налице в човека по време на сън. Човекът трябва да представлява един свят от физически действуващи сили и субстанции, но всъщност не може да бъде.
Това именно е причината поради която всъщност по време на сън във физическото тяло на човека се разиграват процеси, които, ако не бъдат отново уравновесени, представляват болестотворни процеси.
към текста >>
Когато правим такива общи изявления, като:
сънят
е здраве, то това са естествено изявления, които в известен смисъл са напълно верни, но те са верни при определени условия и не бива да ни пречат да разглеждаме обективно това, което е налице.
Когато правим такива общи изявления, като: сънят е здраве, то това са естествено изявления, които в известен смисъл са напълно верни, но те са верни при определени условия и не бива да ни пречат да разглеждаме обективно това, което е налице.
Физическите процеси във физическото тяло на човека могат да протичат целебно за човека само ако в това физическо тяло са потопени Азът и астралното устройство, което става в акта на пробуждането и което така трябва да протича, че непрекъснато трябва да бъде прекъсвано от състоянието на сън, тъй като това състояние на сън във физическия човек бива осъществено разграждането, което в човека е непрекъснато налице и което трябва да бъде, за да може изобщо душевният живот, духовният живот да разгърне себе си в човека. Защото с процесите на изграждане не е свързан никакъв духовен живот, той е свързан само с процесите на разграждане. Или чрез съня трябва да бъдат обезпечени толкова разградни процеси, та в това количество от разградни процеси да разгърне себе си будното състояние от пробуждането до заспиването. Ако чрез нездравословността на съня бъдат осъществени повече разградни процеси, тогава в човешкия организъм остава един остатък от разградни процеси. Тогава в лицето на този разграден процес ние имаме една вътрешна болестотворна причина.
към текста >>
Физическите процеси във физическото тяло на човека могат да протичат целебно за човека само ако в това физическо тяло са потопени Азът и астралното устройство, което става в акта на пробуждането и което така трябва да протича, че непрекъснато трябва да бъде прекъсвано от състоянието на
сън
, тъй като това състояние на
сън
във физическия човек бива осъществено разграждането, което в човека е непрекъснато налице и което трябва да бъде, за да може изобщо душевният живот, духовният живот да разгърне себе си в човека.
Когато правим такива общи изявления, като: сънят е здраве, то това са естествено изявления, които в известен смисъл са напълно верни, но те са верни при определени условия и не бива да ни пречат да разглеждаме обективно това, което е налице.
Физическите процеси във физическото тяло на човека могат да протичат целебно за човека само ако в това физическо тяло са потопени Азът и астралното устройство, което става в акта на пробуждането и което така трябва да протича, че непрекъснато трябва да бъде прекъсвано от състоянието на сън, тъй като това състояние на сън във физическия човек бива осъществено разграждането, което в човека е непрекъснато налице и което трябва да бъде, за да може изобщо душевният живот, духовният живот да разгърне себе си в човека.
Защото с процесите на изграждане не е свързан никакъв духовен живот, той е свързан само с процесите на разграждане. Или чрез съня трябва да бъдат обезпечени толкова разградни процеси, та в това количество от разградни процеси да разгърне себе си будното състояние от пробуждането до заспиването. Ако чрез нездравословността на съня бъдат осъществени повече разградни процеси, тогава в човешкия организъм остава един остатък от разградни процеси. Тогава в лицето на този разграден процес ние имаме една вътрешна болестотворна причина.
към текста >>
Или чрез
съня
трябва да бъдат обезпечени толкова разградни процеси, та в това количество от разградни процеси да разгърне себе си будното състояние от пробуждането до заспиването.
Когато правим такива общи изявления, като: сънят е здраве, то това са естествено изявления, които в известен смисъл са напълно верни, но те са верни при определени условия и не бива да ни пречат да разглеждаме обективно това, което е налице. Физическите процеси във физическото тяло на човека могат да протичат целебно за човека само ако в това физическо тяло са потопени Азът и астралното устройство, което става в акта на пробуждането и което така трябва да протича, че непрекъснато трябва да бъде прекъсвано от състоянието на сън, тъй като това състояние на сън във физическия човек бива осъществено разграждането, което в човека е непрекъснато налице и което трябва да бъде, за да може изобщо душевният живот, духовният живот да разгърне себе си в човека. Защото с процесите на изграждане не е свързан никакъв духовен живот, той е свързан само с процесите на разграждане.
Или чрез съня трябва да бъдат обезпечени толкова разградни процеси, та в това количество от разградни процеси да разгърне себе си будното състояние от пробуждането до заспиването.
Ако чрез нездравословността на съня бъдат осъществени повече разградни процеси, тогава в човешкия организъм остава един остатък от разградни процеси. Тогава в лицето на този разграден процес ние имаме една вътрешна болестотворна причина.
към текста >>
Ако чрез нездравословността на
съня
бъдат осъществени повече разградни процеси, тогава в човешкия организъм остава един остатък от разградни процеси.
Когато правим такива общи изявления, като: сънят е здраве, то това са естествено изявления, които в известен смисъл са напълно верни, но те са верни при определени условия и не бива да ни пречат да разглеждаме обективно това, което е налице. Физическите процеси във физическото тяло на човека могат да протичат целебно за човека само ако в това физическо тяло са потопени Азът и астралното устройство, което става в акта на пробуждането и което така трябва да протича, че непрекъснато трябва да бъде прекъсвано от състоянието на сън, тъй като това състояние на сън във физическия човек бива осъществено разграждането, което в човека е непрекъснато налице и което трябва да бъде, за да може изобщо душевният живот, духовният живот да разгърне себе си в човека. Защото с процесите на изграждане не е свързан никакъв духовен живот, той е свързан само с процесите на разграждане. Или чрез съня трябва да бъдат обезпечени толкова разградни процеси, та в това количество от разградни процеси да разгърне себе си будното състояние от пробуждането до заспиването.
Ако чрез нездравословността на съня бъдат осъществени повече разградни процеси, тогава в човешкия организъм остава един остатък от разградни процеси.
Тогава в лицето на този разграден процес ние имаме една вътрешна болестотворна причина.
към текста >>
Ако разширим наблюденията си до етерното тяло, то за етерното тяло получаваме, че по време на
сън
то може да осъществява само такива процеси, които иначе протичат в растителното царство.
Ако разширим наблюденията си до етерното тяло, то за етерното тяло получаваме, че по време на сън то може да осъществява само такива процеси, които иначе протичат в растителното царство.
Когато астрално то тяло и Азът са потопени в това етерно тяло тези процеси непрекъснато биват изтласквани на едно по-високо ниво. Но когато протичат от заспиването до пробуждането, те протичат както в растителното царство, т.е. отново не са приспособени към човешкия организъм, но изискват едно уравновесяване с помощта на астралното тяло и Аза. Ако остана не употребен остатък, то отново са налице болестотворни причини. Така че можем да кажем: сънят може да ни поучи в това отношение, как всъщност възникват болестотворните причини в човешкия организъм; защото взети в основата си, тези болестотворни причини всъщност представляват нормалните процеси на съня, които са същевременно и основа за духовно-душевния живот на човека.
към текста >>
Така че можем да кажем:
сънят
може да ни поучи в това отношение, как всъщност възникват болестотворните причини в човешкия организъм; защото взети в основата си, тези болестотворни причини всъщност представляват нормалните процеси на
съня
, които са същевременно и основа за духовно-душевния живот на човека.
Ако разширим наблюденията си до етерното тяло, то за етерното тяло получаваме, че по време на сън то може да осъществява само такива процеси, които иначе протичат в растителното царство. Когато астрално то тяло и Азът са потопени в това етерно тяло тези процеси непрекъснато биват изтласквани на едно по-високо ниво. Но когато протичат от заспиването до пробуждането, те протичат както в растителното царство, т.е. отново не са приспособени към човешкия организъм, но изискват едно уравновесяване с помощта на астралното тяло и Аза. Ако остана не употребен остатък, то отново са налице болестотворни причини.
Така че можем да кажем: сънят може да ни поучи в това отношение, как всъщност възникват болестотворните причини в човешкия организъм; защото взети в основата си, тези болестотворни причини всъщност представляват нормалните процеси на съня, които са същевременно и основа за духовно-душевния живот на човека.
И това е тайната на света, че навсякъде, където нахлуваме в реалността, там нещата отиват в две посоки. От една страна в съня на физическото и на етерното тяло е заложена основата на духовното развитие на човека, от друга страна в съвсем същите процеси е заложена основата на разболяването. С това болестта бива непосредствено отведена към духовното развитие, и ние можем да кажем: изследвайки това, което става във физическото и в етерното тяло на човека, в съня всъщност е заложена основата на патологията.
към текста >>
От една страна в
съня
на физическото и на етерното тяло е заложена основата на духовното развитие на човека, от друга страна в съвсем същите процеси е заложена основата на разболяването.
Но когато протичат от заспиването до пробуждането, те протичат както в растителното царство, т.е. отново не са приспособени към човешкия организъм, но изискват едно уравновесяване с помощта на астралното тяло и Аза. Ако остана не употребен остатък, то отново са налице болестотворни причини. Така че можем да кажем: сънят може да ни поучи в това отношение, как всъщност възникват болестотворните причини в човешкия организъм; защото взети в основата си, тези болестотворни причини всъщност представляват нормалните процеси на съня, които са същевременно и основа за духовно-душевния живот на човека. И това е тайната на света, че навсякъде, където нахлуваме в реалността, там нещата отиват в две посоки.
От една страна в съня на физическото и на етерното тяло е заложена основата на духовното развитие на човека, от друга страна в съвсем същите процеси е заложена основата на разболяването.
С това болестта бива непосредствено отведена към духовното развитие, и ние можем да кажем: изследвайки това, което става във физическото и в етерното тяло на човека, в съня всъщност е заложена основата на патологията.
към текста >>
С това болестта бива непосредствено отведена към духовното развитие, и ние можем да кажем: изследвайки това, което става във физическото и в етерното тяло на човека, в
съня
всъщност е заложена основата на патологията.
отново не са приспособени към човешкия организъм, но изискват едно уравновесяване с помощта на астралното тяло и Аза. Ако остана не употребен остатък, то отново са налице болестотворни причини. Така че можем да кажем: сънят може да ни поучи в това отношение, как всъщност възникват болестотворните причини в човешкия организъм; защото взети в основата си, тези болестотворни причини всъщност представляват нормалните процеси на съня, които са същевременно и основа за духовно-душевния живот на човека. И това е тайната на света, че навсякъде, където нахлуваме в реалността, там нещата отиват в две посоки. От една страна в съня на физическото и на етерното тяло е заложена основата на духовното развитие на човека, от друга страна в съвсем същите процеси е заложена основата на разболяването.
С това болестта бива непосредствено отведена към духовното развитие, и ние можем да кажем: изследвайки това, което става във физическото и в етерното тяло на човека, в съня всъщност е заложена основата на патологията.
към текста >>
№6, ляво/ и ако отново съвсем схематично разгледаме принадлежащия към него външен минерален свят, тогава по време на
съня
тук вътре в човешкото физическо тяло ние имаме процеси, на които е иззет Азът.
Но нека преминем към това, да разгледаме външния свят. Да вземем физическото тяло на човека съвсем схематично /Виж рис.
№6, ляво/ и ако отново съвсем схематично разгледаме принадлежащия към него външен минерален свят, тогава по време на съня тук вътре в човешкото физическо тяло ние имаме процеси, на които е иззет Азът.
Те всъщност протичат без вътрешно действуващ двигател. Но този Аз се намира във всичко, което представлява минералните процеси. Защото вътре в тях се намира това, което можем да наречем Световен Аз. И така от една страна в процесите на физическото тяло ние имаме нещо безазово, един сбор от безазови процеси, нуждаещи се от Аза. Навън в заобикалящата среда ние имаме сумата от минерални процеси и минерални субстанции, които са проникнати от Аза, т.е.
към текста >>
Като навън, в минералната среда потърсим тази част от Аза, която на не го му липсва, която в него е потънала в
сън
, която е един, продължаващ и в будното състояние
сън
.
Нека по тази причина да приемем, че във физическото тяло на човека забелязваме даден процес, който не би трябвало да е тук, който е един болестотворен процес. На него му липсва Азът. Как можем да му помогнем, ако искаме да го излекуваме?
Като навън, в минералната среда потърсим тази част от Аза, която на не го му липсва, която в него е потънала в сън, която е един, продължаващ и в будното състояние сън.
Тогава ние имаме в ръцете си лекарството. И ако го дадете на човека, ако е налице афинитета спрямо съответния орган, тогава това, което липсва на болния орган, Азовата сила, чрез това тя бива дадена на болния орган. Виждате ли, това е процесът, залегнал в основата на цялото наше търсене на лечебни средства за физическото тяло на болния човек в областта на неорганичната природа. Тук ние трябва да открием съответното, което притежава Азовата сила, тогава тя действува целебно. Или преходът от патологията към терапията почива на точното вникване във взаимовръзките между процесите на човешкото физическо тяло и процесите във външния минерален свят от една страна, но също така и между човешкото етерно тяло и външния свят, действуващ в растението.
към текста >>
Има едно друго състояние, което аз също Ви описах, когато в определени случаи е нарушено нормалното състояние по посока на
съня
.
До като обикновеният нормален човек така се свързва с физическото и с етерното тяло, че ако искаме да изразим педантично научно, можем да кажем: в бедно състояние Азът и астралното тяло са във връзка с физическото и с етерното тяло, която връзка качествено представлява една наситена връзка; при такъв един болен човек ние можем да кажем: в преносния смисъл на думата, не според атомното число, Азът и астралното тяло навлизат в етерното и във физическото тяло, но от астралното тяло и от Аза остава една част, която не навлиза напълно, но която осъществява един определен акт на възприемане. Само тази част от Аза и от астралното тяло осъществява възприемането, която част не е потънала в етерното и във физическото тяло. Когато по този начин във вътрешността е останало нещо излишно от астралното тяло и от Аза, тогава се осъществява едно вътрешно възприемане. Сомнамбулите описват своето заболяване. Добре, но как?
Има едно друго състояние, което аз също Ви описах, когато в определени случаи е нарушено нормалното състояние по посока на съня.
Тогава, когато Азът и астралното тяло са вън от физическото и етерното тяло, и когато в този АЗ и в това астрално тяло се осъществяват неща, съответно непринадлежащи на въпросната духовно-душевна същност, тъй както и другото, което Ви описах, това, което не принадлежи на физическо-етерната същност, веднъж, когато по време на сън Азът и астралното тяло изживяват твърде много духовност, така както и физическото и етерното тяло могат да изживеят една твърде голяма част от природата, тогава възниква онова граничещо с патологията ясновидство. Тогава в съня си човек отнася една определена сила, чрез която възприема духовността. И след това той пренася в будното състояние спомена за това духовно възприемане, но това духовно възприемане, осъществяващо се по един ненормален начин между заспиването и пробуждането, това духовно възприемане се влива преди всичко н сънищата. То се появява под формата на живи сънища, и тук ние отново забелязване нещо, което всеки посветен добре знае: когато бъдат правилно разгледани, тези сънища са изпълнени със следното: Да приемем, че болният, физически болният човек е така устроен, както описах. Със своята духовно-душевна същност сега той нахлува във физическото и в етерното тяло.
към текста >>
Тогава, когато Азът и астралното тяло са вън от физическото и етерното тяло, и когато в този АЗ и в това астрално тяло се осъществяват неща, съответно непринадлежащи на въпросната духовно-душевна същност, тъй както и другото, което Ви описах, това, което не принадлежи на физическо-етерната същност, веднъж, когато по време на
сън
Азът и астралното тяло изживяват твърде много духовност, така както и физическото и етерното тяло могат да изживеят една твърде голяма част от природата, тогава възниква онова граничещо с патологията ясновидство.
Само тази част от Аза и от астралното тяло осъществява възприемането, която част не е потънала в етерното и във физическото тяло. Когато по този начин във вътрешността е останало нещо излишно от астралното тяло и от Аза, тогава се осъществява едно вътрешно възприемане. Сомнамбулите описват своето заболяване. Добре, но как? Има едно друго състояние, което аз също Ви описах, когато в определени случаи е нарушено нормалното състояние по посока на съня.
Тогава, когато Азът и астралното тяло са вън от физическото и етерното тяло, и когато в този АЗ и в това астрално тяло се осъществяват неща, съответно непринадлежащи на въпросната духовно-душевна същност, тъй както и другото, което Ви описах, това, което не принадлежи на физическо-етерната същност, веднъж, когато по време на сън Азът и астралното тяло изживяват твърде много духовност, така както и физическото и етерното тяло могат да изживеят една твърде голяма част от природата, тогава възниква онова граничещо с патологията ясновидство.
Тогава в съня си човек отнася една определена сила, чрез която възприема духовността. И след това той пренася в будното състояние спомена за това духовно възприемане, но това духовно възприемане, осъществяващо се по един ненормален начин между заспиването и пробуждането, това духовно възприемане се влива преди всичко н сънищата. То се появява под формата на живи сънища, и тук ние отново забелязване нещо, което всеки посветен добре знае: когато бъдат правилно разгледани, тези сънища са изпълнени със следното: Да приемем, че болният, физически болният човек е така устроен, както описах. Със своята духовно-душевна същност сега той нахлува във физическото и в етерното тяло. Тогава той така изживява болестта, че я описва в сомнамбулното състояние.
към текста >>
Тогава в
съня
си човек отнася една определена сила, чрез която възприема духовността.
Когато по този начин във вътрешността е останало нещо излишно от астралното тяло и от Аза, тогава се осъществява едно вътрешно възприемане. Сомнамбулите описват своето заболяване. Добре, но как? Има едно друго състояние, което аз също Ви описах, когато в определени случаи е нарушено нормалното състояние по посока на съня. Тогава, когато Азът и астралното тяло са вън от физическото и етерното тяло, и когато в този АЗ и в това астрално тяло се осъществяват неща, съответно непринадлежащи на въпросната духовно-душевна същност, тъй както и другото, което Ви описах, това, което не принадлежи на физическо-етерната същност, веднъж, когато по време на сън Азът и астралното тяло изживяват твърде много духовност, така както и физическото и етерното тяло могат да изживеят една твърде голяма част от природата, тогава възниква онова граничещо с патологията ясновидство.
Тогава в съня си човек отнася една определена сила, чрез която възприема духовността.
И след това той пренася в будното състояние спомена за това духовно възприемане, но това духовно възприемане, осъществяващо се по един ненормален начин между заспиването и пробуждането, това духовно възприемане се влива преди всичко н сънищата. То се появява под формата на живи сънища, и тук ние отново забелязване нещо, което всеки посветен добре знае: когато бъдат правилно разгледани, тези сънища са изпълнени със следното: Да приемем, че болният, физически болният човек е така устроен, както описах. Със своята духовно-душевна същност сега той нахлува във физическото и в етерното тяло. Тогава той така изживява болестта, че я описва в сомнамбулното състояние. Той изживява това, което във физическото и в етерното тяло се осъществява под формата на един твърде интензивен процес на разграждане, в своето физическо и етерно тяло той изживява един своеобразен ретрограден природен процес.
към текста >>
След това е бил предизвикван полярния сомнамбулизъм, и храмовият жрец изживявал
съня
, съдържащ лечението.
Тогава не се е експериментирало както днес. Тогава болните са били довеждани до храма и от съответно подготвените храмови жреците са били довеждани до един вид сомнамбулно състояние, и това сомнамбулно състояние е било задълбочено до момента, когато болният описвал своя болестен процес.
След това е бил предизвикван полярния сомнамбулизъм, и храмовият жрец изживявал съня, съдържащ лечението.
Това е представлявало изследването в най-древните мистерии, водещо от патологията към терапията. Ето така в древни времена е било развивано лечебното изкуство, хората са развивали това изкуство, като чрез древни те форми на изследователските методи са търсели познанието за човека в самия човек.
към текста >>
За лекаря казваме: да, когато той остави сомнамбулът да описва болния орган, тогава той, изхождайки от
съня
, описва лечебното средство.
Разгледайте ги от другата страна, от която страна трябва да ги разглежда пасторът, като си кажете, че професията на пастора се състои в това да ръководи човека във всичко, при което Азът и астралното тяло трябва по някакъв начин да нахлуят в духовния свят, т.е. където човекът трябва да участвува в духовния свят. Необходимо е лекарят по духовен път да вникне в човека, по духовен път да съзре патологичните процеси, а какво ще трябва да търси пасторът? В това, кое то отвежда човека в духовния свят, в стремежа към духовния свят, в любовта към духовния свят, в проникнатостта в духовния свят, така, както съществува в нормалния живот, пасторът ще трябва да търси и да види всичко онова, което човешката душа предлага в нормалните и ненормалните явления в тази област. А сега по отношение на пастора да проследим процеса, обратен на този, който трябва да проследим при лекаря.
За лекаря казваме: да, когато той остави сомнамбулът да описва болния орган, тогава той, изхождайки от съня, описва лечебното средство.
към текста >>
54.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Сън
и бодърствуване.
Какво е застанало там вътре? Първо ние имаме вдишване и издишване. Първа та фаза на ритъма. Второ имаме: през деня ние поставяме себе си в живота, изживяваме нещо в живота 25920 пъти. Но какво?
Сън и бодърствуване.
Идваме до второто: сън и бодърствуване. Това се повтаря, това редуващо се състояние на сън и бодърствуване се повтаря в хода на човешкия живот 25920 пъти, тъй както в хода на един ден през времето на една слънчева обиколка се повтаря вдишването и издишването. Но помислете, какво представлява тогава заспиването и пробуждането, заспиване, пробуждане? Всеки път, когато заспиваме, ние не издишваме просто въглероден двуокис, но бидейки физически човек, ние издишваме нашето астрално тяло и нашия Аз. При пробуждането ние отново ги вдишваме.
към текста >>
Идваме до второто:
сън
и бодърствуване.
Първо ние имаме вдишване и издишване. Първа та фаза на ритъма. Второ имаме: през деня ние поставяме себе си в живота, изживяваме нещо в живота 25920 пъти. Но какво? Сън и бодърствуване.
Идваме до второто: сън и бодърствуване.
Това се повтаря, това редуващо се състояние на сън и бодърствуване се повтаря в хода на човешкия живот 25920 пъти, тъй както в хода на един ден през времето на една слънчева обиколка се повтаря вдишването и издишването. Но помислете, какво представлява тогава заспиването и пробуждането, заспиване, пробуждане? Всеки път, когато заспиваме, ние не издишваме просто въглероден двуокис, но бидейки физически човек, ние издишваме нашето астрално тяло и нашия Аз. При пробуждането ние отново ги вдишваме. Това е едно по-дълго дихателно движение, траещо 24 часа, траещо един ден.
към текста >>
Това се повтаря, това редуващо се състояние на
сън
и бодърствуване се повтаря в хода на човешкия живот 25920 пъти, тъй както в хода на един ден през времето на една слънчева обиколка се повтаря вдишването и издишването.
Първа та фаза на ритъма. Второ имаме: през деня ние поставяме себе си в живота, изживяваме нещо в живота 25920 пъти. Но какво? Сън и бодърствуване. Идваме до второто: сън и бодърствуване.
Това се повтаря, това редуващо се състояние на сън и бодърствуване се повтаря в хода на човешкия живот 25920 пъти, тъй както в хода на един ден през времето на една слънчева обиколка се повтаря вдишването и издишването.
Но помислете, какво представлява тогава заспиването и пробуждането, заспиване, пробуждане? Всеки път, когато заспиваме, ние не издишваме просто въглероден двуокис, но бидейки физически човек, ние издишваме нашето астрално тяло и нашия Аз. При пробуждането ние отново ги вдишваме. Това е едно по-дълго дихателно движение, траещо 24 часа, траещо един ден. Това е едно второ дишане, движещо се в същия ритъм.
към текста >>
Имаме по-голямото дишане, чрез което човекът вече израства към света, това дишане, което изживява себе си в
съня
и в пробуждането.
Всеки път, когато заспиваме, ние не издишваме просто въглероден двуокис, но бидейки физически човек, ние издишваме нашето астрално тяло и нашия Аз. При пробуждането ние отново ги вдишваме. Това е едно по-дълго дихателно движение, траещо 24 часа, траещо един ден. Това е едно второ дишане, движещо се в същия ритъм. И така ние имаме най-малкото дишане, изразяващо се в обикновеното вдишване и издишване.
Имаме по-голямото дишане, чрез което човекът вече израства към света, това дишане, което изживява себе си в съня и в пробуждането.
към текста >>
2.
СЪН
И БОДЪРСТВУВАНЕ
2. СЪН И БОДЪРСТВУВАНЕ
към текста >>
55.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Да вземем другото, което в смисъла на това, което показах на границата на патологичното с нормалното, може да ни отведе областта на едни свят живот, където духовно-душевният елемент излиза навън, излиза в по-силна степен навън, отколкото това би трябвало да става, и така да се каже внася живот в състояние на
сън
.
Да вземем другото, което в смисъла на това, което показах на границата на патологичното с нормалното, може да ни отведе областта на едни свят живот, където духовно-душевният елемент излиза навън, излиза в по-силна степен навън, отколкото това би трябвало да става, и така да се каже внася живот в състояние на сън.
Опознаването на това състояние древният посветен определя като събитие, съвместно битие с горните богове. И така, схематично представено, имаме следното, което е правилно: природа, подприрода, свръхприрода, естество, подестество, свръхестество /виж схемата/.
към текста >>
Не е така, когато човекът е в състояние на
сън
.
Не е така, когато човекът е в състояние на сън.
Когато човек е в състояние на сън, скъпи мои приятели, тогава в леглото остават физическото тяло и етерното тяло, и вън от физическото и етерното тяло се намират астралното тяло и Аза. Но нека разгледаме физическото тяло и етерното тяло. Какво съдържа в себе си тази част от човека, легнала тук във физическото тяло и в етерното тяло? В себе си, но в едно по-напреднало състояние, тя носи в себе си това, което е приела през времето на старото сатурново развитие, във времето на старото слънчево развитие. Но това е напреднало.
към текста >>
Когато човек е в състояние на
сън
, скъпи мои приятели, тогава в леглото остават физическото тяло и етерното тяло, и вън от физическото и етерното тяло се намират астралното тяло и Аза.
Не е така, когато човекът е в състояние на сън.
Когато човек е в състояние на сън, скъпи мои приятели, тогава в леглото остават физическото тяло и етерното тяло, и вън от физическото и етерното тяло се намират астралното тяло и Аза.
Но нека разгледаме физическото тяло и етерното тяло. Какво съдържа в себе си тази част от човека, легнала тук във физическото тяло и в етерното тяло? В себе си, но в едно по-напреднало състояние, тя носи в себе си това, което е приела през времето на старото сатурново развитие, във времето на старото слънчево развитие. Но това е напреднало. Ала тук, в съня, човекът носи в себе си продължилото в своето развитие сатурново и слънчево съществувание; в това, което те в леглото не се съдържа нищо от неговото лунно съществувание.
към текста >>
Ала тук, в
съня
, човекът носи в себе си продължилото в своето развитие сатурново и слънчево съществувание; в това, което те в леглото не се съдържа нищо от неговото лунно съществувание.
Когато човек е в състояние на сън, скъпи мои приятели, тогава в леглото остават физическото тяло и етерното тяло, и вън от физическото и етерното тяло се намират астралното тяло и Аза. Но нека разгледаме физическото тяло и етерното тяло. Какво съдържа в себе си тази част от човека, легнала тук във физическото тяло и в етерното тяло? В себе си, но в едно по-напреднало състояние, тя носи в себе си това, което е приела през времето на старото сатурново развитие, във времето на старото слънчево развитие. Но това е напреднало.
Ала тук, в съня, човекът носи в себе си продължилото в своето развитие сатурново и слънчево съществувание; в това, което те в леглото не се съдържа нищо от неговото лунно съществувание.
От него нищо не се съдържа вътре. Така че ние трябва да кажем: напредвайки в своето развитие природата от лунното състояние е преминала към земното съществувание. Но чрез това, че човекът се нуждае от сън, в лицето на спящия човек Природата съхранява в себе си една Подприрода, една природа, която всъщност е съществувала само по времето на Сатурн и на Слънцето. Това е Подприродата. Това е заложено във всички същества благодарение на обстоятелството, че съществува човешкият род.
към текста >>
Но чрез това, че човекът се нуждае от
сън
, в лицето на спящия човек Природата съхранява в себе си една Подприрода, една природа, която всъщност е съществувала само по времето на Сатурн и на Слънцето.
В себе си, но в едно по-напреднало състояние, тя носи в себе си това, което е приела през времето на старото сатурново развитие, във времето на старото слънчево развитие. Но това е напреднало. Ала тук, в съня, човекът носи в себе си продължилото в своето развитие сатурново и слънчево съществувание; в това, което те в леглото не се съдържа нищо от неговото лунно съществувание. От него нищо не се съдържа вътре. Така че ние трябва да кажем: напредвайки в своето развитие природата от лунното състояние е преминала към земното съществувание.
Но чрез това, че човекът се нуждае от сън, в лицето на спящия човек Природата съхранява в себе си една Подприрода, една природа, която всъщност е съществувала само по времето на Сатурн и на Слънцето.
Това е Подприродата. Това е заложено във всички същества благодарение на обстоятелството, че съществува човешкият род. В състояние на сън човекът наистина потъва в Под природата, и от това потъване, аз вече Ви показах това през изтеклите дни на този курс, от това потъва не от своя страна изплуват болестите. Това е областта на Бог-Отец. Когато спим ние потъваме в областта на Бог-Отец, ние потъваме в Подприродата, в областта на Отеца.
към текста >>
В състояние на
сън
човекът наистина потъва в Под природата, и от това потъване, аз вече Ви показах това през изтеклите дни на този курс, от това потъва не от своя страна изплуват болестите.
От него нищо не се съдържа вътре. Така че ние трябва да кажем: напредвайки в своето развитие природата от лунното състояние е преминала към земното съществувание. Но чрез това, че човекът се нуждае от сън, в лицето на спящия човек Природата съхранява в себе си една Подприрода, една природа, която всъщност е съществувала само по времето на Сатурн и на Слънцето. Това е Подприродата. Това е заложено във всички същества благодарение на обстоятелството, че съществува човешкият род.
В състояние на сън човекът наистина потъва в Под природата, и от това потъване, аз вече Ви показах това през изтеклите дни на този курс, от това потъва не от своя страна изплуват болестите.
Това е областта на Бог-Отец. Когато спим ние потъваме в областта на Бог-Отец, ние потъваме в Подприродата, в областта на Отеца.
към текста >>
Ако вземе ясновидството на човека, то всъщност представлява едно просветляване на онези части на човешкото същество, които в състояние на
сън
се намират вън от физическото и от етерното тяло, просветляване на Аза и на астралното тяло Ако човек прогледне в това състояние, тогава това е противоположното състояние на болестта, това е противоположният полюс на болестта.
Ако вземе ясновидството на човека, то всъщност представлява едно просветляване на онези части на човешкото същество, които в състояние на сън се намират вън от физическото и от етерното тяло, просветляване на Аза и на астралното тяло Ако човек прогледне в това състояние, тогава това е противоположното състояние на болестта, това е противоположният полюс на болестта.
И тогава със своето астрално тяло и със своя Аз човекът се потапя в областта на Духа.
към текста >>
Нали в хода на нормалното протичане на
съня
и на бодърствуването Подприродата бива непрекъснато уравновесена.
Така виждаме, че чрез своето земно устройство човекът може да се изтръгне от Природата в две посоки, по посока на Подприродата към Отца, по посока на Свръхприродата към Духа, и от Мистерията на Голгота насам Христос е посредника между двата свята, той е одухотворителят на природното съществувание, одухотворителят на нормалното човешко съществувание, който непрекъснато трябва да установява хармония между Подприродата и Свръхприродата.
Нали в хода на нормалното протичане на съня и на бодърствуването Подприродата бива непрекъснато уравновесена.
Свръхприродата бива уравновесена при онези ясновидци, които винаги имат възможността да се завръщат обратно в обикновения човешки живот според своята воля. Ако пробуждайки се човекът не е в състояние да уравновеси това, което е изживял в Подприродата, тогава идва болестта, изживявайки себе си във физическото и в етерното тяло. Ако човекът не е в състояние това, което ясновидски може да изживее в областта на Духа, да го пренесе в състоянието на пълна будност, в природосъобразния ход на земния живот, тогава възникват душевните заболявания или болестите на духа и с това възниква противоположният полюс.
към текста >>
56.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от
съня
или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание.
Видяхме, че когато човек се опита да проникне от себе си по-дълбоко в явленията на природата, или когато се опита от гледището на своето обикновено съзнание да проникне по-дълбоко надолу в своето собствено същество, за да намери именно по този начин истинската същност на съзнанието, той стига така да се каже до две пределни граница. Още вчера обърнахме вниманието върху това, което става на едната граница на нашето познание. Видяхме, че човекът се пробужда до своето пълно съзнание чрез взаимоотношението си с външната физическо-сетивна природа. Човекът би бил едно повече или по-малко заспало същество, едно същество със сънлива душа, ако не би могъл да се пробуди при външната природа.
И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание.
В този последния случай имаме работа така да се каже с един момент на събуждането. В течение на развитието на човечеството ние сме имали работа с едно постепенно събуждане, така да се каже с едно разтегляне на момента на събуждането.
към текста >>
57.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Той започва да знае, че и иначе през време на
съня
се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло.
Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес. Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло. Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло.
Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло.
Обаче през изживяването на съня не трепти онова, което трепти при такова съзнателно излизане от тялото през собствената си самостоятелност. Той изживява първо нещо като едно вътрешно безпокойство, това вътрешно безпокойство, което носи на себе си един музикален характер, когато се потопява напълно в него, което, бих могъл да кажа, постепенно се прояснява, когато музикалността, която човек изживява, се превръща в един вид безсловесна изява на словото идващо от духовната вселена. Без съмнение, за онзи, който за първи път чува тези неща, те изглеждат днес като нещо гротескно и парадоксално. Обаче много неща, които в течение на мировото развитие са се явили за първи път, също са изглеждали парадоксални и гротескни. Нещата стоят така, че ние не можем да напредваме по-нататък в развитието на човечеството, ако бихме иска ли да минем покрай тези явления несъзнателно или полусъзнателно.
към текста >>
Обаче през изживяването на
съня
не трепти онова, което трепти при такова съзнателно излизане от тялото през собствената си самостоятелност.
Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло. Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло. Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло.
Обаче през изживяването на съня не трепти онова, което трепти при такова съзнателно излизане от тялото през собствената си самостоятелност.
Той изживява първо нещо като едно вътрешно безпокойство, това вътрешно безпокойство, което носи на себе си един музикален характер, когато се потопява напълно в него, което, бих могъл да кажа, постепенно се прояснява, когато музикалността, която човек изживява, се превръща в един вид безсловесна изява на словото идващо от духовната вселена. Без съмнение, за онзи, който за първи път чува тези неща, те изглеждат днес като нещо гротескно и парадоксално. Обаче много неща, които в течение на мировото развитие са се явили за първи път, също са изглеждали парадоксални и гротескни. Нещата стоят така, че ние не можем да напредваме по-нататък в развитието на човечеството, ако бихме иска ли да минем покрай тези явления несъзнателно или полусъзнателно. Първо имаме едно изживяване, бих могъл да кажа, едно музикално беззвучно изживяване.
към текста >>
Духовният изследовател знае, че от заспиването до събуждането човекът живее в същата тази област, че всеки човек, който се връща от един спектакъл, е нападнат през нощта, когато заспива, от всички тези въпроси, нападнат е действително от тях, но чрез определена закономерност в нормалния живот върху тези заплетени въпроси се простира
сънят
и човек свършва с тези заплетени въпроси, когато отново се събужда.
и остават дни наред под въздействието на такива вътрешни дяволски въпроси. Това са патологични състояния, които започваме да разбираме едва тогава, когато знаем, че тези хора навлизат в онези области, която духовният изследовател изживява в Инспирация, само че той се отнася различно от тези хора намиращи се в патологично състояние. Тези хора навлизат в същата област както и духовният изследовател, но те не вземат така да се каже своя Аз със себе си, изгубват така да се каже своя Аз при навлизането в този свят. А този Аз е факторът, който внася ред в нещата, подрежда ги. Този Аз е онова, което може да внесе в този свят един също такъв ред, както ние можем да внесем ред в света на сетивно-физическата заобикаляща ни среда.
Духовният изследовател знае, че от заспиването до събуждането човекът живее в същата тази област, че всеки човек, който се връща от един спектакъл, е нападнат през нощта, когато заспива, от всички тези въпроси, нападнат е действително от тях, но чрез определена закономерност в нормалния живот върху тези заплетени въпроси се простира сънят и човек свършва с тези заплетени въпроси, когато отново се събужда.
към текста >>
58.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Животът на представите качествено е подобен на
съня
; животът на сетивата от външния свят, съдържа самосъзнанието.
Образуване на понятия, които съответстват и не съответстват на действителността. Идеята за свръхзвуковата скорост. Разликата между живота на сетивата и представите. Нарастване на живота на сетивата от времето на ледниковия период.
Животът на представите качествено е подобен на съня; животът на сетивата от външния свят, съдържа самосъзнанието.
Самосъзнанието избухва при събуждането. Сравнение на зрителния процес с процеса на оплождане. За разбиране на действителността са нужни и други представи, освен математическите и форономическите. (Форономия – учение за движението, част от механиката, наука за движението на твърдите и течни тела и взаимното им преместване –бел.на прев.) Анализ на човешката организация от времето на последния ледников период. Необходимост от неевклидовото пространство.
към текста >>
Промени в обмяната на веществата по време на
сън
и будност като реакция на движенията на Земята и Слънцето.
Лемниската в повърхнина и като ротационна лемниската.
Промени в обмяната на веществата по време на сън и будност като реакция на движенията на Земята и Слънцето.
Направление на растежа на растенията и човека като свързваща линия на Земята и Слънцето, но с противоположно значение. Полярност между растение и човек, Земя и Слънце; крайници и глава на човека. Взаимните движения на Слънцето и Земята по ротационна лемниската. Слънцето и Земята във връзка с другите планети. Те, собствено, сменят местата си.
към текста >>
59.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Проследявайки редуването на
сън
и будност, можете да си кажете, че по отношение на сетивните възприятия, вие, собствено, постоянно сте подложени на въздействието на външния свят.
Тогава можем, в началото до известна степен хипотетично или, може би, само като постулат, да кажем: да, възможно е това да е в известна степен справедливо и по отношение на обмяната на веществата, и по отношение на оплождането. – Но с това не е толкова лесно да се справим, когато се разисква такова съотношение. Характерно е, че относително лесно ни се отдава в мислено проследяваните процеси да се осмислят съществуващите взаимоотношения между ритмичната система и нервно-сетивната система, но не сме в състояние да намерим толкова лесно проследима връзка между ритмичния процес и процесите на обмяна на веществата и оплождане. Можете да извикате на помощ всичко, което се намира на ваше разположение във физиологията, и колкото по-детайлно влезете в тези неща, толкова по-добре ще забележите това. Изобщо, можете напълно банално да си представите, защо става така.
Проследявайки редуването на сън и будност, можете да си кажете, че по отношение на сетивните възприятия, вие, собствено, постоянно сте подложени на въздействието на външния свят.
Тук сте постоянно открити за външния свят. И ставащото наоколо в състоянието на будност се подрежда и отвътре ориентира, собствено, само тогава, когато навлезете в този процес с мислене и идеи. Следователно, ориентирането идва отвътре. Ние можем, собствено, да кажем, че противостоим на външния свят, закономерно организиран в себе си, и от вътрешното си същество внасяме в него друг ред. Ние размишляваме за външния свят, ние комбинираме отношенията на външния свят до известна степен по свое желание – често, за съжаление, ръководейки се от доста лошо желание.
към текста >>
60.
Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Разглеждайки в човека състоянието на редуване между будност и
сън
, наистина още намираме, че в днешния културен човек трябва да става такова редуване между будност и
сън
, но вие добре знаете, че това редуване днес се измества от естествения си ход, макар за поддържането на човешкото здраве то непременно трябва да съвпада с естествената смяна на деня и нощта.
Но сега работата е да се отговори на въпроса: нима вече не може в обикновения живот, който водим след раждането си, когато вече сме в пълно съзнание, да намерим поне някакъв намек, че съществува някаква връзка с космическите сили?
Разглеждайки в човека състоянието на редуване между будност и сън, наистина още намираме, че в днешния културен човек трябва да става такова редуване между будност и сън, но вие добре знаете, че това редуване днес се измества от естествения си ход, макар за поддържането на човешкото здраве то непременно трябва да съвпада с естествената смяна на деня и нощта.
В градовете това вече не съвпада, но в селските местности, при селяните, все още присъства. Именно затова те притежават такава своя особена душевна конституция, че през нощта спят, а през деня будуват. Когато дните стават по-дълги, а нощите по-кратки, те спят по-малко; когато нощите стават по-дълги, те спят по-дълго. Но това, в края на краищата, са неща, които стават само за нетрайно сравнение, върху което не може да се изгради ясен възглед за нещата. Трябва да поставим въпроса малко по-иначе, ако искаме да видим проникването на мировите отношения в човешките субективни отношения и благодарение на това да изявим вътре в човека нещо, което може да ни посочи абсолютните движения във вселената.
към текста >>
Тук бих искал да обърнете внимание на нещо, което в общи линии може много добре да се наблюдава, ако наблюдението се разпространи върху по-обширни области: макар човек лесно да се еманципира по отношение на редуването на будуване и
сън
от времевата последователност, той не може да се еманципира относно своята поза без последствията да станат забележими.
Тук бих искал да обърнете внимание на нещо, което в общи линии може много добре да се наблюдава, ако наблюдението се разпространи върху по-обширни области: макар човек лесно да се еманципира по отношение на редуването на будуване и сън от времевата последователност, той не може да се еманципира относно своята поза без последствията да станат забележими.
Даже хората, които превръщат нощта в ден, а деня в нощ, – сред нас също има такива – даже те по време на сън трябва да заемат положение, което не съответства на изправения стоеж по време на будност. До известна степен трябва да приведете линията на гръбнака си към посоката на линията на гръбнака на животното. И ако се задълбочим в тези неща, ако, например, отчетем също физиологичния факт, че има хора, които при определени болестни състояния не могат добре да спят в хоризонтално положение, а по възможност, по време на сън трябва да седят изправени, именно чрез такива отклонения на връзката между хоризонталното положение на тялото и съня може да се стигне до закономерности. Именно разглеждайки изключенията, които са предизвикани от повече или по-малко осезаеми заболявания, например астма, може доста отчетливо да се посочат закономерностите в тази област. Ако се съберат накуп всички факти, напълно може да се каже, че заради съня човек трябва да се привежда в положение, при което животът му по време на сън протича така, както в известно отношение протича животът на животното.
към текста >>
Даже хората, които превръщат нощта в ден, а деня в нощ, – сред нас също има такива – даже те по време на
сън
трябва да заемат положение, което не съответства на изправения стоеж по време на будност.
Тук бих искал да обърнете внимание на нещо, което в общи линии може много добре да се наблюдава, ако наблюдението се разпространи върху по-обширни области: макар човек лесно да се еманципира по отношение на редуването на будуване и сън от времевата последователност, той не може да се еманципира относно своята поза без последствията да станат забележими.
Даже хората, които превръщат нощта в ден, а деня в нощ, – сред нас също има такива – даже те по време на сън трябва да заемат положение, което не съответства на изправения стоеж по време на будност.
До известна степен трябва да приведете линията на гръбнака си към посоката на линията на гръбнака на животното. И ако се задълбочим в тези неща, ако, например, отчетем също физиологичния факт, че има хора, които при определени болестни състояния не могат добре да спят в хоризонтално положение, а по възможност, по време на сън трябва да седят изправени, именно чрез такива отклонения на връзката между хоризонталното положение на тялото и съня може да се стигне до закономерности. Именно разглеждайки изключенията, които са предизвикани от повече или по-малко осезаеми заболявания, например астма, може доста отчетливо да се посочат закономерностите в тази област. Ако се съберат накуп всички факти, напълно може да се каже, че заради съня човек трябва да се привежда в положение, при което животът му по време на сън протича така, както в известно отношение протича животът на животното. Ако се вгледате в животни, чиято линия на гръбнака не е точно паралелна на земната повърхност, ще намерите по-нататъшно потвърждение на този факт.
към текста >>
И ако се задълбочим в тези неща, ако, например, отчетем също физиологичния факт, че има хора, които при определени болестни състояния не могат добре да спят в хоризонтално положение, а по възможност, по време на
сън
трябва да седят изправени, именно чрез такива отклонения на връзката между хоризонталното положение на тялото и
съня
може да се стигне до закономерности.
Тук бих искал да обърнете внимание на нещо, което в общи линии може много добре да се наблюдава, ако наблюдението се разпространи върху по-обширни области: макар човек лесно да се еманципира по отношение на редуването на будуване и сън от времевата последователност, той не може да се еманципира относно своята поза без последствията да станат забележими. Даже хората, които превръщат нощта в ден, а деня в нощ, – сред нас също има такива – даже те по време на сън трябва да заемат положение, което не съответства на изправения стоеж по време на будност. До известна степен трябва да приведете линията на гръбнака си към посоката на линията на гръбнака на животното.
И ако се задълбочим в тези неща, ако, например, отчетем също физиологичния факт, че има хора, които при определени болестни състояния не могат добре да спят в хоризонтално положение, а по възможност, по време на сън трябва да седят изправени, именно чрез такива отклонения на връзката между хоризонталното положение на тялото и съня може да се стигне до закономерности.
Именно разглеждайки изключенията, които са предизвикани от повече или по-малко осезаеми заболявания, например астма, може доста отчетливо да се посочат закономерностите в тази област. Ако се съберат накуп всички факти, напълно може да се каже, че заради съня човек трябва да се привежда в положение, при което животът му по време на сън протича така, както в известно отношение протича животът на животното. Ако се вгледате в животни, чиято линия на гръбнака не е точно паралелна на земната повърхност, ще намерите по-нататъшно потвърждение на този факт. Разбира се, всичко това, по отношение на което мога да дам само ръководни насоки, трябва, в частност, по-често да се превръща първо в предмет на науката, доколкото тези неща досега не са се разглеждали изчерпателно в такъв вид. От друга страна, разбира се, хора винаги са правели тук и там малки бележки по този повод, но не изчерпателни и не са се занимавали с необходимите изследвания за по-нататъшното придвижване по научен път.
към текста >>
Ако се съберат накуп всички факти, напълно може да се каже, че заради
съня
човек трябва да се привежда в положение, при което животът му по време на
сън
протича така, както в известно отношение протича животът на животното.
Тук бих искал да обърнете внимание на нещо, което в общи линии може много добре да се наблюдава, ако наблюдението се разпространи върху по-обширни области: макар човек лесно да се еманципира по отношение на редуването на будуване и сън от времевата последователност, той не може да се еманципира относно своята поза без последствията да станат забележими. Даже хората, които превръщат нощта в ден, а деня в нощ, – сред нас също има такива – даже те по време на сън трябва да заемат положение, което не съответства на изправения стоеж по време на будност. До известна степен трябва да приведете линията на гръбнака си към посоката на линията на гръбнака на животното. И ако се задълбочим в тези неща, ако, например, отчетем също физиологичния факт, че има хора, които при определени болестни състояния не могат добре да спят в хоризонтално положение, а по възможност, по време на сън трябва да седят изправени, именно чрез такива отклонения на връзката между хоризонталното положение на тялото и съня може да се стигне до закономерности. Именно разглеждайки изключенията, които са предизвикани от повече или по-малко осезаеми заболявания, например астма, може доста отчетливо да се посочат закономерностите в тази област.
Ако се съберат накуп всички факти, напълно може да се каже, че заради съня човек трябва да се привежда в положение, при което животът му по време на сън протича така, както в известно отношение протича животът на животното.
Ако се вгледате в животни, чиято линия на гръбнака не е точно паралелна на земната повърхност, ще намерите по-нататъшно потвърждение на този факт. Разбира се, всичко това, по отношение на което мога да дам само ръководни насоки, трябва, в частност, по-често да се превръща първо в предмет на науката, доколкото тези неща досега не са се разглеждали изчерпателно в такъв вид. От друга страна, разбира се, хора винаги са правели тук и там малки бележки по този повод, но не изчерпателни и не са се занимавали с необходимите изследвания за по-нататъшното придвижване по научен път.
към текста >>
Можем да го намерим и в състоянието на редуване на
сън
и будност.
Можем да потърсим процеса на обмяна на веществата също и на друго място.
Можем да го намерим и в състоянието на редуване на сън и будност.
Но само при произволните движения процесът протича до известна степен така, че, с изключение на ставащото вътре в човека, трансформацията на метаболизма в същото време е и външен процес. Искам да кажа, че става нещо, за което ограничеността на повърхността на човешкото тяло няма единствено решаващо значение. Веществото се трансформира, но така, че ставащата тук трансформация, по някакъв начин протича в абсолютното, естествено, в „относително абсолютното“, така че не може да се каже, че това има значение само за вътрешната човешка организация.
към текста >>
Заемаме хоризонтално положение по време на
сън
, за да позволим на тялото си да осъществи това, което то осъществява и тогава, когато се движим произволно.
Но умората, която представлява симптом съпровождащ движението с трансформация на обмяната на веществата, настъпва и тогава, когато денят е преживян без нищо да се прави. Това значи, че същностите, които действат при произволното движение, действат също в човека и в ежедневния живот, чисто чрез вътрешната организация. Затова трансформацията на обмяната на веществата трябва да съществува и когато просто настъпва състояние на умора, макар да не сме го предизвикали произволно. Ние заемаме хоризонтално положение за осъществяване на такава обмяна на веществата, която се осъществява при непроизволно действие, която става просто с течение на времето, ако можем да се изразим така.
Заемаме хоризонтално положение по време на сън, за да позволим на тялото си да осъществи това, което то осъществява и тогава, когато се движим произволно.
Затова виждате, че хоризонталното положение е нещо много важно и съвсем не е безразлично, дали заемаме хоризонтално положение или не; и ако искаме да заставим своя организъм да свърши нещо, без да правим нищо за това, трябва да приведем себе си в това положение. С други думи: по време на сън привеждаме себе си в такова положение, при което в организма ни става нещо, което обикновено става по време на произволното движение.
към текста >>
С други думи: по време на
сън
привеждаме себе си в такова положение, при което в организма ни става нещо, което обикновено става по време на произволното движение.
Това значи, че същностите, които действат при произволното движение, действат също в човека и в ежедневния живот, чисто чрез вътрешната организация. Затова трансформацията на обмяната на веществата трябва да съществува и когато просто настъпва състояние на умора, макар да не сме го предизвикали произволно. Ние заемаме хоризонтално положение за осъществяване на такава обмяна на веществата, която се осъществява при непроизволно действие, която става просто с течение на времето, ако можем да се изразим така. Заемаме хоризонтално положение по време на сън, за да позволим на тялото си да осъществи това, което то осъществява и тогава, когато се движим произволно. Затова виждате, че хоризонталното положение е нещо много важно и съвсем не е безразлично, дали заемаме хоризонтално положение или не; и ако искаме да заставим своя организъм да свърши нещо, без да правим нищо за това, трябва да приведем себе си в това положение.
С други думи: по време на сън привеждаме себе си в такова положение, при което в организма ни става нещо, което обикновено става по време на произволното движение.
към текста >>
Както абсолютната обмяна на веществата, за която кожата не е граница, и която става в човека по такъв начин, че човек принадлежи на космоса, се осъществява посредством човешките движения, така че това, което става в обмяната на веществата, по определен начин има реално химическо или физическо значение, същият процес, същата метаморфоза на обмяната на веществата става по време на
сън
така, че има своето значение вътре в човешкия организъм.
И така, в организма ни трябва да стават движения, които изпълняваме непроизволно. За нашия организъм трябва да имат значение движенията, които изпълняваме непроизволно. Струва си само малко да погледате и да наредите фактите, и ще стигнете до следния резултат, като поради недостиг на време съм принуден да пропусна тук някои междинни връзки.
Както абсолютната обмяна на веществата, за която кожата не е граница, и която става в човека по такъв начин, че човек принадлежи на космоса, се осъществява посредством човешките движения, така че това, което става в обмяната на веществата, по определен начин има реално химическо или физическо значение, същият процес, същата метаморфоза на обмяната на веществата става по време на сън така, че има своето значение вътре в човешкия организъм.
Това, което се осъществява при произволното движение, се осъществява и насън. Но резултатът преминава от една част на организма в друга част на организма. По време на сън снабдяваме нашата глава. Ние извършваме или по-скоро даваме възможност на нашия организъм да осъществи вътре метаморфозата на обмяната на веществата, за която сега човешката кожа има изолиращо значение, където метаморфозата става така, че крайният процес има значение вътре в човешката организация.
към текста >>
По време на
сън
снабдяваме нашата глава.
За нашия организъм трябва да имат значение движенията, които изпълняваме непроизволно. Струва си само малко да погледате и да наредите фактите, и ще стигнете до следния резултат, като поради недостиг на време съм принуден да пропусна тук някои междинни връзки. Както абсолютната обмяна на веществата, за която кожата не е граница, и която става в човека по такъв начин, че човек принадлежи на космоса, се осъществява посредством човешките движения, така че това, което става в обмяната на веществата, по определен начин има реално химическо или физическо значение, същият процес, същата метаморфоза на обмяната на веществата става по време на сън така, че има своето значение вътре в човешкия организъм. Това, което се осъществява при произволното движение, се осъществява и насън. Но резултатът преминава от една част на организма в друга част на организма.
По време на сън снабдяваме нашата глава.
Ние извършваме или по-скоро даваме възможност на нашия организъм да осъществи вътре метаморфозата на обмяната на веществата, за която сега човешката кожа има изолиращо значение, където метаморфозата става така, че крайният процес има значение вътре в човешката организация.
към текста >>
Понеже трябваше да направим това на определено място в нашето разглеждане, вече можете да видите, какво значение има когато в общите антропософски лекции винаги трябва да се подчертава[4], че волята ни, която е свързана с обмяната на веществата, собствено, се намира в такова отношение с живота на представите, както
съня
с будността.
И така, можем да кажем: движим се произволно – осъществява се метаморфоза на обмяната на веществата; позволяваме на космоса да ни движи – пак става метаморфоза на обмяната на веществата. Последното става така, че резултатът, който при първата метаморфоза на обмяната на веществата по определен начин протича във външния свят, сега се обръща и действа в човешката глава като такава. Той просто се обръща, не се разпространява по-нататък, но за да се обърне, за да съществува изобщо, трябва да се приведем в хоризонтално положение. Трябва да изучаваме връзката между процесите в човешкия организъм, които стават при произволните движения, и процесите, които стават насън.
Понеже трябваше да направим това на определено място в нашето разглеждане, вече можете да видите, какво значение има когато в общите антропософски лекции винаги трябва да се подчертава[4], че волята ни, която е свързана с обмяната на веществата, собствено, се намира в такова отношение с живота на представите, както съня с будността.
Отново и отново повтарям, че по отношение на проявата на нашата воля ние постоянно спим. Сега имате тук точното определение на предмета. Така имате тук човекът, движещ се по определен начин произволно по хоризонтална повърхност, и тук той осъществява същото, каквото и насън, а именно насън посредством своята воля. Сънят и движението посредством волята се намират в такова отношение. Ние спим в хоризонтално положение, като резултатът, обаче, е друг: това, което при произволното движение във външния свят се разпилява, се усвоява и преработва по-нататък от главовата ни организация насън.
към текста >>
Сънят
и движението посредством волята се намират в такова отношение.
Трябва да изучаваме връзката между процесите в човешкия организъм, които стават при произволните движения, и процесите, които стават насън. Понеже трябваше да направим това на определено място в нашето разглеждане, вече можете да видите, какво значение има когато в общите антропософски лекции винаги трябва да се подчертава[4], че волята ни, която е свързана с обмяната на веществата, собствено, се намира в такова отношение с живота на представите, както съня с будността. Отново и отново повтарям, че по отношение на проявата на нашата воля ние постоянно спим. Сега имате тук точното определение на предмета. Така имате тук човекът, движещ се по определен начин произволно по хоризонтална повърхност, и тук той осъществява същото, каквото и насън, а именно насън посредством своята воля.
Сънят и движението посредством волята се намират в такова отношение.
Ние спим в хоризонтално положение, като резултатът, обаче, е друг: това, което при произволното движение във външния свят се разпилява, се усвоява и преработва по-нататък от главовата ни организация насън.
към текста >>
И така, имаме два процеса, които можем ясно да отделим един от друг: разпиляване на процеса на обмяна на веществата при произволно движение и вътрешно преработване на обмяната на веществата, по време на разиграващото се в нашата глава по време на
сън
.
И така, имаме два процеса, които можем ясно да отделим един от друг: разпиляване на процеса на обмяна на веществата при произволно движение и вътрешно преработване на обмяната на веществата, по време на разиграващото се в нашата глава по време на сън.
Ако отнесем сега всичко това като цяло към животинската природа, можем да определим какво значение има, когато казваме: животното изобщо осъществява своя живот в хоризонтално положение. При животното метаморфозата на обмяната на веществата за главата би трябвало да бъде организирана съвсем различно, а също и произволното движение при животното означава нещо съвсем друго, отколкото при човека. Това е нещо, на което съвременната наука отделя толкова малко внимание. Сега се говори само за това, което се проявява външно, и се изпуска предвид, че един и същи външен процес при едно същество може да представлява нещо съвсем различно, отколкото при друго същество. Искам да се въздържа тук от всякаква религиозна целенасоченост и само да посоча следното: човек умира и животното умира; но в психологическо отношение при двете същества това съвсем не трябва да бъде едно и също.
към текста >>
Поставили сме в основата вътрешен процес, нещо, което става в човека, което имаме, от една страна, като нещо дадено ни в
съня
, а от друга страна, като нещо, което изпълняваме сами, така че според това, което осъществяваме, имаме възможност да определим другото.
И така, посочихме, че в нашите произволни движения намираме именно този процес, който се проявява в посоката на кривата, преминаваща успоредно на повърхността на Земята. По такъв начин сме принудени да се насочим към кривата, която приема такъв вид. Какво все пак сме поставили в основата на това?
Поставили сме в основата вътрешен процес, нещо, което става в човека, което имаме, от една страна, като нещо дадено ни в съня, а от друга страна, като нещо, което изпълняваме сами, така че според това, което осъществяваме, имаме възможност да определим другото.
Следователно, имаме възможност да разглеждаме осъществяваното насън от мировото пространство с нашия организъм като нещо, което може да се определи и което трябва да се познава; като дефиниращо понятие разглеждаме второто, това, което правим във външния свят, и следователно, познаваме по съотношенията на разположението му.
към текста >>
61.
Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Така че, собствено, при сравняване на обмяната на веществата по време на
сън
и будност имаме един вид реагент за отношенията на движение на Земята и Слънцето.
Посочихме, че даже в процесите на обмяна на веществата имаме някакъв критерий за произволното движение, което предприема човек, премествайки някак своя център на тежестта паралелно на повърхността на Земята. За движението, което, без съмнение, изпълняваме заедно със Земята в мировото пространство, в процесите, протичащи както протичат тези процеси на обмяна на веществата при произволно движение, критерий имаме в явлението умора, появяващо се в течение на деня, тоест при изменяща се височина на Слънцето. И така, можем да кажем: това, което се разиграва между главата и останалия човек във вертикална посока, когато човек стои изправен, се разиграва също, когато човек спи в посока успоредна на повърхността на Земята, в която по същество преминава гръбнака на животното.
Така че, собствено, при сравняване на обмяната на веществата по време на сън и будност имаме един вид реагент за отношенията на движение на Земята и Слънцето.
към текста >>
62.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Това става през време на
съня
.
Що се отнася за вторичните качества, трябва да знаем, че човекът, който е едно духовно същество, ще живее изключително в своето физическо тяло и в своето етерно тяло, но неговият Аз и неговото астрално тяло могат за момент да напуснат това тяло.
Това става през време на съня.
При пълното състояние на будност човекът има опитност за първичните качества не вън от себе си, а вътре в самия себе си; също така, било по инстинкт, било чрез едно интуитивно познание, било чрез вътрешно възпитание, той може да има съзнателна опитност за това, което се намира вън от физическото и етерното тела, през време на съня; тогава той се намира в един свят вън от самия него, където се намират цветовете, миризмите, вкусовете, топлината, под тяхната чиста форма, под тяхната истинска форма. Така щото в състояние на будност той възприема само образите, привидностите на звуците, на цветовете. Но тези привидности отговарят на духовни действителности, а не на физически и етерни действителности. Звукът и цветът, които възприемаме, въпреки че са свързани с определени явления на трептение на въздуха или на етера, са образ, привидност на нещо външно, но духовно, а не телесно.
към текста >>
При пълното състояние на будност човекът има опитност за първичните качества не вън от себе си, а вътре в самия себе си; също така, било по инстинкт, било чрез едно интуитивно познание, било чрез вътрешно възпитание, той може да има съзнателна опитност за това, което се намира вън от физическото и етерното тела, през време на
съня
; тогава той се намира в един свят вън от самия него, където се намират цветовете, миризмите, вкусовете, топлината, под тяхната чиста форма, под тяхната истинска форма.
Що се отнася за вторичните качества, трябва да знаем, че човекът, който е едно духовно същество, ще живее изключително в своето физическо тяло и в своето етерно тяло, но неговият Аз и неговото астрално тяло могат за момент да напуснат това тяло. Това става през време на съня.
При пълното състояние на будност човекът има опитност за първичните качества не вън от себе си, а вътре в самия себе си; също така, било по инстинкт, било чрез едно интуитивно познание, било чрез вътрешно възпитание, той може да има съзнателна опитност за това, което се намира вън от физическото и етерното тела, през време на съня; тогава той се намира в един свят вън от самия него, където се намират цветовете, миризмите, вкусовете, топлината, под тяхната чиста форма, под тяхната истинска форма.
Така щото в състояние на будност той възприема само образите, привидностите на звуците, на цветовете. Но тези привидности отговарят на духовни действителности, а не на физически и етерни действителности. Звукът и цветът, които възприемаме, въпреки че са свързани с определени явления на трептение на въздуха или на етера, са образ, привидност на нещо външно, но духовно, а не телесно.
към текста >>
Аз положих усилия да покажа, как, през време на
съня
, духовното същество на човека, въпреки че одушевява и прониква то физическото тяло, остава по своята природа независимо от него.
Но това не бе разбрано. Научната мисъл от нашата епоха е още твърде много обзета от идеите на Лок и неговите подобни. То не можа да бъде разбрано нито в 1911 година, когато на Конгреса по философия в Болоня аз го изложих подробно.
Аз положих усилия да покажа, как, през време на съня, духовното същество на човека, въпреки че одушевява и прониква то физическото тяло, остава по своята природа независимо от него.
Когато човек стига до там, да почувствува тази вътрешна свобода на духовната същност, той може да предчувствува, как през време на съня душата и духът изпитват действително това, което са зеленият и жълтият цвят, звукът сол и до диез, усещането на топло и студено, киселият и сладкият вкус. Обаче векът на науката не искаше едно познание на човека основано на духовната действителност.
към текста >>
Когато човек стига до там, да почувствува тази вътрешна свобода на духовната същност, той може да предчувствува, как през време на
съня
душата и духът изпитват действително това, което са зеленият и жълтият цвят, звукът сол и до диез, усещането на топло и студено, киселият и сладкият вкус.
Но това не бе разбрано. Научната мисъл от нашата епоха е още твърде много обзета от идеите на Лок и неговите подобни. То не можа да бъде разбрано нито в 1911 година, когато на Конгреса по философия в Болоня аз го изложих подробно. Аз положих усилия да покажа, как, през време на съня, духовното същество на човека, въпреки че одушевява и прониква то физическото тяло, остава по своята природа независимо от него.
Когато човек стига до там, да почувствува тази вътрешна свобода на духовната същност, той може да предчувствува, как през време на съня душата и духът изпитват действително това, което са зеленият и жълтият цвят, звукът сол и до диез, усещането на топло и студено, киселият и сладкият вкус.
Обаче векът на науката не искаше едно познание на човека основано на духовната действителност.
към текста >>
63.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Но това, което става точно междувременно, тласъкът на волята, който завладява мускулите, това е една тайна за обикновеното съзнание, както и това, което човек може да изпита през време на
съня
без сънища.
Всъщност човекът не знае, какво представлява в действителност силата на неговата воля. Например, той иска да протегне ръката си и да хване нещо с нея. Идеята може да бъде ясна в неговата мисъл. И на другия край на явлението той вижда изпълненото действие.
Но това, което става точно междувременно, тласъкът на волята, който завладява мускулите, това е една тайна за обикновеното съзнание, както и това, което човек може да изпита през време на съня без сънища.
към текста >>
Така, през време на нощния
сън
върху нас се упражняват силите, които действуват в отвесната посока, а не вън хоризонталната.
Така, през време на нощния сън върху нас се упражняват силите, които действуват в отвесната посока, а не вън хоризонталната.
към текста >>
И това идва чисто и просто от едно такова леко отделяне, което съществува и през време на будността и през време на
съня
.
Обаче може да се случи, щото при определени патологически състояния да бъде прекъсната вътрешната връзка, или в определена точка, или в целокупно, така че даже при будния живот болният е така да се каже леко заспал. Ако той би спал истински, астралното тяло и Азът биха били направо отделени от физическото и етерното тела. Но в този вид задрямване, толкова леко, че то така да се каже не може да се забележи, той се намира в едно състояние, което може да изглежда даже твърде интересно, защото чертите на лицето му могат да имат ангелски израз, очите могат да изглеждат "мистични".
И това идва чисто и просто от едно такова леко отделяне, което съществува и през време на будността и през време на съня.
В такова едно постоянно състояние се произвежда един вид трептене на физическото тяло и на етерното тяло, не зависимо от Аза и от астралното тяло. Те трептят свободно. И онези хора, които се използуват за откриване на металите, представят тази особеност.
към текста >>
64.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Становището, че е принципно обратно, е един научен
сън
, поддържан от хора, които се фиксират или чрез обучението са се оставили да бъдат фиксирани в сетивните явления.
Това определяне на собственото мислене и собствената дейност чрез Аза научно погледнато е най-сигурното каузално отношение, което изобщо съществува, защото в разумното поведение самият Аз прави себе си, съответно избраните разумни мисли, причина и се изживява като причина. Всички механизми и всички други каузални отношения в света са производни на тази вътрешна опитност. Понеже това е така, затова ние се чувстваме подтикнати да питаме за причините на събитията във външния свят.
Становището, че е принципно обратно, е един научен сън, поддържан от хора, които се фиксират или чрез обучението са се оставили да бъдат фиксирани в сетивните явления.
Колективният дух на научните общности играе значителна и опасна роля за тази обвързаност. Без насочване на вниманието навътре не може, разбира се, да се очаква познание за тази вътрешна страна, точно така, както познание на душата чрез анатомията.[4] Тук гените могат да имат само служеща, не определяща, а обусловена функция - това е важно основно понятие.
към текста >>
Затова
сънят
е жизнено важен.
Обратно на това, когато спим, тогава съзнателните душевни и духовни подбуди отсъстват. По време на това състояние физическият организъм се възстановява и освежава. Управляват само закономерностите на живото.
Затова сънят е жизнено важен.
Още в живото се показва порядъкът на всички процеси в смисъла на цялото. Още на тази плоскост всичко е свързано с всичко. Изчезне ли тази дейност, физическото тяло става труп - оказва се, че е земна обвивка и се разпада.
към текста >>
Щайнер, например Сс 26, „
Сън
и будност„ 66, 73, 100, Сс 208.
[8] Относно това има много изказвания на Р.
Щайнер, например Сс 26, „Сън и будност„ 66, 73, 100, Сс 208.
към текста >>
65.
5. Лекция: Правилното субстанцииране на тора
GA_327 Биодинамично земеделие
В медицината коренът на валериана се употребява като леко средство за успокояване и за
сън
.
Щайнер често препоръчва потенцирания фосфор в медицината. Нарича го носител на Аза в тялото, на първо място в горния човек, който след това действа върху долния. Във висока потенция той действа като сънотворно средство, изхвърля в известна степен Аза навън.
В медицината коренът на валериана се употребява като леко средство за успокояване и за сън.
Тук това е цветът.
към текста >>
66.
6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Дъждовните червеи прекарват летен
сън
, завити в дълбините на почвата.
Едно растение трябва да се развие първо вегетативно, да се изгради и разлисти, преди да може да цъфти. Съществуват разни варианти при различните видове растения. Лятното засушаване води до относителен биологичен покой на почвата.
Дъждовните червеи прекарват летен сън, завити в дълбините на почвата.
към текста >>
67.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Животът на човека в
съня
и смъртта
Животът на човека в съня и смъртта
към текста >>
За важността на
съня
и за безсънието.
За важността на съня и за безсънието.
Човек спи, когато при него отсъства симпатия към тялото му; човек се пробужда, когато в него отново възникне симпатия към тялото му. След смъртта трябва да изгубим симпатия към нашето тяло; тази загуба на симпатия продължава в течение на една трета от времето на целия живот. След смъртта човек живее една трета от времето на земния си живот в астрално тяло и едва няколко дни в своето етерно тяло. Етерното тяло и вторите зъби, астралното тяло и половата зрялост. След отпадането на астралното тяло човек живее само в своя «аз».
към текста >>
Сън
, смърт и завръщане
Сън, смърт и завръщане
към текста >>
Как възниква
сънят
.
Пробуждане за истинското знание. Сънища при заспиване и при пробуждане. Така наречените кошмари, страшните сънища.
Как възниква сънят.
На нашето тяло дължим това, че можем да виждаме нещата. Човек в своите първи три години от живота. Как се изменят сънищата в течение на живота. Сънищата на малките деца. Загубата на способности по правилен начин формира нашето тяло.
към текста >>
Сън
и бодърстване – живот след смъртта.
Сън и бодърстване – живот след смъртта.
Същност на Христос – двете деца Исус
към текста >>
68.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Всъщност можем да кажем така: Земята само спи по отношение на мировото пространство; само че този
сън
е много дълъг, той продължава поне 15 хиляди години.
Всъщност можем да кажем така: Земята само спи по отношение на мировото пространство; само че този сън е много дълъг, той продължава поне 15 хиляди години.
Някога Земята ще оживее. Тя някога е бодърствала, била е свързана с цялото мирово пространство. И мировото пространство с помощта на своите жизнени сили я е населило с огромни животни. По-късно, когато се е появило твърдото, мировото пространство насадило на Земята хората. Хората добре овладели на Земята твърдото вещество, което станало възможно, разбира се, благодарение на мировото пространство, а не благодарение на самата Земя.
към текста >>
69.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
По време на
сън
те са се намирали под въздействието не само на синьото, но и на тъмното (нощно) небе.
Освен това ми се иска да ви кажа още нещо. Помислете сега за древните скотовъдни народи, народите от пастири, които са пасли своите стада и са нощували под открито небе.
По време на сън те са се намирали под въздействието не само на синьото, но и на тъмното (нощно) небе.
Безчислени звезди са сияели отгоре. Представете си тъмното небе с безчислени-те сияещи звезди и спящите на земята хора. Тъмното небе е инициирало процес на успокоение на тези хора, на тяхното вътрешно благоприятно състояние в съня. Тъмнината пронизвала целия човек, така че той вътрешно се успокоявал. Сънят идвал от тъмнината.
към текста >>
Тъмното небе е инициирало процес на успокоение на тези хора, на тяхното вътрешно благоприятно състояние в
съня
.
Освен това ми се иска да ви кажа още нещо. Помислете сега за древните скотовъдни народи, народите от пастири, които са пасли своите стада и са нощували под открито небе. По време на сън те са се намирали под въздействието не само на синьото, но и на тъмното (нощно) небе. Безчислени звезди са сияели отгоре. Представете си тъмното небе с безчислени-те сияещи звезди и спящите на земята хора.
Тъмното небе е инициирало процес на успокоение на тези хора, на тяхното вътрешно благоприятно състояние в съня.
Тъмнината пронизвала целия човек, така че той вътрешно се успокоявал. Сънят идвал от тъмнината. Но звездите светили върху човека. И в местата, където попадала светлината на звездните лъчи, човек вътрешно малко се е възбуждал. Натам от тялото се е насочвал кислороден поток, «кислороден лъч».
към текста >>
Сънят
идвал от тъмнината.
По време на сън те са се намирали под въздействието не само на синьото, но и на тъмното (нощно) небе. Безчислени звезди са сияели отгоре. Представете си тъмното небе с безчислени-те сияещи звезди и спящите на земята хора. Тъмното небе е инициирало процес на успокоение на тези хора, на тяхното вътрешно благоприятно състояние в съня. Тъмнината пронизвала целия човек, така че той вътрешно се успокоявал.
Сънят идвал от тъмнината.
Но звездите светили върху човека. И в местата, където попадала светлината на звездните лъчи, човек вътрешно малко се е възбуждал. Натам от тялото се е насочвал кислороден поток, «кислороден лъч». Звездните лъчи са вървели срещу «кислородните лъчи», срещу кислородните потоци, така че човек вътрешно изцяло се е пронизвал с такива кислородни «лъчи». Вътрешно човек е ставал кислородно отражение на цялото звездно небе.
към текста >>
Вътрешният живот на човека е животът на неговото астрално тяло, защото по време на
сън
той преживява цялото небе.
Вътрешният живот на човека е животът на неговото астрално тяло, защото по време на сън той преживява цялото небе.
Би било лошо, ако не произлизахме от тези древни скотовъдни народи. Именно от древните скотовъдни пастирски народи произхождат всички хора. За да познаваме, ние все още имаме предаденото по наследство вътрешно звездно небе. Ние все още го развиваме, макар и по-зле, отколкото древните; лежейки в кревата, в съня, ние все още имаме ретроспективни спомени за това, как някога сме лежали в полето и сме поемали в себе си кислорода. Макар вече и да не сме пастири, въпреки това сме наследили нещо (от тях), ние още притежаваме нещо, макар и да не можем да го изразим както трябва; това качество вече е помръкнало и угаснало.
към текста >>
Ние все още го развиваме, макар и по-зле, отколкото древните; лежейки в кревата, в
съня
, ние все още имаме ретроспективни спомени за това, как някога сме лежали в полето и сме поемали в себе си кислорода.
Вътрешният живот на човека е животът на неговото астрално тяло, защото по време на сън той преживява цялото небе. Би било лошо, ако не произлизахме от тези древни скотовъдни народи. Именно от древните скотовъдни пастирски народи произхождат всички хора. За да познаваме, ние все още имаме предаденото по наследство вътрешно звездно небе.
Ние все още го развиваме, макар и по-зле, отколкото древните; лежейки в кревата, в съня, ние все още имаме ретроспективни спомени за това, как някога сме лежали в полето и сме поемали в себе си кислорода.
Макар вече и да не сме пастири, въпреки това сме наследили нещо (от тях), ние още притежаваме нещо, макар и да не можем да го изразим както трябва; това качество вече е помръкнало и угаснало. Въпреки това то е свойствено на цялото човечество. Ако се иска да се узнае това, което и досега още носи в себе си човек, трябва да се обърнем към древните времена. Всички хора на Земята навсякъде са произлезли от скотовъдни, пастирски народи; в своето тяло хората на Земята са наследили това, което е могло да произлезе от тези пастирски народи.
към текста >>
70.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
От това следва, че в
съня
ние също имаме това етерно тяло.
И така, ние имаме не само физическо тяло, имаме също и етерно тяло. Когато спим, нашето етерно тяло непрекъснато поправя, възстановява това, което през деня се е подлагало на процеса на горене.
От това следва, че в съня ние също имаме това етерно тяло.
И така, в леглото лежат физическото и етерното тяло на човека.
към текста >>
Ако през нощта, по време на
сън
не компенсирахме, не поправяхме постоянно това, което е било изгорено от нас по време на деня, ние нямаше да спим, а щяхме да умираме.
Сега можете да забележите разликата между астрално тяло и етерно тяло.
Ако през нощта, по време на сън не компенсирахме, не поправяхме постоянно това, което е било изгорено от нас по време на деня, ние нямаше да спим, а щяхме да умираме.
И така, в течение на целия земен живот трябва да удържаме етерното тяло при физическото тяло. Но ние не можем (в нормално състояние - бел. пр.) да говорим през нощта, когато спим; за това трябва първо да се събудим. Речта е свързана с астралното тяло. През нощта просто извличаме своето астрално тяло от нашето физическо тяло и етерно тяло.
към текста >>
Но ние не умираме, докато можем в
сън
и будност по правилен начин да съединяваме нашето етерно тяло, астрално тяло и «аз».
Човек трябва ежесекундно да се бори с този труп (в себе си), иначе би умрял на мига. Той трябва да преодолява този труп посредством своето етерно тяло, посредством своето астрално тяло и посредством своя «аз». Човек в самия себе си трябва постоянно да се бори със смъртта. Смъртта постоянно присъства в него. Ние можем да умрем във всеки момент.
Но ние не умираме, докато можем в сън и будност по правилен начин да съединяваме нашето етерно тяло, астрално тяло и «аз».
към текста >>
71.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Често съм посочвал, че разбиране на живота възниква само тогава, когато започнем да разглеждаме
съня
на човека.
Добро утро, господа! Да се опитаме, макар и предварително, да доведем докрай това, което започнахме да разглеждаме.
Често съм посочвал, че разбиране на живота възниква само тогава, когато започнем да разглеждаме съня на човека.
Обикновено господства мнението, че човек проявява активност в живота от сутрин до вечер, докато сънят отново му дава сили за преодоляване на умората и така нататък. Но сънят прави много повече. Трябва както следва да осмислите това. Спомняйки си своя живот, помислете за това, че сънищата, които сте сънували, не винаги сте ги запомняли. Сънищата бързо се забравят, както това на всички ви е известно.
към текста >>
Обикновено господства мнението, че човек проявява активност в живота от сутрин до вечер, докато
сънят
отново му дава сили за преодоляване на умората и така нататък.
Добро утро, господа! Да се опитаме, макар и предварително, да доведем докрай това, което започнахме да разглеждаме. Често съм посочвал, че разбиране на живота възниква само тогава, когато започнем да разглеждаме съня на човека.
Обикновено господства мнението, че човек проявява активност в живота от сутрин до вечер, докато сънят отново му дава сили за преодоляване на умората и така нататък.
Но сънят прави много повече. Трябва както следва да осмислите това. Спомняйки си своя живот, помислете за това, че сънищата, които сте сънували, не винаги сте ги запомняли. Сънищата бързо се забравят, както това на всички ви е известно. В най-добрия случай става така, че се сънува сън, който след това се разказва и благодарение на разказа той се запомня.
към текста >>
Но
сънят
прави много повече.
Добро утро, господа! Да се опитаме, макар и предварително, да доведем докрай това, което започнахме да разглеждаме. Често съм посочвал, че разбиране на живота възниква само тогава, когато започнем да разглеждаме съня на човека. Обикновено господства мнението, че човек проявява активност в живота от сутрин до вечер, докато сънят отново му дава сили за преодоляване на умората и така нататък.
Но сънят прави много повече.
Трябва както следва да осмислите това. Спомняйки си своя живот, помислете за това, че сънищата, които сте сънували, не винаги сте ги запомняли. Сънищата бързо се забравят, както това на всички ви е известно. В най-добрия случай става така, че се сънува сън, който след това се разказва и благодарение на разказа той се запомня. Сънищата, които не се разказват, много бързо изчезват, забравят се.
към текста >>
В най-добрия случай става така, че се сънува
сън
, който след това се разказва и благодарение на разказа той се запомня.
Обикновено господства мнението, че човек проявява активност в живота от сутрин до вечер, докато сънят отново му дава сили за преодоляване на умората и така нататък. Но сънят прави много повече. Трябва както следва да осмислите това. Спомняйки си своя живот, помислете за това, че сънищата, които сте сънували, не винаги сте ги запомняли. Сънищата бързо се забравят, както това на всички ви е известно.
В най-добрия случай става така, че се сънува сън, който след това се разказва и благодарение на разказа той се запомня.
Сънищата, които не се разказват, много бързо изчезват, забравят се. Ако ретроспективно си спомняте своя живот чак до детска възраст, от тази детска възраст чак до по-късния живот към вас прииждат спомени. Но тези спомени винаги носят откъслечен, фрагментарен характер. Когато мислите ретроспективно, (прекъсванията) съвпадат по време с времето, когато сте спали. Това са паузи, където не можете да си спомните себе си.
към текста >>
И ако ги попиташ, от колко време не спят през нощта, ще отговорят: вече девет години няма
сън
.
Това е съвсем очевидно. Това е времето, в течение на което ние сме спали. Сега да разгледаме човек, който не може да спи. Знаете, че някои хора се оплакват, че не могат да спят. Обаче повечето такива оплаквания не трябва да се приемат сериозно; някои хора разказват, че през нощта те въобще не спят.
И ако ги попиташ, от колко време не спят през нощта, ще отговорят: вече девет години няма сън.
Обаче този, който не би могъл да заспи толкова дълго, отдавна да е умрял. Тези хора спят, но сънищата в съня им са толкова живи, че им се струва, че не са спали, а са бодърствали. Наложи се да кажа на един такъв човек: трябва само да легнеш в леглото, можеш и да не спиш; само легни в леглото. Той спеше, макар и да не знаеше, че спи. Казвам ви това само за да видите, че сънят действително е необходим на човека за живота.
към текста >>
Тези хора спят, но сънищата в
съня
им са толкова живи, че им се струва, че не са спали, а са бодърствали.
Сега да разгледаме човек, който не може да спи. Знаете, че някои хора се оплакват, че не могат да спят. Обаче повечето такива оплаквания не трябва да се приемат сериозно; някои хора разказват, че през нощта те въобще не спят. И ако ги попиташ, от колко време не спят през нощта, ще отговорят: вече девет години няма сън. Обаче този, който не би могъл да заспи толкова дълго, отдавна да е умрял.
Тези хора спят, но сънищата в съня им са толкова живи, че им се струва, че не са спали, а са бодърствали.
Наложи се да кажа на един такъв човек: трябва само да легнеш в леглото, можеш и да не спиш; само легни в леглото. Той спеше, макар и да не знаеше, че спи. Казвам ви това само за да видите, че сънят действително е необходим на човека за живота. Сънят е по-необходим за живота, отколкото храненето. Този, който не може да спи, не би могъл да живее.
към текста >>
Казвам ви това само за да видите, че
сънят
действително е необходим на човека за живота.
И ако ги попиташ, от колко време не спят през нощта, ще отговорят: вече девет години няма сън. Обаче този, който не би могъл да заспи толкова дълго, отдавна да е умрял. Тези хора спят, но сънищата в съня им са толкова живи, че им се струва, че не са спали, а са бодърствали. Наложи се да кажа на един такъв човек: трябва само да легнеш в леглото, можеш и да не спиш; само легни в леглото. Той спеше, макар и да не знаеше, че спи.
Казвам ви това само за да видите, че сънят действително е необходим на човека за живота.
Сънят е по-необходим за живота, отколкото храненето. Този, който не може да спи, не би могъл да живее.
към текста >>
Сънят
е по-необходим за живота, отколкото храненето.
Обаче този, който не би могъл да заспи толкова дълго, отдавна да е умрял. Тези хора спят, но сънищата в съня им са толкова живи, че им се струва, че не са спали, а са бодърствали. Наложи се да кажа на един такъв човек: трябва само да легнеш в леглото, можеш и да не спиш; само легни в леглото. Той спеше, макар и да не знаеше, че спи. Казвам ви това само за да видите, че сънят действително е необходим на човека за живота.
Сънят е по-необходим за живота, отколкото храненето.
Този, който не може да спи, не би могъл да живее.
към текста >>
Колко време прекарваме в
сън
в течение на целия наш живот между раждането и смъртта?
Колко време прекарваме в сън в течение на целия наш живот между раждането и смъртта?
Виждате ли, господа, промеждутъкът на съня е най-дълъг при най-малкото дете. Детето след раждането си почти през цялото време спи. След това времето на съня постепенно се съкращава и то спи все по-малко. Когато човек остарее и направи ретроспективна сметка, той може да каже, че е проспал една трета от своя живот. Това е напълно нормално.
към текста >>
Виждате ли, господа, промеждутъкът на
съня
е най-дълъг при най-малкото дете.
Колко време прекарваме в сън в течение на целия наш живот между раждането и смъртта?
Виждате ли, господа, промеждутъкът на съня е най-дълъг при най-малкото дете.
Детето след раждането си почти през цялото време спи. След това времето на съня постепенно се съкращава и то спи все по-малко. Когато човек остарее и направи ретроспективна сметка, той може да каже, че е проспал една трета от своя живот. Това е напълно нормално. Една трета от живота се прекарва в сън.
към текста >>
След това времето на
съня
постепенно се съкращава и то спи все по-малко.
Колко време прекарваме в сън в течение на целия наш живот между раждането и смъртта? Виждате ли, господа, промеждутъкът на съня е най-дълъг при най-малкото дете. Детето след раждането си почти през цялото време спи.
След това времето на съня постепенно се съкращава и то спи все по-малко.
Когато човек остарее и направи ретроспективна сметка, той може да каже, че е проспал една трета от своя живот. Това е напълно нормално. Една трета от живота се прекарва в сън.
към текста >>
Една трета от живота се прекарва в
сън
.
Виждате ли, господа, промеждутъкът на съня е най-дълъг при най-малкото дете. Детето след раждането си почти през цялото време спи. След това времето на съня постепенно се съкращава и то спи все по-малко. Когато човек остарее и направи ретроспективна сметка, той може да каже, че е проспал една трета от своя живот. Това е напълно нормално.
Една трета от живота се прекарва в сън.
към текста >>
Получават се 16 часа бодърстване и 8 часа
сън
, и така, 3 Х 8 = 24 часа.
Тези неща са били известни доста отдавна. Само че днес хората неохотно си спомнят за това, което отдавна е известно. Още в самото начало на XIX столетие хората, писали по тази тема, са заявявали: човек трябва 8 часа да работи, 8 часа да се занимава със своите работи и 8 часа да спи.
Получават се 16 часа бодърстване и 8 часа сън, и така, 3 Х 8 = 24 часа.
Така че продължителността на съня съставлява една трета от 24 часа. Това е било вярно наблюдение. Една трета от своя живот човек трябва да посвети на съня. Хората днес малко ги е грижа за това, колко важен за живота е сънят, нали така, защото те днес въобще не мислят какво представляват душата и духът. Тях ги е грижа само за това, което човек преживява телесно, в състояние на бодърстване, докато духът и душата не ги занимават.
към текста >>
Така че продължителността на
съня
съставлява една трета от 24 часа.
Тези неща са били известни доста отдавна. Само че днес хората неохотно си спомнят за това, което отдавна е известно. Още в самото начало на XIX столетие хората, писали по тази тема, са заявявали: човек трябва 8 часа да работи, 8 часа да се занимава със своите работи и 8 часа да спи. Получават се 16 часа бодърстване и 8 часа сън, и така, 3 Х 8 = 24 часа.
Така че продължителността на съня съставлява една трета от 24 часа.
Това е било вярно наблюдение. Една трета от своя живот човек трябва да посвети на съня. Хората днес малко ги е грижа за това, колко важен за живота е сънят, нали така, защото те днес въобще не мислят какво представляват душата и духът. Тях ги е грижа само за това, което човек преживява телесно, в състояние на бодърстване, докато духът и душата не ги занимават. Работата стои така, че хората днес в практическия живот често казват: Боже мой, прекрасно е да поспиш, но за това би трябвало да ти се доспи.
към текста >>
Една трета от своя живот човек трябва да посвети на
съня
.
Само че днес хората неохотно си спомнят за това, което отдавна е известно. Още в самото начало на XIX столетие хората, писали по тази тема, са заявявали: човек трябва 8 часа да работи, 8 часа да се занимава със своите работи и 8 часа да спи. Получават се 16 часа бодърстване и 8 часа сън, и така, 3 Х 8 = 24 часа. Така че продължителността на съня съставлява една трета от 24 часа. Това е било вярно наблюдение.
Една трета от своя живот човек трябва да посвети на съня.
Хората днес малко ги е грижа за това, колко важен за живота е сънят, нали така, защото те днес въобще не мислят какво представляват душата и духът. Тях ги е грижа само за това, което човек преживява телесно, в състояние на бодърстване, докато духът и душата не ги занимават. Работата стои така, че хората днес в практическия живот често казват: Боже мой, прекрасно е да поспиш, но за това би трябвало да ти се доспи. И ето, те пият ли пият много бира вечер, за да заспят по-лесно. Но работа тук е в това, че трябва да се разбере колко голямо значение има сънят.
към текста >>
Хората днес малко ги е грижа за това, колко важен за живота е
сънят
, нали така, защото те днес въобще не мислят какво представляват душата и духът.
Още в самото начало на XIX столетие хората, писали по тази тема, са заявявали: човек трябва 8 часа да работи, 8 часа да се занимава със своите работи и 8 часа да спи. Получават се 16 часа бодърстване и 8 часа сън, и така, 3 Х 8 = 24 часа. Така че продължителността на съня съставлява една трета от 24 часа. Това е било вярно наблюдение. Една трета от своя живот човек трябва да посвети на съня.
Хората днес малко ги е грижа за това, колко важен за живота е сънят, нали така, защото те днес въобще не мислят какво представляват душата и духът.
Тях ги е грижа само за това, което човек преживява телесно, в състояние на бодърстване, докато духът и душата не ги занимават. Работата стои така, че хората днес в практическия живот често казват: Боже мой, прекрасно е да поспиш, но за това би трябвало да ти се доспи. И ето, те пият ли пият много бира вечер, за да заспят по-лесно. Но работа тук е в това, че трябва да се разбере колко голямо значение има сънят.
към текста >>
Но работа тук е в това, че трябва да се разбере колко голямо значение има
сънят
.
Една трета от своя живот човек трябва да посвети на съня. Хората днес малко ги е грижа за това, колко важен за живота е сънят, нали така, защото те днес въобще не мислят какво представляват душата и духът. Тях ги е грижа само за това, което човек преживява телесно, в състояние на бодърстване, докато духът и душата не ги занимават. Работата стои така, че хората днес в практическия живот често казват: Боже мой, прекрасно е да поспиш, но за това би трябвало да ти се доспи. И ето, те пият ли пият много бира вечер, за да заспят по-лесно.
Но работа тук е в това, че трябва да се разбере колко голямо значение има сънят.
към текста >>
Нека да си изясним какво собствено означава
сънят
.
Нека да си изясним какво собствено означава сънят.
Виждате ли, господа, по същество човек е зает със своето съществуване, той охотно се занимава със себе си. Това е особено забележимо при болните. Болният открива тази склонност да се занимава със себе си, тъй като ако нещо го боли, той се отнася към себе си с изключително внимание и така нататък. Всичко това е напълно правомерно, но то показва колко охотно човек се занимава със себе си. Какво собствено е обект на тази грижа, когато човек е зает със себе си?
към текста >>
В
съня
детето изпитва удоволствие от храносмилането.
Докато човек през деня трябва да бъде постоянно подвижен, душевно-духовното начало все по-малко обича това тяло. Именно затова детето спи така много. То много обича своето тяло, много иска да получава удоволствие от тялото си. Ако сте виждали детенце, винаги можете да забележите как то се наслаждава на своето тяло. Само помислете как детето суче мляко и заспива.
В съня детето изпитва удоволствие от храносмилането.
То се наслаждава на това, което става в неговото тяло. И само когато отново огладнее, то се пробужда. Защото това, което става в тялото, когато детето изпитва глад, му харесва много по-малко. Тогава то се пробужда. И така, виждате, че детето даже в съня би искало да изпитва удоволствие от своето тяло.
към текста >>
И така, виждате, че детето даже в
съня
би искало да изпитва удоволствие от своето тяло.
В съня детето изпитва удоволствие от храносмилането. То се наслаждава на това, което става в неговото тяло. И само когато отново огладнее, то се пробужда. Защото това, което става в тялото, когато детето изпитва глад, му харесва много по-малко. Тогава то се пробужда.
И така, виждате, че детето даже в съня би искало да изпитва удоволствие от своето тяло.
Бихте могли в това отношение да направите прекрасни наблюдения. Само учените не ги правят, защото те нямат способности за това.
към текста >>
Малкото дете още не работи, ето защо то се наслаждава на своето тяло в
съня
.
Ето какво следва да се знае; всъщност човек иска да се наслаждава на своето тяло. Но при човека това става по по-друг начин, отколкото при кравите, той притежава още нещо; при възрастния човек има нещо различно в сравнение с детето.
Малкото дете още не работи, ето защо то се наслаждава на своето тяло в съня.
Кравата прави всичко инстинктивно, ето защо тя се наслаждава на своето храносмилане в съня. Но човек не достига до това, да се наслаждава на своето храносмилане. При човека това става по такъв начин: след като цял ден е използвал своето тяло, той вечер стига дотам, че губи симпатия към своето тяло. Той повече не го обича. Виждате ли, именно затова той заспива.
към текста >>
Кравата прави всичко инстинктивно, ето защо тя се наслаждава на своето храносмилане в
съня
.
Ето какво следва да се знае; всъщност човек иска да се наслаждава на своето тяло. Но при човека това става по по-друг начин, отколкото при кравите, той притежава още нещо; при възрастния човек има нещо различно в сравнение с детето. Малкото дете още не работи, ето защо то се наслаждава на своето тяло в съня.
Кравата прави всичко инстинктивно, ето защо тя се наслаждава на своето храносмилане в съня.
Но човек не достига до това, да се наслаждава на своето храносмилане. При човека това става по такъв начин: след като цял ден е използвал своето тяло, той вечер стига дотам, че губи симпатия към своето тяло. Той повече не го обича. Виждате ли, именно затова той заспива. Той заспива, защото тялото му вече не му е симпатично.
към текста >>
72.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
По време на
сън
вие вярвате, че всичко това е действителност.
Всички вие поне веднъж сте сънували.
По време на сън вие вярвате, че всичко това е действителност.
Понякога се събуждате в голям страх, когато например (в съня) сте стояли над пропаст и поради световъртеж сте паднали долу. Пробуждате се в пот. Защо? Вие приемате пропастта за действителност. Спокойно си лежите в кревата, това съвсем не е опасно, но се пробуждате от опасността, която сте видели в картините на съня. Представете си, ако бихте могли да спите в продължение на целия си живот - това би била мила история.
към текста >>
Понякога се събуждате в голям страх, когато например (в
съня
) сте стояли над пропаст и поради световъртеж сте паднали долу.
Всички вие поне веднъж сте сънували. По време на сън вие вярвате, че всичко това е действителност.
Понякога се събуждате в голям страх, когато например (в съня) сте стояли над пропаст и поради световъртеж сте паднали долу.
Пробуждате се в пот. Защо? Вие приемате пропастта за действителност. Спокойно си лежите в кревата, това съвсем не е опасно, но се пробуждате от опасността, която сте видели в картините на съня. Представете си, ако бихте могли да спите в продължение на целия си живот - това би била мила история. Има такива, който спят през целия си живот.
към текста >>
Спокойно си лежите в кревата, това съвсем не е опасно, но се пробуждате от опасността, която сте видели в картините на
съня
.
Всички вие поне веднъж сте сънували. По време на сън вие вярвате, че всичко това е действителност. Понякога се събуждате в голям страх, когато например (в съня) сте стояли над пропаст и поради световъртеж сте паднали долу. Пробуждате се в пот. Защо? Вие приемате пропастта за действителност.
Спокойно си лежите в кревата, това съвсем не е опасно, но се пробуждате от опасността, която сте видели в картините на съня.
Представете си, ако бихте могли да спите в продължение на целия си живот - това би била мила история. Има такива, който спят през целия си живот.
към текста >>
Ако в течение на целия си живот човек спеше и сънуваше, животът би представлявал нещо съвсем различно; ние бихме могли например да летим на
сън
.
Това, разбира се, би следвало да направи ангелът, защото човек не би могъл да направи всичко това толкова тихо. Така че нас биха могли да ни въдворят в Америка. Ние бихме продължили да сънуваме и даже няма да разберем какво са направили с нас. Защото когато спим и сънуваме, не знаем даже как да си пипнем носа или как с лявата ръка да пипнем дясната. И въпреки това, господа, по такъв начин ние бихме провели целия си живот.
Ако в течение на целия си живот човек спеше и сънуваше, животът би представлявал нещо съвсем различно; ние бихме могли например да летим на сън.
Само на Земята ние не можем да летим: на сън човек лети. Бихме могли да се смятаме за съвсем друго същество и така нататък.
към текста >>
Само на Земята ние не можем да летим: на
сън
човек лети.
Така че нас биха могли да ни въдворят в Америка. Ние бихме продължили да сънуваме и даже няма да разберем какво са направили с нас. Защото когато спим и сънуваме, не знаем даже как да си пипнем носа или как с лявата ръка да пипнем дясната. И въпреки това, господа, по такъв начин ние бихме провели целия си живот. Ако в течение на целия си живот човек спеше и сънуваше, животът би представлявал нещо съвсем различно; ние бихме могли например да летим на сън.
Само на Земята ние не можем да летим: на сън човек лети.
Бихме могли да се смятаме за съвсем друго същество и така нататък.
към текста >>
Той, възможно е, не един път е преживявал на
сън
, че са го обезглавили, и вярва, че това не е толкова вредно.
Но помислете само, ако цял живот сме спали и сме сънували, около нас се е разгръщал някакъв свят. И ето, ние се събуждаме и казваме: аз се събудих, сънувах, че през нощта - привеждам най-ярък, многозначителен пример - са ме обесили или са ми отсекли главата. Господа, ако човек е прекарал целия си живот в сънища, той би почнал да смята, че него действително са го обезглавили. В дадения случай това не би било за човека толкова вредно, колкото тук.
Той, възможно е, не един път е преживявал на сън, че са го обезглавили, и вярва, че това не е толкова вредно.
И ето, сега човек се събужда; той вижда, че със себе си в завивките той е взел книга. Когато се е въртял, книгата се е оказала отзад. Той е положил главата на ръба на книгата, било му е неприятно, и ето, в съня му се присънва, че го обезглавяват. Събуждайки се, той забелязва какво е означавал сънят; след пробуждането човек може да си обясни произхода на съня.
към текста >>
Той е положил главата на ръба на книгата, било му е неприятно, и ето, в
съня
му се присънва, че го обезглавяват.
Господа, ако човек е прекарал целия си живот в сънища, той би почнал да смята, че него действително са го обезглавили. В дадения случай това не би било за човека толкова вредно, колкото тук. Той, възможно е, не един път е преживявал на сън, че са го обезглавили, и вярва, че това не е толкова вредно. И ето, сега човек се събужда; той вижда, че със себе си в завивките той е взел книга. Когато се е въртял, книгата се е оказала отзад.
Той е положил главата на ръба на книгата, било му е неприятно, и ето, в съня му се присънва, че го обезглавяват.
Събуждайки се, той забелязва какво е означавал сънят; след пробуждането човек може да си обясни произхода на съня.
към текста >>
Събуждайки се, той забелязва какво е означавал
сънят
; след пробуждането човек може да си обясни произхода на
съня
.
В дадения случай това не би било за човека толкова вредно, колкото тук. Той, възможно е, не един път е преживявал на сън, че са го обезглавили, и вярва, че това не е толкова вредно. И ето, сега човек се събужда; той вижда, че със себе си в завивките той е взел книга. Когато се е въртял, книгата се е оказала отзад. Той е положил главата на ръба на книгата, било му е неприятно, и ето, в съня му се присънва, че го обезглавяват.
Събуждайки се, той забелязва какво е означавал сънят; след пробуждането човек може да си обясни произхода на съня.
към текста >>
Обаче ако хората прекарваха в
сън
целия си живот, те биха смятали света на сънищата за единствено реален.
Следователно трябва отначало да се събудиш. Обяснение се намира, като си събуден.
Обаче ако хората прекарваха в сън целия си живот, те биха смятали света на сънищата за единствено реален.
Ние започваме да смятаме света на сънищата за фантастичен само тогава, когато сме се събудили.
към текста >>
»[2] Както при пробуждане от
сън
човек знае, че светът отново е обусловен от реалния свят, от света, в който бодърстваме, по същия начин, пробуждайки се посредством висшето познание от този свят на бодърстването, човек знае тогава, че нашият обичаен свят е обусловен от този свят, който се възприема в това висше битие на бодърстване, в състояние на висше бодърстване.
Господа, в завивките човек се събужда самостоятелно или от това, че го е смутил обкръжаващият свят. Но от живота, в който се намираме, вярвайки в реалността само на това, което може да се пипне с ръце, ние се пробуждаме само ако положим усилия. Как протича такова пробуждане, аз описах в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
»[2] Както при пробуждане от сън човек знае, че светът отново е обусловен от реалния свят, от света, в който бодърстваме, по същия начин, пробуждайки се посредством висшето познание от този свят на бодърстването, човек знае тогава, че нашият обичаен свят е обусловен от този свят, който се възприема в това висше битие на бодърстване, в състояние на висше бодърстване.
Това става знание.
към текста >>
73.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Виждате ли, трябва да бъде съвсем ясно поне едно, че пробуждането от ежедневния живот към истинското знание действително съществува, както съществува пробуждането от
съня
и сънуването към ежедневния живот.
Виждате ли, трябва да бъде съвсем ясно поне едно, че пробуждането от ежедневния живот към истинското знание действително съществува, както съществува пробуждането от съня и сънуването към ежедневния живот.
Трябва да приемете за сведение, че може да се научи нещо за света, но само в случай, че от по-висока гледна точка се гледа към това, което се разиграва в него, подобно на това, както сънищата трябва да ги разглеждаме от гледна точка на будното съзнание. Пробуждайки се, човек разбира, че сънят не е действителност, че сънят зависи от будния живот. Последния път ви казах: ако човек никога не се пробуждаше, щеше да смята за единствено реално това, което сънува.
към текста >>
Пробуждайки се, човек разбира, че
сънят
не е действителност, че
сънят
зависи от будния живот.
Виждате ли, трябва да бъде съвсем ясно поне едно, че пробуждането от ежедневния живот към истинското знание действително съществува, както съществува пробуждането от съня и сънуването към ежедневния живот. Трябва да приемете за сведение, че може да се научи нещо за света, но само в случай, че от по-висока гледна точка се гледа към това, което се разиграва в него, подобно на това, както сънищата трябва да ги разглеждаме от гледна точка на будното съзнание.
Пробуждайки се, човек разбира, че сънят не е действителност, че сънят зависи от будния живот.
Последния път ви казах: ако човек никога не се пробуждаше, щеше да смята за единствено реално това, което сънува.
към текста >>
Иска ми се да видим какво представлява
сънят
.
Иска ми се да видим какво представлява сънят.
Виждате ли, господа, по отношение на сънищата у хората съществуват страшно много фантазии. Обаче всичко, което се говори за сънищата, е всъщност своего рода бръщолевене. Наистина е бръщолевене, когато хората могат да кажат следното: когато в главния мозък възникват най-незначителни вибрации, колебания, в човека се появяват сънища. Но защо в главния мозък възникват незначителните колебания? И така, това, което се казва за сънищата, са фантазии.
към текста >>
Ако ви е станало ясно, че човек има не само физическо тяло, което в живота може и да се види, и да се пипне, но и тези съществени съставляващи части, на които обърнах вниманието ви, казвайки, че човек има етерно тяло, астрално тяло и «аз», ако си казвате: този «аз» и астрално тяло по време на
сън
се намират вън от физическото и етерно тяло - ако ви е ясно това, ще успеете да обясните защо насън човек не ходи.
Виждате ли, господа, по отношение на сънищата у хората съществуват страшно много фантазии. Обаче всичко, което се говори за сънищата, е всъщност своего рода бръщолевене. Наистина е бръщолевене, когато хората могат да кажат следното: когато в главния мозък възникват най-незначителни вибрации, колебания, в човека се появяват сънища. Но защо в главния мозък възникват незначителните колебания? И така, това, което се казва за сънищата, са фантазии.
Ако ви е станало ясно, че човек има не само физическо тяло, което в живота може и да се види, и да се пипне, но и тези съществени съставляващи части, на които обърнах вниманието ви, казвайки, че човек има етерно тяло, астрално тяло и «аз», ако си казвате: този «аз» и астрално тяло по време на сън се намират вън от физическото и етерно тяло - ако ви е ясно това, ще успеете да обясните защо насън човек не ходи.
Той не ходи, тъй като «азът» не се намира вътре във физическото тяло. Вие можете също да обясните и това, защо малкото дете не ходи. И така, вие можете да си обясните защо човек ходи: той ходи, защото «азът» е пропълзял в своето физическо тяло. Можете да обясните и това, защо насън човек не мисли. Той не мисли, защото астралното тяло не се намира вътре във физическото тяло.
към текста >>
Това ви показва, че трябва да се различават физическото и етерно тяло - те лежат в леглото - от «аза» и астралното тяло, които по време на
сън
се намират навън.
Това ви показва, че трябва да се различават физическото и етерно тяло - те лежат в леглото - от «аза» и астралното тяло, които по време на сън се намират навън.
към текста >>
Виждате ли, господа, хората смятат, че сънищата възникват по причина, че - както казват съвременните учени - ако при бодърстване се използва главният мозък, то по време на
сън
се използва само гръбначният мозък.
Смята се, че сънища се сънуват в течение на нощта. Всъщност сънища се сънуват при заспиване и при пробуждане. Как стои работата със сънищата?
Виждате ли, господа, хората смятат, че сънищата възникват по причина, че - както казват съвременните учени - ако при бодърстване се използва главният мозък, то по време на сън се използва само гръбначният мозък.
Така смятат тези хора.
към текста >>
Да разгледаме случай на нормален
сън
.
Но те не умеят да наблюдават!
Да разгледаме случай на нормален сън.
Да вземем например сън за пожар. Сънувате истински пожар: сънувате всевъзможни подробности и в този момент някой (във външния свят) крещи: «Горим! » В действителност вие не сте възприели нищо друго - за огъня нищо не ви е било известно, - само наполовина ясно сте чули този вик «Горим! » Това у вас се е асоциирало с «огън», но само наполовина, случайно. Това, как на вас ви се присънва огън, може при известни обстоятелства да изглежда съвсем различно от това, което виждате обикновено.
към текста >>
Да вземем например
сън
за пожар.
Но те не умеят да наблюдават! Да разгледаме случай на нормален сън.
Да вземем например сън за пожар.
Сънувате истински пожар: сънувате всевъзможни подробности и в този момент някой (във външния свят) крещи: «Горим! » В действителност вие не сте възприели нищо друго - за огъня нищо не ви е било известно, - само наполовина ясно сте чули този вик «Горим! » Това у вас се е асоциирало с «огън», но само наполовина, случайно. Това, как на вас ви се присънва огън, може при известни обстоятелства да изглежда съвсем различно от това, което виждате обикновено. Може например да ви се присъни, че огънят се е появил в резултат на изригване на вулкан.
към текста >>
Ако сънувате
сън
за това, което сте преживели преди много години, можете да установите колко измамни са сънищата.
» В действителност вие не сте възприели нищо друго - за огъня нищо не ви е било известно, - само наполовина ясно сте чули този вик «Горим! » Това у вас се е асоциирало с «огън», но само наполовина, случайно. Това, как на вас ви се присънва огън, може при известни обстоятелства да изглежда съвсем различно от това, което виждате обикновено. Може например да ви се присъни, че огънят се е появил в резултат на изригване на вулкан. Може да ви се присъни нещо друго.
Ако сънувате сън за това, което сте преживели преди много години, можете да установите колко измамни са сънищата.
Възможно е, когато сте били още малко момченце, да сте се скарали малко с друго момченце. И ето, след толкова години сънувате това скарване; но то ви се присънва така, че вас тогава са ви убили, или вие сте убили другия. Сънят изкривява всичко. Можете да сънувате сънища, които представят всичко в изкривен, илюзорен вид.
към текста >>
Сънят
изкривява всичко.
Може например да ви се присъни, че огънят се е появил в резултат на изригване на вулкан. Може да ви се присъни нещо друго. Ако сънувате сън за това, което сте преживели преди много години, можете да установите колко измамни са сънищата. Възможно е, когато сте били още малко момченце, да сте се скарали малко с друго момченце. И ето, след толкова години сънувате това скарване; но то ви се присънва така, че вас тогава са ви убили, или вие сте убили другия.
Сънят изкривява всичко.
Можете да сънувате сънища, които представят всичко в изкривен, илюзорен вид.
към текста >>
Ако сънуваме
съня
при заспиване, сюжетът му така и си остава измамен, изкривен.
Ако сънуваме съня при заспиване, сюжетът му така и си остава измамен, изкривен.
Ако сънуваме съня при пробуждане, ние внасяме в него корекция, тъй като виждаме какво е станало в действителност. Сънуваме, че някой ни е убил; той ни е натикал парцал в устата, а след това ни е пречукал с някакъв предмет - събуждайки се, ние откриваме, че краят на одеялото някак ни е попаднал в устата.
към текста >>
Ако сънуваме
съня
при пробуждане, ние внасяме в него корекция, тъй като виждаме какво е станало в действителност.
Ако сънуваме съня при заспиване, сюжетът му така и си остава измамен, изкривен.
Ако сънуваме съня при пробуждане, ние внасяме в него корекция, тъй като виждаме какво е станало в действителност.
Сънуваме, че някой ни е убил; той ни е натикал парцал в устата, а след това ни е пречукал с някакъв предмет - събуждайки се, ние откриваме, че краят на одеялото някак ни е попаднал в устата.
към текста >>
Виждате, че
сънят
използва някакъв незначителен повод, доста неща присъединява и изкривява ситуацията като цяло.
Виждате, че сънят използва някакъв незначителен повод, доста неща присъединява и изкривява ситуацията като цяло.
Ако например в стаята, където спите, въздухът е лош, у вас започва така нареченият кошмарен сън. Но в съня вие не казвате: този въздух е мръсен, от него не може да ми се присъни нещо хубаво - не, у вас възниква впечатление, че на гърдите ви седи зъл дух и ви души. Вие всички знаете легенди за зли духове. Причината за тях е попадане на лош въздух в дробовете. От това са обусловени кошмарите.
към текста >>
Ако например в стаята, където спите, въздухът е лош, у вас започва така нареченият кошмарен
сън
.
Виждате, че сънят използва някакъв незначителен повод, доста неща присъединява и изкривява ситуацията като цяло.
Ако например в стаята, където спите, въздухът е лош, у вас започва така нареченият кошмарен сън.
Но в съня вие не казвате: този въздух е мръсен, от него не може да ми се присъни нещо хубаво - не, у вас възниква впечатление, че на гърдите ви седи зъл дух и ви души. Вие всички знаете легенди за зли духове. Причината за тях е попадане на лош въздух в дробовете. От това са обусловени кошмарите.
към текста >>
Но в
съня
вие не казвате: този въздух е мръсен, от него не може да ми се присъни нещо хубаво - не, у вас възниква впечатление, че на гърдите ви седи зъл дух и ви души.
Виждате, че сънят използва някакъв незначителен повод, доста неща присъединява и изкривява ситуацията като цяло. Ако например в стаята, където спите, въздухът е лош, у вас започва така нареченият кошмарен сън.
Но в съня вие не казвате: този въздух е мръсен, от него не може да ми се присъни нещо хубаво - не, у вас възниква впечатление, че на гърдите ви седи зъл дух и ви души.
Вие всички знаете легенди за зли духове. Причината за тях е попадане на лош въздух в дробовете. От това са обусловени кошмарите.
към текста >>
Но ние нямаме нищо друго освен тези измамни представи, когато след нощния
сън
влизаме в своето тяло.
Тогава възникват сънищата, за които ние преимуществено знаем. Ако напълно се намирате вътре във физическото тяло, вие гледате навън от своите очи. Трябва да си представите: когато влизате във физическото тяло, вие в някакъв смисъл се обръщате и гледате навън през вашите очи. Но когато наполовина още сте навън, когато преминавате през вашите очи, пропълзявате през вашите очи, виждате всичко неотчетливо, смътно. Вие присъединявате всевъзможни илюзорни, фантастични представи.
Но ние нямаме нищо друго освен тези измамни представи, когато след нощния сън влизаме в своето тяло.
А как бихме могли да ги получим в неизкривен вид? В неизкривен вид ние не можем да ги получим. Само нашето тяло ги прави неизкривени, обективни. В противен случай вечно би ни се налагало да виждаме изригващия Везувий, чувайки навън възклицанието «Горим! » Нашите очи са организирани по толкова чуден начин, че само през тях ние можем да виждаме правилно.
към текста >>
Сънят
ни показва, какви реално сме в земния живот.
И така, разглеждайки себе си извън нашето тяло, когато реално се намираме в «аза» и в душата си, откриваме, че ние сме фантасти, създаващи в своя «аз» всячески илюзорни представи. Тези представи ние, връщайки се в тялото си при сутрешното пробуждане, трябва да подредим, да обективизираме. На нашето тяло сме задължени, че виждаме нещата обективно, по нормален, подреден начин. Ние всъщност сме фантасти в този земен живот.
Сънят ни показва, какви реално сме в земния живот.
към текста >>
Но когато за това се знае, се запитваме: какво представлява
сънят
?
Но когато за това се знае, се запитваме: какво представлява сънят?
Какво показва той? Сънят ни показва, че ние съвсем нищо не знаем за нашето тяло: ако нещо знаехме, бихме могли да виждаме това, което се намира навън (не в хаотичен), а в подреден вид. Бихме могли и в мислите, и в духа да подражаваме на очите. Но ние не можем това. Организацията ни е такава, че нашето тяло дава сила на очите.
към текста >>
Сънят
ни показва, че ние съвсем нищо не знаем за нашето тяло: ако нещо знаехме, бихме могли да виждаме това, което се намира навън (не в хаотичен), а в подреден вид.
Но когато за това се знае, се запитваме: какво представлява сънят? Какво показва той?
Сънят ни показва, че ние съвсем нищо не знаем за нашето тяло: ако нещо знаехме, бихме могли да виждаме това, което се намира навън (не в хаотичен), а в подреден вид.
Бихме могли и в мислите, и в духа да подражаваме на очите. Но ние не можем това. Организацията ни е такава, че нашето тяло дава сила на очите. И така, сънищата свидетелстват за това, колко малко знаем за своето тяло.
към текста >>
Ако разбира
съня
, той знае, че не е в състояние да направи това.
Спомнете си за казаното от мен последния път за това, че ние трябва сами да създаваме за себе си това тяло. Предаването по наследство тук нищо не дава. Когато човек започва своето (поредно) пребиваване на Земята - както вече съм ви излагал това, - в негово разпореждане се оказва материя, доведена до прахообразно състояние. Духовно-душевното начало трябва отначало да влезе тук. Човек трябва отначало да придаде форма, да възстанови за себе си цялата своя материя.
Ако разбира съня, той знае, че не е в състояние да направи това.
Когато човек достига възможност да съзерцава сънищата, той се учи и на нещо друго.
към текста >>
Но ако разгледате тригодишно дете, което още може да спи по правилен начин - защото този период не можете да си спомните, така както не можете да си спомните себе си в обикновеното състояние на
сън
, - ако разгледате това тригодишно дете по отношение на живота, ще се окаже, че му е достъпно нещо такова, което по-късно то вече не може.
Представете си колко тежко е мислено да се пренесеш в първите години на детството. Понякога в главата внезапно идва събитие, за което знаеш: майка ми не ми е разказвала това, аз сам съм го виждал. При един това се пада в третата година, при друг - на четвъртата и така нататък. Дотогава човек като цяло спи, спи истински.
Но ако разгледате тригодишно дете, което още може да спи по правилен начин - защото този период не можете да си спомните, така както не можете да си спомните себе си в обикновеното състояние на сън, - ако разгледате това тригодишно дете по отношение на живота, ще се окаже, че му е достъпно нещо такова, което по-късно то вече не може.
към текста >>
По такъв начин стигаме също и до това, какво означава
сънят
.
По такъв начин стигаме също и до това, какво означава сънят.
Вече и сами сте преживявали, че насън може да си въобразите, че сте даже китайски император или някой друг. Има още много други сънища. Може да ви се присъни всичко. Но какво ни показва сънят? Тук е необходимо да се изследват сънищата, да се изследва как се изменя характерът им в хода на земния живот.
към текста >>
Но какво ни показва
сънят
?
По такъв начин стигаме също и до това, какво означава сънят. Вече и сами сте преживявали, че насън може да си въобразите, че сте даже китайски император или някой друг. Има още много други сънища. Може да ви се присъни всичко.
Но какво ни показва сънят?
Тук е необходимо да се изследват сънищата, да се изследва как се изменя характерът им в хода на земния живот.
към текста >>
Следователно причината (за илюзорността на
съня
) е това, че човек така малко знае за своето физическо тяло (няма се предвид външното знание - бел.
Следователно причината (за илюзорността на съня) е това, че човек така малко знае за своето физическо тяло (няма се предвид външното знание - бел.
пр.), защото мъдростта, получена от него при слизането му в земния живот, в хода на (земния) живот се губи и се трансформира в магарешко начало (магарешкото начало не е само метафора, а реално присъства във формообразуващите сили, за което древните са знаели. При посвещението в Елевзинските мистерии неофита, освен другото, са го завивали в прясна кожа от животно - елен или магаре, което му е давало възможност да преживее свръхсетивния свят на божествата и демоните. Апулей в своята повест «Златното магаре» в иносказателна форма разказва за такова посвещение - бел. пр.). Събуждайки се, човек си казва: ако повярваш в това, което ти се е присънило - че си китайски император, - ти наистина си магаре. Но бидейки извън тялото, самостоятелно ние не можем да развием нищо друго освен магарешко начало.
към текста >>
Този, който говори на
сън
, не казва нищо човешко.
Ако човек в определено време влиза в своето физическо тяло и отново го използва - това е нормален човек. Но ако той постоянно се мести наоколо, намирайки се в състояние, когато неговият «аз» не е влязъл във физическото му тяло -в този случай той може даже да ходи като лунатик, може да говори като лунатик или да говори, лежейки в кревата - не следва да се учудваме на това; защото ако, да кажем, хвърлим топче, на плоска повърхност то ще се търкаля и по-нататък. При известни обстоятелства, ако човек не е съвсем здрав, но заболяването му протича леко, ако тялото му не е съвсем здраво, дейността, обикновено протичаща в съзнанието, продължава като последействие. Но тогава човек действа като автомат. Лунатикът, сомнамбулът не е човек, това е автомат.
Този, който говори на сън, не казва нищо човешко.
Направете такъв опит: ако някой говори на сън, вие можете да чуете най-глупави неща, доколкото човек говори като автомат, неговият «аз» и душата му не се намират вътре в тялото.
към текста >>
Направете такъв опит: ако някой говори на
сън
, вие можете да чуете най-глупави неща, доколкото човек говори като автомат, неговият «аз» и душата му не се намират вътре в тялото.
Но ако той постоянно се мести наоколо, намирайки се в състояние, когато неговият «аз» не е влязъл във физическото му тяло -в този случай той може даже да ходи като лунатик, може да говори като лунатик или да говори, лежейки в кревата - не следва да се учудваме на това; защото ако, да кажем, хвърлим топче, на плоска повърхност то ще се търкаля и по-нататък. При известни обстоятелства, ако човек не е съвсем здрав, но заболяването му протича леко, ако тялото му не е съвсем здраво, дейността, обикновено протичаща в съзнанието, продължава като последействие. Но тогава човек действа като автомат. Лунатикът, сомнамбулът не е човек, това е автомат. Този, който говори на сън, не казва нищо човешко.
Направете такъв опит: ако някой говори на сън, вие можете да чуете най-глупави неща, доколкото човек говори като автомат, неговият «аз» и душата му не се намират вътре в тялото.
към текста >>
74.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Такива сведения не са взети от тавана; това е известно, защото човек по доста забавен начин става такъв, преминавайки през нощта към
съня
.
Това, разбира се, е глупост. Но истината тук е в това, че в душата се отпечатва един или друг облик; човек, когато умира, е подобен на лъв, подобен на котка, подобен на тигър или подобен на крокодил. И преди отново да стане човек, той трябва първо да свали от себе си този облик. Той сваля от себе си този облик в течение на една трета от продължителността на земния живот, за което ви разказах последния път. Ако някой е на шестдесет години, ще са му необходими двадесет години.
Такива сведения не са взети от тавана; това е известно, защото човек по доста забавен начин става такъв, преминавайки през нощта към съня.
Но това е само подготовка. Сънят продължава средно една трета от живота. И тази третина от живота, това време, представляващо една трета от продължителността на живота, е необходимо на човек, за да се освободи от този морален отпечатък, от този морален облик.
към текста >>
Сънят
продължава средно една трета от живота.
И преди отново да стане човек, той трябва първо да свали от себе си този облик. Той сваля от себе си този облик в течение на една трета от продължителността на земния живот, за което ви разказах последния път. Ако някой е на шестдесет години, ще са му необходими двадесет години. Такива сведения не са взети от тавана; това е известно, защото човек по доста забавен начин става такъв, преминавайки през нощта към съня. Но това е само подготовка.
Сънят продължава средно една трета от живота.
И тази третина от живота, това време, представляващо една трета от продължителността на живота, е необходимо на човек, за да се освободи от този морален отпечатък, от този морален облик.
към текста >>
То скрива от човека събитията, станали в
съня
.
Но защо преживяното от човека насън само леко засяга неговата съвест при пробуждане? Защото човек се потапя във физическото тяло.
То скрива от човека събитията, станали в съня.
В противен случай при пробуждане човек би почнал да помни всичко това, което му е съобщил сънят, да помни какъв долен и отвратителен тип е. По време на сън човек изпитва всичко това. В сънищата това понякога избива. Особено интересно е да се изучават такива сънища, в които избива, че човек всъщност е доста мерзък тип. Но обикновено той не знае за това.
към текста >>
В противен случай при пробуждане човек би почнал да помни всичко това, което му е съобщил
сънят
, да помни какъв долен и отвратителен тип е.
Но защо преживяното от човека насън само леко засяга неговата съвест при пробуждане? Защото човек се потапя във физическото тяло. То скрива от човека събитията, станали в съня.
В противен случай при пробуждане човек би почнал да помни всичко това, което му е съобщил сънят, да помни какъв долен и отвратителен тип е.
По време на сън човек изпитва всичко това. В сънищата това понякога избива. Особено интересно е да се изучават такива сънища, в които избива, че човек всъщност е доста мерзък тип. Но обикновено той не знае за това. Обаче когато човек няма повече физическо тяло след смъртта, всичко намиращо се в астралното тяло влиза в «аза»; всичко това човек го има сега вътре в «аза».
към текста >>
По време на
сън
човек изпитва всичко това.
Но защо преживяното от човека насън само леко засяга неговата съвест при пробуждане? Защото човек се потапя във физическото тяло. То скрива от човека събитията, станали в съня. В противен случай при пробуждане човек би почнал да помни всичко това, което му е съобщил сънят, да помни какъв долен и отвратителен тип е.
По време на сън човек изпитва всичко това.
В сънищата това понякога избива. Особено интересно е да се изучават такива сънища, в които избива, че човек всъщност е доста мерзък тип. Но обикновено той не знае за това. Обаче когато човек няма повече физическо тяло след смъртта, всичко намиращо се в астралното тяло влиза в «аза»; всичко това човек го има сега вътре в «аза». Човек трябва да премине през това временно състояние.
към текста >>
75.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Една трета от живота продължава
сънят
.
В «аза» и астралното тяло в продължение на целия живот живее силно влечение към физическото тяло. След смъртта на душата й се иска отново да се събуди в тяло. И тя трябва преди всичко да отвикне от това. Такова отвикване продължава около една трета от целия (изживян) живот.
Една трета от живота продължава сънят.
Още на първия ден, след като човек умре, той иска да се върне обратно. Той иска да прави това, което е правил в последния ден от живота; на втория ден той иска да прави това, което е правил в предпоследния ден; така продължава и по-нататък. В течение на тази третина от (изживения) живот човек трябва да отвикне от тези желания. И така, след смъртта човек има не желания от типа на жажда и глад, а постоянно силно влечение към всичко това, с което е имал работа посредством физическото тяло. След смъртта работата стои така: в течение на целия ви живот близкото обкръжение на вашето родно място е било много привлекателно и скъпо за вас.
към текста >>
76.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Представете си само какво става по време на
сън
; вие лежите и нищо не знаете за вашето обкръжение.
По същия начин стои работата и с духовното начало, господа. Ние не можем да спим постоянно, трябва понякога и да бодърстваме. Представете си какъв скок правим, когато се събуждаме!
Представете си само какво става по време на сън; вие лежите и нищо не знаете за вашето обкръжение.
Ако спите здраво, може даже да ви погъделичкат, но вие няма веднага да се събудите. Помислете колко голяма е разликата! След събуждането виждате всичко, което ви обкръжава, чувате всичко, което става около вас. Разликата е много голяма. Когато се пробуждате, вие трябва да притежавате и силата за пробуждане; ако сте твърде здрави, твърде силни, ако винаги бодърства-те, ако човек например даже не може да спи, това означава, че пробуждащата сила в него е много мощна.
към текста >>
77.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Потънах в
сън
.
Двата случая Кекуле описва по следния начин: «По време на моето пребиваване в Лондон дълго време живях в Клафам роуд, близо до Комън. Обаче вечерите често прекар вах с приятеля ми Хюго Мюлер в Ислингтън, на противоположния край на гигантския град. Ние говорехме за всякакви неща, но главно за нашата любима химия. В една прекрасна лятна вечер аз се връщах с последния омнибус по опустелите в този час улици, толкова оживени в останалото време. Пътувах както винаги отвън, на покрива на омнибуса.
Потънах в сън.
Пред очите ми пърхаха атоми. Постоянно ги виждах в движение, тези малки същества, но не ми се удаваше да уловя закономерността на движението им. Днес видях как два малки по много пъти се обединяваха по двойки, как два големи обкръжаваха малките, как още три или даже четири от големите удържаха малките и как всички те кръжаха в хоровод. Видях как големите съставяха редица и едва на края на веригата се добавяха малките. Видях това, което впоследствие описа в своята работа «Молекулярният свят» старият майстор Коп, моят високопочитаем учител и приятел; но аз видях това много преди него.
към текста >>
» ме пробуди от
съня
, но аз използвах част от нощта да нахвърлям на хартия, макар и частично, образите от
съня
.
Постоянно ги виждах в движение, тези малки същества, но не ми се удаваше да уловя закономерността на движението им. Днес видях как два малки по много пъти се обединяваха по двойки, как два големи обкръжаваха малките, как още три или даже четири от големите удържаха малките и как всички те кръжаха в хоровод. Видях как големите съставяха редица и едва на края на веригата се добавяха малките. Видях това, което впоследствие описа в своята работа «Молекулярният свят» старият майстор Коп, моят високопочитаем учител и приятел; но аз видях това много преди него. Викът на кондуктора «Клафам роуд!
» ме пробуди от съня, но аз използвах част от нощта да нахвърлям на хартия, макар и частично, образите от съня.
Така се появи структурната теория. По подобен начин ми се яви и теорията за бензола. По времето на моето пребиваване в Гент, в Белгия, живеех в елегантна ергенска стая на главната улица. Но работното ми помещение се намираше в тясна уличка, където даже през деня нямаше светлина. Това не е беда за химика, който прекарва часовете през деня в лабораторията.
към текста >>
78.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Потънах в
сън
.
Двата случая Кекуле описва по следния начин: «По време на моето пребиваване в Лондон дълго време живях в Клафам роуд, близо до Комън. Обаче вечерите често прекарвах с приятеля ми Хюго Мюлер в Ислингтън, на противоположния край на гигантския град. Ние говорехме за всякакви неща, но главно за нашата любима химия. В една прекрасна лятна вечер аз се връщах с последния омни-бус по опустелите в този час улици, толкова оживени в останалото време. Пътувах както винаги отвън, на покрива на омнибуса.
Потънах в сън.
Пред очите ми пърхаха атоми. Постоянно ги виждах в движение, тези малки същества, но не ми се удаваше да уловя закономерността на движението им. Днес видях как два малки по много пъти се обединяваха по двойки, как два големи обкръжаваха малките, как още три или даже четири от големите удържаха малките и как всички те кръжаха в хоровод. Видях как големите съставяха редица и едва на края на веригата се добавяха малките. Видях това, което впоследствие описа в своята работа «Молекулярният свят» старият майстор Коп, моят високопочитаем учител и приятел; но аз видях това много преди него.
към текста >>
» ме пробуди от
съня
, но аз използвах част от нощта да нахвърлям на хартия, макар и час-тично, образите от
съня
.
Постоянно ги виждах в движение, тези малки същества, но не ми се удаваше да уловя закономерността на движението им. Днес видях как два малки по много пъти се обединяваха по двойки, как два големи обкръжаваха малките, как още три или даже четири от големите удържаха малките и как всички те кръжаха в хоровод. Видях как големите съставяха редица и едва на края на веригата се добавяха малките. Видях това, което впоследствие описа в своята работа «Молекулярният свят» старият майстор Коп, моят високопочитаем учител и приятел; но аз видях това много преди него. Викът на кондуктора «Клафам роуд!
» ме пробуди от съня, но аз използвах част от нощта да нахвърлям на хартия, макар и час-тично, образите от съня.
Така се появи структурната теория. По подобен начин ми се яви и теорията за бензола. По времето на моето пребиваване в Гент, в Белгия, живеех в елегантна ергенска стая на главната улица. Но работното ми помещение се намираше в тясна уличка, където даже през деня нямаше светлина. Това не е беда за химика, който прекарва часовете през деня в лабораторията.
към текста >>
79.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
И ние бихме могли да кажем: това, което в човек е необходимост: глад, жажда,
сън
, бодърстване и т.
Ние трябва да ядем и пием също редовно, трябва с известна редовност и да спим. Ако кометите се появяваха и изчезваха със същата редовност, както Слънцето и Луната, тогава нямаше да можем да започнем произволно да се движим, тогава трябваше първо да изчакваме и да се намираме в ступор; като се появи кометата - и само тогава да можем да ходим! Като изчезне, отново бихме изпадали в ступор. Нямаше да имаме никаква свобода. Тези така наречени блуждаещи звезди са това, което от Космоса дава свободата на човека.
И ние бихме могли да кажем: това, което в човек е необходимост: глад, жажда, сън, бодърстване и т.
н., - това произтича от регулярните явления. А това, което в човек е произволно, това, което е свобода, произтича от явления, подобни на кометите, и укрепва силите му, действащи в мускулатурата.
към текста >>
80.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
За човека е необходимо това, което настъпва при смяната на
сън
и бодърстване, при приемането на храна и т. н.
Доктор Щайнер: Днес искам да се опитам да добавя нещо към това, за което говорихме последния път, за да развием темата по-нататък. Накратко ще повторя: забелязахме, че всичко, което притича във Вселената редовно, да кажем, движението на Слънцето, предизвикващо деня и нощта, предизвикващо смяната на годишните времена, е свързано с това, което е необходимо на човека.
За човека е необходимо това, което настъпва при смяната на сън и бодърстване, при приемането на храна и т. н.
За човека са необходими регулярността на дишането, кръвообращението и т. н. Ако погледнем в човека на всичко това като цяло, то ще се окаже свързано с това, което е регулярно и може да бъде изчислено с помощта на астрономията. Обратно, това, което не настъпва редовно, но в известен смисъл се поддава на изчисление, макар и да не се проявява регулярно, например кометите и метеоритите - тези явления се оказват свързани в човека с всичко това, което е свободната воля, което следователно дава възможност на човек да проявява навън свободната си воля. Тук следва преди всичко да насочим вниманието си към едно вещество, което е необичайно важно, вещество, което в голямо количество се среща на нашата Земя, което се среща също и навсякъде във Вселената, което при падането на метеоритите на Земята се съдържа в тях. Това е желязото.
към текста >>
81.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Така се твърди, че котката най-добре чува по време на
сън
.
Вие, господа, разбира се, няма да почнете да твърдите, че котката е видяла мишката, защото очите й са били затворени, тя е спяла. Някои казват: котката има много тънък слух и с помощта на този изключително фин слух тя възприема мишката.
Така се твърди, че котката най-добре чува по време на сън.
Но това далеч не е безспорно твърдение, защото зрението и слухът са именно тези сетива, които играят голяма роля само при бодърстване, докато обонянието например играе извънредно голяма роля на сън. При обонянието са задействани химически процеси. И в носа, и в целия мозък при това се проявява химическа активност. Освен това, даже ако вие добре улавяте нещо с помощта на слуха, ще успеете ли веднага уверено да скочите там, където това нещо се намира? Не, в никакъв случай.
към текста >>
Но това далеч не е безспорно твърдение, защото зрението и слухът са именно тези сетива, които играят голяма роля само при бодърстване, докато обонянието например играе извънредно голяма роля на
сън
.
Вие, господа, разбира се, няма да почнете да твърдите, че котката е видяла мишката, защото очите й са били затворени, тя е спяла. Някои казват: котката има много тънък слух и с помощта на този изключително фин слух тя възприема мишката. Така се твърди, че котката най-добре чува по време на сън.
Но това далеч не е безспорно твърдение, защото зрението и слухът са именно тези сетива, които играят голяма роля само при бодърстване, докато обонянието например играе извънредно голяма роля на сън.
При обонянието са задействани химически процеси. И в носа, и в целия мозък при това се проявява химическа активност. Освен това, даже ако вие добре улавяте нещо с помощта на слуха, ще успеете ли веднага уверено да скочите там, където това нещо се намира? Не, в никакъв случай. Слухът не позволява да се ориентираме толкова бързо.
към текста >>
82.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Виждате ли, ако човек изпадне в безсъзнание, значи астралното тяло и Азът са напуснали физическото тяло, излезли са, както по време на
сън
, но при
съня
това става по нормален начин, а при несвяст - ненормално.
Но има една особеност: всичко това, което може да доведе човек до заболяване или даже да го убие, може също да го излекува. Приготвянето на лекарства е много отговорна работа, тъй като няма такова лекарство, което не би могло при неправилна употреба да предизвика заболяването, което би трябвало да лекува. Следователно, ако пчелната отрова може да доведе до пълно обезсилване или даже до смърт на човека, как става това?
Виждате ли, ако човек изпадне в безсъзнание, значи астралното тяло и Азът са напуснали физическото тяло, излезли са, както по време на сън, но при съня това става по нормален начин, а при несвяст - ненормално.
При несвяст „Азът“ още присъства до известна степен; в състояние на сън той напълно излиза навън. Ако човек има слаб „Аз“, той не може отново да го постави на мястото му. Той трябва да бъде разтърсен, да се разтърсва, за да излезе от безсъзнателното състояние, да се усили дишането му и т. н. Могат да се приложат и някакви изкуствени методи. Знаете, че в такива случаи трябва да се вземат ръцете на човека, да се кръстосат на гърдите и да се отпуснат обратно, като това се повтаря.
към текста >>
При несвяст „Азът“ още присъства до известна степен; в състояние на
сън
той напълно излиза навън.
Но има една особеност: всичко това, което може да доведе човек до заболяване или даже да го убие, може също да го излекува. Приготвянето на лекарства е много отговорна работа, тъй като няма такова лекарство, което не би могло при неправилна употреба да предизвика заболяването, което би трябвало да лекува. Следователно, ако пчелната отрова може да доведе до пълно обезсилване или даже до смърт на човека, как става това? Виждате ли, ако човек изпадне в безсъзнание, значи астралното тяло и Азът са напуснали физическото тяло, излезли са, както по време на сън, но при съня това става по нормален начин, а при несвяст - ненормално.
При несвяст „Азът“ още присъства до известна степен; в състояние на сън той напълно излиза навън.
Ако човек има слаб „Аз“, той не може отново да го постави на мястото му. Той трябва да бъде разтърсен, да се разтърсва, за да излезе от безсъзнателното състояние, да се усили дишането му и т. н. Могат да се приложат и някакви изкуствени методи. Знаете, че в такива случаи трябва да се вземат ръцете на човека, да се кръстосат на гърдите и да се отпуснат обратно, като това се повтаря. Така се прави изкуствено дишане при безсъзнание.
към текста >>
83.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Обаче в действителност постоянно се редуват ту бодърстване, ту
сън
, ту бодърстване, ту
сън
и т. н.
Но усещане не възниква, ако животът не бъде избутан. Следователно при човека работата стои така: ще ви нарисувам това схематично: ето астралното тяло, ето - етерното тяло. Те постоянно се борят едно с друго. Ако побеждава етерното тяло, ставаме малко сънливи; ако побеждава астралното тяло - ставаме доста бодри. В ежедневния живот обаче става постоянно редуване, но то протича толкова бързо и често, че човек не го забелязва и смята, че той бодърства непрекъснато.
Обаче в действителност постоянно се редуват ту бодърстване, ту сън, ту бодърстване, ту сън и т. н.
И за това на астралното тяло, за да може да действа отгоре надолу, му е необходимо това неголямо количество арсен, което човек произвежда сам.
към текста >>
Той напълно се потапя в растителното начало в случай, че пие водка; при това изпитва удоволствие точно така, както се изпитва удоволствие по време на
сън
.
Знаете също, че има хора, които искат да ускорят храносмилането не само с помощта на черното кафе; кафето те смесват с чашка коняк. С коняка работата стои по следния начин; самото съдържание на коняка действа отчасти като растителна отрова, която отключва астралното тяло напълно. Ако човек пие коняк, етерното му тяло действа с особена сила. При употреба на всички напитки от рода на водките етерното тяло действа особено силно. Човек изпитва удоволствие, приятно му е, защото той изключва съзнанието и изцяло се превръща в растение.
Той напълно се потапя в растителното начало в случай, че пие водка; при това изпитва удоволствие точно така, както се изпитва удоволствие по време на сън.
Но в съня човек не осъзнава това удоволствие. Ако човек чувства удоволствие в съня си, това удоволствие възниква поради факта, че той може да възприема дейността на плътта, дейността на тъканите. Но обикновено, ако хората спят, те нищо не знаят за своето приятно състояние. Когато пият коняк, те знаят за това приятно състояние, защото отчасти бодърстват, макар, от друга страна, долната част на тялото им да спи. Те се чувстват безкрайно приятно при такава спяща долна част на тялото и бодърстваща глава.
към текста >>
Но в
съня
човек не осъзнава това удоволствие.
С коняка работата стои по следния начин; самото съдържание на коняка действа отчасти като растителна отрова, която отключва астралното тяло напълно. Ако човек пие коняк, етерното му тяло действа с особена сила. При употреба на всички напитки от рода на водките етерното тяло действа особено силно. Човек изпитва удоволствие, приятно му е, защото той изключва съзнанието и изцяло се превръща в растение. Той напълно се потапя в растителното начало в случай, че пие водка; при това изпитва удоволствие точно така, както се изпитва удоволствие по време на сън.
Но в съня човек не осъзнава това удоволствие.
Ако човек чувства удоволствие в съня си, това удоволствие възниква поради факта, че той може да възприема дейността на плътта, дейността на тъканите. Но обикновено, ако хората спят, те нищо не знаят за своето приятно състояние. Когато пият коняк, те знаят за това приятно състояние, защото отчасти бодърстват, макар, от друга страна, долната част на тялото им да спи. Те се чувстват безкрайно приятно при такава спяща долна част на тялото и бодърстваща глава. Употребата на водка от човека представлява активизация на приятното животинско-растително битие.
към текста >>
Ако човек чувства удоволствие в
съня
си, това удоволствие възниква поради факта, че той може да възприема дейността на плътта, дейността на тъканите.
Ако човек пие коняк, етерното му тяло действа с особена сила. При употреба на всички напитки от рода на водките етерното тяло действа особено силно. Човек изпитва удоволствие, приятно му е, защото той изключва съзнанието и изцяло се превръща в растение. Той напълно се потапя в растителното начало в случай, че пие водка; при това изпитва удоволствие точно така, както се изпитва удоволствие по време на сън. Но в съня човек не осъзнава това удоволствие.
Ако човек чувства удоволствие в съня си, това удоволствие възниква поради факта, че той може да възприема дейността на плътта, дейността на тъканите.
Но обикновено, ако хората спят, те нищо не знаят за своето приятно състояние. Когато пият коняк, те знаят за това приятно състояние, защото отчасти бодърстват, макар, от друга страна, долната част на тялото им да спи. Те се чувстват безкрайно приятно при такава спяща долна част на тялото и бодърстваща глава. Употребата на водка от човека представлява активизация на приятното животинско-растително битие.
към текста >>
84.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
И макар да се разглеждат такива неща да е трудно - както мисловно, така и по друг начин, - все пак обикновено човек по-охотно ляга в
съня
си на лявата страна, защото това е земната страна на тялото.
Той, както ви казах, изгражда както лявата - земната - страна, така и дясната - небесната - по такъв начин, че като физически човек може да ги носи, без да забелязва, че лявата страна повече е привързана към Земята, а дясната - към небето. Но има хора, повече привързани към Земята; те спят основно на лявата си страна, лежат на лявата страна. На дясната страна хората лягат в случай, че дясната им страна е уморена или ако в по-голяма степен са подложени на силите, отнасящи се към небесното, към космическото. Да се наблюдават такива неща, разбира се, е трудно, защото те са смесени с много други неща. Ако човек легне на дясната си страна, може просто това да е по-тъмната страна на стаята; именно това може да е причината.
И макар да се разглеждат такива неща да е трудно - както мисловно, така и по друг начин, - все пак обикновено човек по-охотно ляга в съня си на лявата страна, защото това е земната страна на тялото.
Но това не следва да се надценява: защото човек е еманципиран от Земята и постъпките му също са независими от Земята. При животните това си струва да се наблюдава. Навсякъде може да се види как по най-удивителен начин се разкриват тайните на света.
към текста >>
85.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Първоначално татуировката се е появила в резултат на намерението да се въздейства върху човека даже по време на
сън
.
Първоначално, господа, знаците, нанасяни по тялото на хората, имали много голямо значение. Да допуснем, че човек е издрасквал или избождал на тялото си сърце. Когато той е бодърствал през деня, това е нямало никакво съществено значение. Но когато е заспивал, върху спящата му душа е оказвало изключително силно впечатление това, което той е татуирал на кожата си, татуировката се е превръщала в мисъл в спящата му душа, макар, разбира се, когато е идвал в съзнание, да е забравял за това.
Първоначално татуировката се е появила в резултат на намерението да се въздейства върху човека даже по време на сън.
Но по-късно даже при дивите народи този смисъл е бил изгубен и сега хората си правят татуировки по традиция; традицията продължава, но смисълът й е бил изгубен.
към текста >>
86.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Навярно сте чували, че човек казва: сладък
сън
.
Навярно сте чували, че човек казва: сладък сън.
Но в съня човек не може да почувства тази сладост истински, тъй като той все пак спи! Той не може да почувства тази сладост; може да му остане само привкус от нея. Хората казват, че сънят е сладък, тъй като изживяват привкуса на съня. Но ако човек употребява маков сок, опиум, той усеща тази сладост; тогава той пребивава в тялото си по такъв начин, все едно спи, но в същото време бодърства. От това той се наслаждава на тази сладост, чувства тази сладост, изпитва вътрешно удоволствие.
към текста >>
Но в
съня
човек не може да почувства тази сладост истински, тъй като той все пак спи!
Навярно сте чували, че човек казва: сладък сън.
Но в съня човек не може да почувства тази сладост истински, тъй като той все пак спи!
Той не може да почувства тази сладост; може да му остане само привкус от нея. Хората казват, че сънят е сладък, тъй като изживяват привкуса на съня. Но ако човек употребява маков сок, опиум, той усеща тази сладост; тогава той пребивава в тялото си по такъв начин, все едно спи, но в същото време бодърства. От това той се наслаждава на тази сладост, чувства тази сладост, изпитва вътрешно удоволствие. Цялото му тяло сякаш се пронизва със захар, съвсем особена захар, то се пронизва с усещане за сладост.
към текста >>
Хората казват, че
сънят
е сладък, тъй като изживяват привкуса на
съня
.
Навярно сте чували, че човек казва: сладък сън. Но в съня човек не може да почувства тази сладост истински, тъй като той все пак спи! Той не може да почувства тази сладост; може да му остане само привкус от нея.
Хората казват, че сънят е сладък, тъй като изживяват привкуса на съня.
Но ако човек употребява маков сок, опиум, той усеща тази сладост; тогава той пребивава в тялото си по такъв начин, все едно спи, но в същото време бодърства. От това той се наслаждава на тази сладост, чувства тази сладост, изпитва вътрешно удоволствие. Цялото му тяло сякаш се пронизва със захар, съвсем особена захар, то се пронизва с усещане за сладост. В същото време астралното му тяло е свободно от физическото тяло и вследствие от това човек възприема много неща, макар и неотчетливо. Той има не просто обикновени сънища, а възприема духовния свят.
към текста >>
87.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
При това винаги по време на
сън
той ще се облива в пот.
Вие му бягате и бягате, бягате насън; изведнъж се събуждате, но не става нищо друго освен че сте се изпотили и сте покрити с пот. Определен вид дейност - потоотделянето - става все по-интензивна, така че пред вас се появяват образи, докарващи ви страх. Потоотделянето е телесна проява, съпътстваща кошмара. Или представете си тежко белодробно болен, не в последен стадий, но такъв, чийто дробове не са в ред. Белите дробове не могат да дишат нормално, вследствие от което те се свиват; болният ще го мъчат кошмари.
При това винаги по време на сън той ще се облива в пот.
Така вие имате връзка между потоотделянето при посочената духовна дейност и образите, идващи насън. Именно тогава, господа, проявява своего рода активност етерното тяло, тъй като страшните сънища възникват само в момента на пробуждането. Понякога се мисли, че съновиденията продължават цяла нощ. Обаче те като цяло се разиграват в момента на пробуждането.
към текста >>
Веднъж, когато много от присъстващите ги нямаше, ви разказах за един характерен
сън
; с този пример можете да видите, че
сънят
протича, че се «изстрелва» в главата само в момента на пробуждането.
Може да се докаже, че сънищата се разиграват в момента на пробуждането.
Веднъж, когато много от присъстващите ги нямаше, ви разказах за един характерен сън; с този пример можете да видите, че сънят протича, че се «изстрелва» в главата само в момента на пробуждането.
Един студент стои пред вратата на аудиторията. Друг се приближава към него и грубо го блъска. А такова блъскане сред студентите се смята за най-груба обида! Изходът може да бъде само дуел, друг изход няма. Веднага след блъскането студентът търси секунданти -това е историята, която му се присънва, - те за всичко се договарят, между секундантите текат преговори; сякаш всичко това се точи много дълго.
към текста >>
Мигновено забелязва, че обезпокоен в
съня
си, той е бутнал стола; но по време на пробуждането столът още падал.
А такова блъскане сред студентите се смята за най-груба обида! Изходът може да бъде само дуел, друг изход няма. Веднага след блъскането студентът търси секунданти -това е историята, която му се присънва, - те за всичко се договарят, между секундантите текат преговори; сякаш всичко това се точи много дълго. Сънува, че тръгват към гората, застават по местата, определят дистанцията, отмерват крачките, определят разстоянието от бариерата. Пистолетите са заредени - всичко това му се присънва, - натискат се спусъци, раздават се изстрели и тук той се събужда!
Мигновено забелязва, че обезпокоен в съня си, той е бутнал стола; но по време на пробуждането столът още падал.
И така, падането на стола е създало целия сън: в този момент целият сън е преминал през главата. Сънят е имал само вътрешна продължителност. В действителност човек е видял съня в момента на пробуждането. Ето защо и посочените болни имат кошмари в момента на пробуждането; те спят, събуждат се и при това става потоотделяне. Тук проявява дейността си етерното тяло.
към текста >>
И така, падането на стола е създало целия
сън
: в този момент целият
сън
е преминал през главата.
Изходът може да бъде само дуел, друг изход няма. Веднага след блъскането студентът търси секунданти -това е историята, която му се присънва, - те за всичко се договарят, между секундантите текат преговори; сякаш всичко това се точи много дълго. Сънува, че тръгват към гората, застават по местата, определят дистанцията, отмерват крачките, определят разстоянието от бариерата. Пистолетите са заредени - всичко това му се присънва, - натискат се спусъци, раздават се изстрели и тук той се събужда! Мигновено забелязва, че обезпокоен в съня си, той е бутнал стола; но по време на пробуждането столът още падал.
И така, падането на стола е създало целия сън: в този момент целият сън е преминал през главата.
Сънят е имал само вътрешна продължителност. В действителност човек е видял съня в момента на пробуждането. Ето защо и посочените болни имат кошмари в момента на пробуждането; те спят, събуждат се и при това става потоотделяне. Тук проявява дейността си етерното тяло. Ако сами се събудим сутринта, при това с нашия «аз» и астрално тяло, които през нощта са излезли от физическото тяло, отново влизаме в него и вследствие ни избива пот.
към текста >>
Сънят
е имал само вътрешна продължителност.
Веднага след блъскането студентът търси секунданти -това е историята, която му се присънва, - те за всичко се договарят, между секундантите текат преговори; сякаш всичко това се точи много дълго. Сънува, че тръгват към гората, застават по местата, определят дистанцията, отмерват крачките, определят разстоянието от бариерата. Пистолетите са заредени - всичко това му се присънва, - натискат се спусъци, раздават се изстрели и тук той се събужда! Мигновено забелязва, че обезпокоен в съня си, той е бутнал стола; но по време на пробуждането столът още падал. И така, падането на стола е създало целия сън: в този момент целият сън е преминал през главата.
Сънят е имал само вътрешна продължителност.
В действителност човек е видял съня в момента на пробуждането. Ето защо и посочените болни имат кошмари в момента на пробуждането; те спят, събуждат се и при това става потоотделяне. Тук проявява дейността си етерното тяло. Ако сами се събудим сутринта, при това с нашия «аз» и астрално тяло, които през нощта са излезли от физическото тяло, отново влизаме в него и вследствие ни избива пот. И така, при потене предимно е задействано етерното тяло; то способства за това, че се явяваме духовни същества, защото нито камъните, нито растенията сънуват и затова не са духовни същества.
към текста >>
В действителност човек е видял
съня
в момента на пробуждането.
Сънува, че тръгват към гората, застават по местата, определят дистанцията, отмерват крачките, определят разстоянието от бариерата. Пистолетите са заредени - всичко това му се присънва, - натискат се спусъци, раздават се изстрели и тук той се събужда! Мигновено забелязва, че обезпокоен в съня си, той е бутнал стола; но по време на пробуждането столът още падал. И така, падането на стола е създало целия сън: в този момент целият сън е преминал през главата. Сънят е имал само вътрешна продължителност.
В действителност човек е видял съня в момента на пробуждането.
Ето защо и посочените болни имат кошмари в момента на пробуждането; те спят, събуждат се и при това става потоотделяне. Тук проявява дейността си етерното тяло. Ако сами се събудим сутринта, при това с нашия «аз» и астрално тяло, които през нощта са излезли от физическото тяло, отново влизаме в него и вследствие ни избива пот. И така, при потене предимно е задействано етерното тяло; то способства за това, че се явяваме духовни същества, защото нито камъните, нито растенията сънуват и затова не са духовни същества.
към текста >>
88.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
В
съня
си вие не сте забелязали, че влакът ви е потеглил и ви се струва, че другият влак се движи.
И така, ако искаме да опишем движението, ние казваме: тяло, намиращо се в точка «а», се движи към точка «б». Ако, стоейки някъде в страната, наблюдавате как край вас минава влак, нямате съмнение, че влакът минава край вас, а вие стоите на място. Обаче лесно можете да се заблудите - разбира се, само за кратко, докато се опомните, - ако, седейки в купето, заспите, а след това, като се събудите, погледнете през прозореца и видите, че край вас минава влак. У вас възниква несъмненото усещане, че другият влак се движи. Но това може да се окаже невярно: просто преди да заспите, влакът ви е стоял на място и докато сте спали, той е тръгнал.
В съня си вие не сте забелязали, че влакът ви е потеглил и ви се струва, че другият влак се движи.
Но като се вгледате, ще видите, че влакът до вас стои на място, а вашият влак се движи. И така, вие, намирайки се в движение, смятате, че сте в покой, а се движи другият влак, който всъщност стои. Знаете, че може да стане така, че човек, като погледне през прозореца, смята, че влакът, в който се намира, спокойно си стои на мястото, докато целият Цуг (град и кантон в Швейцария) се движи в противоположна посока. Така изглежда това за очите. Виждате, че нашите изказвания не винаги са верни.
към текста >>
89.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Човек се намира на някакво място -такива неща стават на стотици и хиляди километри от случващото се, - изведнъж потръпва, пред него внезапно се появява образ, подобен на
сън
, той извиква и произнася: Приятелят ми!
От всичко това виждате, че в света има връзки, реализиращи се извън физическото. Ако се отнасяме към такива фини връзки с разбиране, стигаме до извода, че понякога хората чувстват нещо, което в никакъв случай не би могло да бъде възприето на физическо ниво. Искам да приведа пример.
Човек се намира на някакво място -такива неща стават на стотици и хиляди километри от случващото се, - изведнъж потръпва, пред него внезапно се появява образ, подобен на сън, той извиква и произнася: Приятелят ми!
Но приятелят изчезва. Той може да преживява това в Европа, а приятелят му да се намира в Америка. Приятелят ми! С него нещо е станало. Изяснява се, че е умрял.
към текста >>
90.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
Към него се отнасят и ритъмът на
съня
, смяната на деня и нощта.
И така, тези три сили - «хесед» - свобода, «гебура» -жизнена сила, «тиферет» - красота - съответстват в човека на всичко, свързано с дишането и кръвообращението, което се намира в движението и ритмично се повтаря.
Към него се отнасят и ритъмът на съня, смяната на деня и нощта.
към текста >>
По време на бодърстването тя е разположена малко по-нагоре, а по време на
сън
се спуска по-надолу, доказвайки, че по време на
сън
нещо се намира навън.
Фактът, че човек може да се премества, че не е прикрепен към едно място, евреите наричали «нецах», и означава, че човек е преодолял закрепеното състояние, присъщо на Земята, станал е подвижен (стрелка 7 на рис. 15). «Нецах» - това е преодоляване. А това, което действа върху средната част на човека, където е разположен центърът му на тежестта - знаете ли, настоящото обстоятелство е интересно, - е точката, разположена примерно тук.
По време на бодърстването тя е разположена малко по-нагоре, а по време на сън се спуска по-надолу, доказвайки, че по време на сън нещо се намира навън.
И така, действащото върху средната част на тялото, което предизвиква при човека способността за размножение, свързано е със сексуалността, древните евреи са наричали «ход». Ще го обозначим с думата «съчувствие», тя би могла го изрази. Вие виждате, че този израз носи по-човечен характер. И така, под «нецах» се има предвид външното движение - нашето преместване в пространството, под «ход» се подразбира вътрешното съчувствие към външния свят, всичко това е «ход» (стрелка 8). След това по-долу е 9, «йесод».
към текста >>
Ако духовният човек оказва натиск върху човека, такова явление се нарича Alpdrnck, Alp (кошмар, душене на
сън
).
Виждате ли, господа, днес хората съвсем не усещат как тези неща са свързани помежду си. Първата буква, символизираща човека, древните евреи са наричали «алеф», гърците - «алфа», при което те подразбирали онова, което в човека се явява духовно подвижно, което като духовно се намира зад физическия човек. Ние имаме една древна немска дума. На първо място тя се използва, ако у човека възникват особени съновидения.
Ако духовният човек оказва натиск върху човека, такова явление се нарича Alpdrnck, Alp (кошмар, душене на сън).
Казват, че при това върху човека се намира нещо, от което той става обсебен. Но след това от думата Alp възникнала думата Elf (елф), Elfe (елфи) - духовните същества, елфите; човек си представя само уплътнения елф. Тази дума Elf (елф), която води до думата Alp (кошмар, душене на сън), може да ви напомни за «алфа» в гръцкия език. Трябва само да махнете «а», и след това вие имате: Alph, Алф, ph е същото като f (ф), Алф, тоест нещо духовно. Благодарение на факта, че тук е вмъкната буквата «Ф», казват: «алеф» в човека, Alp в човека.
към текста >>
Тази дума Elf (елф), която води до думата Alp (кошмар, душене на
сън
), може да ви напомни за «алфа» в гръцкия език.
Ние имаме една древна немска дума. На първо място тя се използва, ако у човека възникват особени съновидения. Ако духовният човек оказва натиск върху човека, такова явление се нарича Alpdrnck, Alp (кошмар, душене на сън). Казват, че при това върху човека се намира нещо, от което той става обсебен. Но след това от думата Alp възникнала думата Elf (елф), Elfe (елфи) - духовните същества, елфите; човек си представя само уплътнения елф.
Тази дума Elf (елф), която води до думата Alp (кошмар, душене на сън), може да ви напомни за «алфа» в гръцкия език.
Трябва само да махнете «а», и след това вие имате: Alph, Алф, ph е същото като f (ф), Алф, тоест нещо духовно. Благодарение на факта, че тук е вмъкната буквата «Ф», казват: «алеф» в човека, Alp в човека. Ако вие, както това е прието в еврейския език, махнете гласната, за първата буква ще получите Alf, Алф = Elf, елф. За обозначаване на духовната мъдрост се произнася «елф». Става дума за елфите.
към текста >>
91.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тези сведения, които ги е имало някога, които са идвали към хората като на
сън
, в съноподобна мъгла, същите сведения трябва отново да се появят сред хората благодарение на антропософията.
Тези сведения, които ги е имало някога, които са идвали към хората като на сън, в съноподобна мъгла, същите сведения трябва отново да се появят сред хората благодарение на антропософията.
Но на Изток това не може да стане. Виждате ли, новото знание, новото познание никога няма да може да се реализира на Изток по такъв начин, както в Европа, доколкото източното тяло не е пригодно за това. Опитите, които трябва да се предприемат, за да се стигне до тези неща, за които ви говоря сега, са осъществими само по Западния, а не по Източния път. Човекът от Изтока е консервативен в много по-голяма степен, отколкото може би е консервативен европеецът. Човекът от Изтока не иска да има новото и затова върху него не произвежда особено силно впечатление това, което ние правим тук, в Европа.
към текста >>
92.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но в нормално състояние човек не ходи на
сън
и не усеща.
Това прави в него растителното царство. Тези растителни сили човек също ги носи в себе си. Той ги носи в себе си и тогава, когато спи. Той сваля от себе си животинското, когато спи, защото тогава не усеща и не се движи - разбира се, ако не е сомнамбул, лунатик, но това вече се отнася към ненормалните състояния. В този случай той не напълно се лишава от движение, в този случай е болен.
Но в нормално състояние човек не ходи на сън и не усеща.
Ако той почне да усеща, се събужда. На сън той не може да усеща. В съня си човек носи в себе си само растителното същество.
към текста >>
На
сън
той не може да усеща.
Той ги носи в себе си и тогава, когато спи. Той сваля от себе си животинското, когато спи, защото тогава не усеща и не се движи - разбира се, ако не е сомнамбул, лунатик, но това вече се отнася към ненормалните състояния. В този случай той не напълно се лишава от движение, в този случай е болен. Но в нормално състояние човек не ходи на сън и не усеща. Ако той почне да усеща, се събужда.
На сън той не може да усеща.
В съня си човек носи в себе си само растителното същество.
към текста >>
В
съня
си човек носи в себе си само растителното същество.
Той сваля от себе си животинското, когато спи, защото тогава не усеща и не се движи - разбира се, ако не е сомнамбул, лунатик, но това вече се отнася към ненормалните състояния. В този случай той не напълно се лишава от движение, в този случай е болен. Но в нормално състояние човек не ходи на сън и не усеща. Ако той почне да усеща, се събужда. На сън той не може да усеща.
В съня си човек носи в себе си само растителното същество.
към текста >>
93.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Виждате ли, тогава по време на
сън
у хората са възниквали видения, предишните хора повече са мечтаели, защото още не толкова много при тях е било преобразувано в мозък.
Той няма да стане по-умен, даже ще оглупее, но ако възприеме духовната наука правилно, така, както тя трябва да бъде възприета, това ще достигне чак до палците му! Вдървените палци отново ще станат ловки, защото външният свят отново ще добие своята ценност. Вие ще ги одухотворите, но от това те няма да станат още по-неумели. Следователно трябва да се обръща внимание на такива неща. Очевидно е, че когато хората са създавали митовете, сказанията, въобще митологията - за която неотдавна ми зададоха въпрос, - все още малка част от принадлежащото на сетивните органи е било трансформирано в мозък.
Виждате ли, тогава по време на сън у хората са възниквали видения, предишните хора повече са мечтаели, защото още не толкова много при тях е било преобразувано в мозък.
А днес имаме само съвсем празни мисли. И ако слушате разкази за Вотан, Локи, за древногръцките богове, за Зевс, Аполон и т. н., причината за тези разкази е в това, че човек е имал не така много от тази интелигентност, която толкова ценим в днешно време. Хората стават по-умни, но човек познава света, не изучавайки го с помощта на разсъдъка, а научавайки се да го съзерцава. Вие можете да се убедите в това с помощта на следващото сравнение.
към текста >>
94.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
Именно
сънят
и бодърства-нето по правилен начин ни демонстрират, че при мисленето в нашето тяло отчасти присъства смъртта.
Така че, за да характеризираме ставащото, можем да кажем: процесът на изграждане винаги се съпътства и с процес на разрушение! Ако в човешкото тяло не ставаше разрушаване, човек въобще не би могъл да мисли, той даже не би могъл да усеща. И така, в действителност мисленето възниква не благодарение на процесите на изграждане в нашето тяло, а поради това, че ние постоянно по малко го убиваме. Затова и трябва да спим, защото насън мисленето прекратява дейността си. Докато спим, бързо се възстановява това, което вследствие на мисленето постоянно се разпада.
Именно сънят и бодърства-нето по правилен начин ни демонстрират, че при мисленето в нашето тяло отчасти присъства смъртта.
към текста >>
По време на
сън
лежим, не мислим, не се движим, не сме активни.
Когато сме вдишали 25 920 пъти, сме завършили един ден. Душата ни остава, докато вдишванията се редуват. Когато сме завършили 25 920 дни, ние сме се събуждали толкова пъти, колкото пъти сме заспивали.
По време на сън лежим, не мислим, не се движим, не сме активни.
По време на сън нашето душевно-духовно начало за няколко часа отива в духовния свят. При събуждане отново го поемаме в себе си. Точно както човек дава възможност на дишането осемнадесет пъти в минута ту да влиза вътре, ту да излиза навън, също така даваме възможност на нашата душа един път на ден да излиза навън и отново да я прибираме в себе си. Виждате, че сънят и будността са само окрупнен процес на дишане. Можем да кажем: най-малкото дишане ние извършваме за една осемнадесета част от минутата; по-голямото дишане извършваме, когато заспиваме и се пробуждаме.
към текста >>
По време на
сън
нашето душевно-духовно начало за няколко часа отива в духовния свят.
Когато сме вдишали 25 920 пъти, сме завършили един ден. Душата ни остава, докато вдишванията се редуват. Когато сме завършили 25 920 дни, ние сме се събуждали толкова пъти, колкото пъти сме заспивали. По време на сън лежим, не мислим, не се движим, не сме активни.
По време на сън нашето душевно-духовно начало за няколко часа отива в духовния свят.
При събуждане отново го поемаме в себе си. Точно както човек дава възможност на дишането осемнадесет пъти в минута ту да влиза вътре, ту да излиза навън, също така даваме възможност на нашата душа един път на ден да излиза навън и отново да я прибираме в себе си. Виждате, че сънят и будността са само окрупнен процес на дишане. Можем да кажем: най-малкото дишане ние извършваме за една осемнадесета част от минутата; по-голямото дишане извършваме, когато заспиваме и се пробуждаме. Но най-голямото дихание се състои в това, че вдишваме напълно цялото си духовно-душевно начало, когато се раждаме, и го издишваме, когато умрем.
към текста >>
Виждате, че
сънят
и будността са само окрупнен процес на дишане.
Когато сме завършили 25 920 дни, ние сме се събуждали толкова пъти, колкото пъти сме заспивали. По време на сън лежим, не мислим, не се движим, не сме активни. По време на сън нашето душевно-духовно начало за няколко часа отива в духовния свят. При събуждане отново го поемаме в себе си. Точно както човек дава възможност на дишането осемнадесет пъти в минута ту да влиза вътре, ту да излиза навън, също така даваме възможност на нашата душа един път на ден да излиза навън и отново да я прибираме в себе си.
Виждате, че сънят и будността са само окрупнен процес на дишане.
Можем да кажем: най-малкото дишане ние извършваме за една осемнадесета част от минутата; по-голямото дишане извършваме, когато заспиваме и се пробуждаме. Но най-голямото дихание се състои в това, че вдишваме напълно цялото си духовно-душевно начало, когато се раждаме, и го издишваме, когато умрем. Но и това, което остава, също се явява само едно голямо дишане. Защото тогава ние вървим заедно със Слънцето през тези 25 920 години, отново издигайки се към звездното небе. В самия този момент, когато душевното начало излиза, господа, се налага да напуснем Земята и да се отправим към звездното небе.
към текста >>
НАГОРЕ